Управляващите продължават да се съпротивляват да се допуснат дори минимални размествания в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., за да се повишат максималният размер на обезщетенията за безработица и таванът на пенсиите в отговор на повишената осигурителна тежест. В комисията бяха лансирани варианти, които дори не налагат да се увеличава трансферът от републиканския бюджет, но те бяха оставени без коментар.
ПП, ДБ, "Възраждане" и "Величие" бяха единодушни в коментарите, че увеличените плащания трябва вървят с увеличени права. Заявки за промени в новия проект обаче не бяха направени, а мнозинството мълчаливо го прокара на първо четене в бюджетната комисия. Интересът към този дебат осуети заседанието на другата комисия - социалната, която също трябва да обсъди бюджета на държавната пенсионна система.
"Като платиш повече, трябва да получиш повече. Вдигате максималния осигурителен доход и минималните осигурителни прагове, вземате повече пари от работещите, обаче не им давате повече права", посочи Асен Василев. Както пишем многократно, в новия бюджет всичко е замразено без спорната мярка да се увеличи втората година на майчинството. В комисията Асия Гонева от КНСБ даде вариант за вдигане на тавана на пенсиите, който ще струва само 9 млн. евро, без да е необходимо да се променя трансферът от бюджета, но и това не заслужи коментар. КНСБ настоява поне за 7% увеличение - от 1738,40 на 1873 евро. Асен Василев допълни, че другите увеличения ще изискват даже по-малко средства - 4-5 млн. евро например за максималното обезщетение за безработица. Василев заяви, че увеличението на данъчно-осигурителната тежест трябва да остане на сегашното си ниво, "поне докато не се научим да харчим парите на хората".
"Защо постоянно се мисли как да се увеличават осигурителните плащания, а не се мисли за по-добра събираемост, без да се тормозят гражданите и бизнеса", попита и Мартин Димитров. Той многократно поиска управляващите да кажат какви мерки за по-добра събираемост предлагат, вместо да мислят само как да изтръскат още като брашнян чувал светлата част на икономиката. В този дух се изказа и Мария Илиева от "Величие". Тук обаче единственият коментар беше напомняне, че не НОИ отговаря за събираемостта, а НАП. Димитров повдигна и ключовия въпрос какво ще се прави за осигуровките, които само се начисляват, без да се плащат (възможност, която съществува, за да се гарантират правата на работещите, вместо да се наказват, без да са виновни).
Димитров поиска яснота и за реформата в ТЕЛК, за която вече се говори от доста време. "Ясно е, че не е ясно докога ще има кабинет. Поддържаме искането за оставка, но вие трябва в рамките на вашите правомощия сега да кажете как си представяте реформата на тази система, защото и по вашите думи там продължават да изтичат огромни пари", обърна се той към министъра.
Социалният министър Борислав Гуцанов заяви куп реформи в отговор на критиките, но не сега, а след приемането на бюджета. Почти цялата опозиция обвини управляващите, че само се снишават, докато отмине бурята, а проблемите се отлагат за 2027 г., като това единодушие заслужи единствения коментар от мнозинството. Делян Добрев ги увери, че отлагането на увеличението на осигуровките сега не означава, че нещо е предрешено за 2027 г. (за тогава е предвидено увеличението според новата средносрочна бюджетна прогноза).
Сред заявените намерения са преглед на практиката да се начисляват осигуровки, без да се плащат, плащането на НОИ на болничните, тежките категории, ТЕЛК, минималните осигурителни прагове. От изказванията на управителя на НОИ Весела Караиванова и на министъра се разбра, че се правят или са направени всякакви анализи, които обаче не са оповестявани. Гуцанов каза, че е възложил анализ за въздействието на новото законодателство за хората с увреждания след първите пет години от въвеждането му. Караиванова пък каза, че анализират опита на Сърбия, Хърватия и Австрия в справянето с ТЕЛК измамите.
