Тази седмица се очаква развръзка с бюджет 2026, който беше блокиран миналата седмица заради бойкота на Националния съвет за тристранно сътрудничество от четирите работодателски организации. Бизнесът не приема увеличението на вноската за пенсия с два процентни пункта, прекомерния скок на максималния осигурителен доход и увеличението на данък дивидент.
Управляващите се надяват бизнес организациите да се върнат в тристранката тази седмица, макар че заседание все още не е насрочено. Преди това работодателите настояват да участват в Съвета за съвместно управление на коалицията ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН. Ако те бъдат поканени, във формата ще трябва да се включат и синдикалните организации.
"Бюджетната процедура не може да бъде блокирана, тъй като това е автономно право на правителството и на Народното събрание. Правителството има правото да внесе проект на бюджет, а парламентът – да го приеме. Тристранният диалог е важен за координация и за постигане на социален баланс, но не може да ограничава правителството", коментира днес премиерът Росен Желязков. Според Кодекса на труда обаче въпросите на жизненото равнище трябва задължително да се консултират с работодатели и синдикати в Националния съвет за тристранно сътрудничество, макар че тяхното мнение няма значение за крайното решение на правителството.
Този бюджет е първият в евро и трябва да отговори на страховете на обществото – да няма висока инфлация и намаляване на доходите, като същевременно държавата продължи да инвестира в инфраструктура, каза още премиерът. Увеличението на осигуровките обаче ще доведе точно до намаляване на доходите в реалния сектор.
Росен Желязков допълни, че вижданията на правителството за "отвързване" на минималната работна заплата от средната и на възнагражденията в публичния сектор ще намерят своите законодателни решения през следващата година, т.е. промени може да се очакват чак от 2027 г. Бюджетът е консервативен, за да осигури спокойствие и да позволи реформите да се провеждат постепенно и еволюционно, без социално напрежение, посочи премиерът. Относно данъците той коментира, че обсъжданите промени в данъка върху дивидента не представляват увеличение и не променят данъчната структура.
