Изначално убеждение на всеки работещ човек е, че ако въобще стигне до пенсия, то го чака мизерия. Затова новината, че френските пенсионери получават повече от работещите французи, прелетя целия свят при небивал интерес. В този елитен клуб френските пенсионери не са сами - компания им правят възрастните в Люксембург, Италия, Израел, Мексико и Коста Рика.
Средностатистическият пенсионер във Франция на 65 и повече години е получавал 1626 евро месечно в края на 2022 г. и към момента получава около 2% повече от работещите хора, съобщи "Файненшъл таймс". Това не е гръм от ясно небе - през годините между 1970 и 2020 г. средният доход на французите в трудоспособна възраст (18-64 г.) се е увеличил със 100%, а за пенсионерите ръстът е над 160%. Докато французите се радват на щедрата си пенсионна система, то другаде по света възрастните са принудени да работят, за да свързват двата края, горчиво коментираха множество издания по цял свят. Демографските прогнози обаче са такива, че не просто ние няма да догоним французите, ами дори те ще се принудят накрая да преглътнат омразните реформи, които разклатиха не едно тяхно правителство.
Къде сме ние
Данните, които предизвикаха фурор, идват от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ и Люксембургското изследване на доходите, което е най-голямата база данни за доходите в 52 държави за последните 50 г. По-актуалните данни за сравнение с България обаче са на Евростат за медианния нетен еквивалентен доход, който показва средностатистическия доход на човек, съобразен с вида на домакинството и след данъци и осигуровки - от 2024 г. Тази статистика показва, че докато във Франция пенсионерите изостават с малко от доходите на другите, то в Италия и Люксембург групата над 65 г. изпреварва по-младите. У нас разликата е доста по-чувствителна.
Истинските лукс пенсионери са в Люксембург - там хората на 65 и повече години са получили 57 511 евро през 2024 г., докато тези под 65 г. - 49 740 евро. Люксембург обаче е особен случай, тъй като много от живеещите там са чужденци с големи екстри при пенсиониране. В Италия, където няма такива особености, населението на 65+ е разполагало с 20 646 евро през 2024 г., а хората под 65 г. - с 20 581 евро. Във Франция доходът на възрастните е 24 470 евро, а този на групата под 65 г. - 25 927 евро. У нас хората на 65+ са разполагали с 6320 евро, а тези под 65 г. - с 8367 евро.
Разликата в стандарта на живот е в пъти, но френските и българските пенсионери всъщност си приличат по дела на разходите за пенсии от БВП. За коментираната като най-щедра френска система разходите са 13,4% от БВП, а за нашата са 11,2% от БВП за 2025 и 2026 г. (данни от становище на Фискалния съвет). За сравнение, средното ниво за ОИСР е 8,1%.
И богати, и бедни са недоволни
В България тепърва тази година средната пенсия ще достигне 541 евро, тъй че много трудно можем да се сравняваме по пенсии с другите европейци. Всички в Европа обаче си приличат по едно - не са доволни от системата, но не дават и тя да се промени. Показва го едно съвсем прясно проучване на YouGov - международна мрежа за анализи и проучвания, за нагласите към пенсионните системи в шест държави - Франция, Германия, Испания, Италия, Полша и Великобритания.
Повечето европейци си дават сметка, че държавната им пенсионна система скоро ще стане непосилно бреме заради демографската катастрофа и застаряването, но в същото време я намират за недостатъчно щедра и не подкрепят промени като увеличаването на пенсионната възраст, показва проучването. Между 52 и 66% от анкетираните например смятат, че когато дойде време на сегашните 30-40-годишни да се пенсионират, държавните пенсионни схеми ще станат непосилни за издържане. В същото време между 56% (Великобритания) и 83% (Полша) смятат, че пенсиите са твърде ниски. Даже 70% от французите са на това мнение. 57% от работещите германци и британци и 72% от работещите италианци също не очакват комфортни старини.
Почти няма мерки за овладяване на разходите за пенсии, които да не се посрещат на нож. Естествено, най-голяма съпротива има към намаляването на пенсиите и към увеличаването на осигуровките. В допитването с голямо несъгласие се посреща и посочената опция работещите деца да издържат възрастните си родители. Никой, освен датчаните, не е готов и да работи до по-късно (французите не искат даже 64 г. при сегашните 62 г.).
На този фон, подкрепа има единствено за това хората да се осигуряват допълнително за частна пенсия (тук сме на прав път с големия проект за разчупване на втория и третия стълб), както и да има стимули възрастните хора да остават на работа. Въпреки че държавната пенсия обикновено стъпва върху солидарни системи - работещите издържат пенсионерите, всъщност в нагласите си всеки изхожда от собствения си интерес - работещите не искат по-високи осигуровки, а пенсионерите не искат по-ниски пенсии.
Бъдещето не е розово
Колкото и да са нежелани, реформите скоро ще станат неизбежни, защото щедрите години на пенсионните системи са към своя край. Сега брутният коефициент на заместване на дохода е 53,1%. Според актюерския доклад на НОИ от 2024 г., максималното заместване ще достигне до 56% в следващите няколко години, след което само ще намалява, докато падне до около 43-44%.
Причините за намаляващата щедрост на системата са растящият брой хора, които се пенсионират с целия си осигурителен стаж, а не само с трите "златни" години на предходните поколения; по-малкото осъвременяване по швейцарското правило заради по-ниската инфлация; и спорният коефициент на редукция на държавната пенсия за хората, които се осигуряват за втора пенсия.
Все повече европейци разчитат на частни пенсии и професионални схеми за осигуряване, но за 80% от жителите на ЕС държавната пенсия продължава да е единствена. Демографската криза означава, че все по-малко работещи ще издържат все повече пенсионери, като в България съотношението и сега никак не е добро - 100 работещи издържат 72 пенсионери при 35 средно за ЕС, според данни, цитирани от Фискалния съвет.
На този фон увеличаването на възрастта и стажа за пенсиониране все още е най-често ползваната мярка за намаляване на натиска върху системата, макар че у нас дори с такива стъпки напоследък пенсионерите не намаляват, а се увеличават, защото намират начин да се пенсионират по други линии - с инвалидни пенсии например. Иначе мъжете в България трябва да достигнат възраст за пенсиониране от 65 г. през 2029 г., а жените - през 2037 г. В същото време в Дания възрастта вече е 67 г., а от 2040 г. ще достигне 70 г. - най-високата в ЕС, но както стана дума - във Франция е едва 62 г.
Другата "класика" е увеличението на осигуровки. У нас то се размина за тази година, но продължава да стои в средносрочната бюджетна прогноза за 2027 и 2028 г., правена от МФ на ГЕРБ. При огромен дял на сивия сектор, инвалидните пенсии, социалните плащания, нямащи общо с приноса, натоварването на светлата част от икономиката с допълнителна тежест се възприе като особено скандално. Всякакви реални реформи обаче засега са само приказки и обещания от хора, които бяха лишени от власт - и за ТЕЛК, и за прословутата пътна карта за пенсионни промени. Пред поредните избори и двете нямат никакъв шанс.
