Европейските страни разхлабват твърдата си позиция срещу нови сондажи за нефт и газ. Това е обрат след дългогодишната съпротива срещу изкопаемите горива. Мотивирана от климатичните промени, тя все повече отстъпва на разума - държавите от стария континент си дават сметка, че трябва да намалят силната си зависимост от скъп внос на енергия, включително от САЩ, коментира обширна статия на Ройтерс, цитирана и от български медии.
Промяната в курса на страни като Гърция, Италия, Великобритания идва след енергийния шок през 2022 г. Изкопаемите горива (преди всичко природният газ) ще останат ключова част от енергийния микс в продължение на десетилетия, дори и регионът да развива капацитета си за възобновяема енергия, за да намали емисиите на парникови газове.
По данни на Евростат 85% от потреблението на природен газ в ЕС е зависимо от внос - при положението че през 90-те години вътрешното производство покриваше 50% от търсенето. След инвазията на Русия в Украйна през 2022 г. Европа беше принудена да направи огромни разходи, за да замести зависимостта си от руския тръбопроводен нефт и газ с внос на втечнен природен газ (ВПГ) и суров нефт, предимно от САЩ, които днес съставляват 16,5% от общото потребление на газ в ЕС.
Развитието на ново местно производство би позволило на
Европа да намали зависимостта си от внос
и да се възползва от по-ниските енергийни разходи.
Промяната е особено видна в Гърция, която през ноември издаде първия лиценз за проучване на нефт и газ в открито море от повече от четири десетилетия на консорциум от Exxon Mobil, Energean и Helleniq Energy - за блок 2 в Йонийско море, където оценките сочат до 200 млрд.куб.м газ. Точният мащаб и разходите за разработване на ресурсите ще станат известни след обширни сондажи, които се очаква да започнат в края на 2026 г. или началото на 2027 г.
Гърция също така дава на Chevron (CVX.N) и Helleniq права за проучване в блокове южно от полуостров Пелопонес.
„Това е голяма промяна в политиката на страната, която премина от „не искаме въглеводороди, само възобновяеми енергийни източници“ към нова реторика, че природният газ е ключов за енергийната сигурност“, казва Матиос Ригас, главен изпълнителен директор на Energean.
В Италия правителството на Джорджа Мелони също обмисля да възобнови проучването на нефт и газ в открито море, преустановено през 2019 г. Наскоро Shell, най-големият производител в страната, обяви, че е готов да инвестира повече в производството.
Във Великобритания преди дни правителството облекчи строгата си забрана за нови проучвателни дейности в Северно море, като позволи на компаниите да разширят производството в съществуващите находища. Очаква се също така в следващите месеци да даде зелена светлина на две големи нови находища.
Голямото откритие на нефт в Полша по-рано тази година също предизвика интерес към перспективите за находища в открито море в страната.
В Норвегия, най-големия производител на нефт и газ в региона, с подкрепата на държавата компанията Equinor планира да пробие 250 сондажни кладенеца през следващото десетилетие, за да поддържа производството.
Някои европейски държави още не са обърнали курса. Като Дания, която през 2020 г. забрани новите проучвания и си постави за цел да до далечната 2050 г. да спре производството в Северно море до 2050 г. Нидерландия пък през 2023 г. забрани нови сухоземни находища, но позволява проучвания в открито море.
Отвъд океана
Администрацията на президента Доналд Тръмп насърчава Европа да разшири производството си на изкопаеми горива. Тръмп критикува Лондон за ограничаването на нефтените и газовите дейности в Северно море.
Министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт, който присъства на подписването на договора за блок 2 в Атина заедно с министъра на вътрешните работи Дъг Бъргъм, заяви, че разработването на находището ще помогне на Европа да замести руската енергия. Увеличаването на вътрешното производство на Европа би намалило също и зависимостта ѝ от внос на ВПГ, включително от САЩ.
В този контекст стремежът към енергийна сигурност сякаш противоречи на ангажимента на ЕС, поет в рамките на търговско споразумение от юли - да увеличи повече от три пъти покупките на гориво от САЩ през следващите три години до 750 млрд. долара (цел, която не изглежда реалистична).
Възстановяването на нефтената и газовата дейност в Европа не променя радикално дългосрочните климатични амбиции на региона, нито ще доведе до драстично увеличаване на вътрешното производство. ЕС и Великобритания все още не са се отказали да постигнат въглеродна неутралност до 2050 г. чрез разширяване на възобновяемите енергийни източници и постепенен отказ от изкопаемите горива начело с въглищата.
