Всички очакваха само лоши новини от бюджет 2026, но той успя да надмине очакванията. За пръв път от 2000 г. правителство си позволява да увеличава така рязко осигуровки, при това без никакво предупреждение и без насреща да стоят каквито и да е права. Срещу това няма дори минимален опит за рязане на разходи.
Както многократно сме писали, вдигането на осигуровки е най-лесното - и следователно най-вероятно, решение за растящия дефицит при пенсиите. Този ход има проста аритметика, която в крайна сметка се оказва и единствената възможна за това управление. Това прави ненужни реформите, а оттам и усилията на администрацията да си върши работата - няма значение колко пробита е системата, важното е ние да продължим да наливаме в нея. Оттук нататък всякакви дискусии какво да правим с икономиката, растежа, пенсиите, ТЕЛК-овете, бедността и пр. стават излишни.
През 2026 г. хазната ще очаква от нас да платим 1,124 млрд. евро повече за осигуровки (или общо над 8,8 млрд. евро). Резултатът от това рязко поскъпване на труда може да се окаже много по-сложен от простото уравнение, с което е измислено. Няма съмнение, че
ще има съкращения, намаляване на заплати,
преминаване в сивата икономика. Справка - последното подобно увеличение на вноските за пенсия с 1,8 процентни пункта от 2011 г. Тогава вместо в бюджета да влязат допълнително 373 млн. лв. от увеличението, приходите от социални осигуровки бяха с 255 млн. лв. по-малко от планираните (въпреки че тогава увеличението само компенсира предишно намаление). Затова експертите от години предупреждават, че увеличаването на осигуровките не води до повече приходи, а до посивяване на икономиката. Можем само да гадаем и сега какви ще са щетите от тази бюджетна бухалка и дали, както влизаме в еврозоната, няма всъщност да върнем хиляди работещи обратно в дивата икономика от 90-те години на миналия век, когато нямаше договори, нямаше сигурност и всичко се плащаше под масата. При липсващи стотици хиляди работници на нашия пазар, при доходи, които са последни в ЕС, и при непоклатимо висок дял на сива икономика не можем да си позволим нищо от това.
Увеличението на осигурителната тежест идеално се комбинира в главите на управляващите с повсеместно замразяване на плащания, защото такъв дефицит на справедливост е естествен за тях. Осигуровките растат, максималният осигурителен доход се вдига с повече от предвиденото, но таванът на пенсиите е непоклатим, а максималното обезщетение за безработица - едно и също от години, въпреки че това би следвало да са свързани величини. Иначе на всеки пенсионен форум ще чуете същите тези управляващи да говорят за връщане на доверието в системата, да се тревожат, че младите не се интересуват от договори и са като у дома си в сивия сектор. Ще ги чуете от време на време даже да признават с половин уста какви поразии направиха с пенсиите.
Къде е сега доверието в системата,
което уж щеше да се връща?
Доверието е на критичен минимум не само в пенсионната система, но спрямо цялото управление. То обаче не прави нищо, освен да го подкопава още повече. Минималната заплата тези дни е една от най-несигурните величини в държавата, нищо че и за нея имаме една пределно проста формула в Кодекса на труда. Ту е 620 евро, ту - 605 и никакви закони, тристранки, финансови обосновки и обсъждания не могат да я застопорят. Днес, под заплахата от протести, коалицията изведнъж дойде на себе си и обяви, че ще спази закона, т.е. пак сме на 620 евро.
Всеки трябва да познава добре този прозрачен прийом да се мери общественото търпение, след което да се явява Бойко Борисов (ГЕРБ) deus ex machina с благата вест, че се отменя някое непопулярно решение. Многократно сме коментирали колко порочна е формулата за минималната заплата в Кодекса на труда. Но да се променя тя така на тъмно, както опита правителството, в директна заблуда на работодатели и синдикати, е скандално. Това е само още един сигнал, че управляващата върхушка смята, че не тя съществува заради нас, а ние съществуваме за нея. При това в унизителната роля на миманс - над 2 милиона работещи и работодатели, държани до последно в шах.
Естествено, ще кажат, че всичко това са неизбежности, защото - както също многократно сме писали, пенсиите държат за заложник целия бюджет, а бюджетът е изправен пред голям дефицит. Но само привидно тук става дума за нашите осигуровки и за пенсиите на нашите родители. Новият голям проблем на този и всички следващи бюджети е
отворената кутия на държавната Пандора,
заплатите на нетърпящи възражения съсловия, кацнали на държавната хранилка. Тези съсловия ежемесечно претендират за нещо и показват достатъчно мускули и уличен натиск, за да получат всичко. Някои от тях тази година получиха 50% увеличение на заплатите и 5% за другата година им се струва твърде малко. Именно техните заплати и техните бонуси ще плащаме с нашите осигуровки, вместо обратното - те да започнат да плащат своите осигуровки. И ако приказките за твърде голямата зависимост на пенсионната система от бюджета звучаха като скучна теория, ето ги сега съвсем на практика.
Разходите за бюджетни заплати растат и заплашват да се превърнат в единствената функция на хазната при пълен отказ от реформи в държавния сектор - ако по случайност тук закрием един съвет, веднага другаде изцъфтява нов. В България
83 дават, а 100 вземат от бюджета,
каза тези дни на един форум Васил Велев от АИКБ. Една четвърт от бюджетния ни сектор е излишен, ако искаме не да сме отличниците в клуба на развитите страни ОИСР, а поне на средното за тях ниво, каза Велев. За "инвалидите" в МВР, за чантаджиите пенсионери, за липсата на качество срещу раздутите разходи и пр. се говори вече ежеседмично. Практически няма експерт в общественото пространство, който да не настоява най-сетне да се направи оптимизация на администрацията. От опозицията има поне няколко законопроекта в тази посока, които събират прах в парламента. Но вземащите решенията не плащат осигуровки, а след това се пенсионират с двойни, тройни и четворни пенсии спрямо обикновените. За тях няма никакво значение какво плащаме ние, нито пък какво получаваме - тяхното охолство е гарантирано за вечни времена, а наша неизбежност е да го осигуряваме.
Срещу увеличението на осигуровки за реалния сектор не просто няма въвеждане на осигуровки за администрацията, няма и никакви други пенсионни реформи, нищо че депутатите на същото мнозинство, което ни го налага, преди месец тропаха по масата на социалния министър и питаха къде им е поръчаната преди шест месеца пътна карта за стабилизиране на системата. Сега вече е безпощадно ясно, че картата е излишна - пътищата тук до един водят само към нашите джобове.
