Фискалният съвет разкритикува приетия от Народното събрание удължителен закон за бюджета и обяви, че с него се създава опасен прецедент в бюджетната политика на страната.

"За разлика от предишни удължителни бюджети, които стриктно спазваха структурата на предходната година, настоящият закон излиза извън тези рамки. Чрез него се прокарват съществени промени в разходната част, които не са съобразени с дългосрочната фискална устойчивост и заобикалят нормалния дебат по бюджетната политика", посочват от съвета.

Органът, чийто председател е бившият финансов министър на ГЕРБ Симеон Дянков, има за задача да съветва правителството и Народното събрание как да водят устойчива бюджетна политика и да не поставят в риск публичните финанси.

Припомняме, че първоначално въпросният закон предвиждаше догодина до приемането на редовен бюджет да бъдат замразени всички бюджетни заплати без минималната работна заплата, а публичните разходи да са ограничени само до размера на събраните приходи за съответния месец. По предложение на ПП-ДБ при второто четене на закона единодушно бе гласуван текст, според всички бюджетни заплати ще бъдат индексирани с инфлацията към края на декември, т.е. около 5%. Никой не посочи тогава в пленарна зала какъв допълнителен разход е това и дали срещу него стоят достатъчно приходи.

"Използването на удължителен механизъм за въвеждане на нови социални политики компрометира принципите на Закона за публичните финанси  и превръща временният инструмент в алтернатива на редовния бюджет", посочва Фискалния съвет.

От съвета посочват няколко риска в разходната и приходната част на публичните финанси:

- Разходите за персонал за 2025 г. вече бяха индексирани с около 20%, което на практика води до прекомпенсация спрямо реалната ценова динамика.

- Използването на инфлацията в края на периода (моментна стойност) е некоректно. Правилният подход изисква работа със средногодишна инфлация, както и да се използва хармонизираният индекс на потребителските цени (HICP).

- Тъй като инфлацията за 2025 г. вече е отчетена в базата, при нови разчети е редно да се използва прогнозната инфлация за 2026 г., а не повторно прилагане на минали показатели.

- Увеличението на бюджетните заплати с около 5% води до допълнителен натиск върху бюджета от 420 млн. евро годишно или средно 35 млн. евро на месец.

- Съществува сериозен риск от надценяване на приходите с отклонение между 3,5 и 4,7 млрд. евро. Предизвикателствата произтичат от свръхоптимистични прогнози за икономически растеж и от несигурност при постъпленията от европейски фондове поради административни и политически дефицити.

В заключение от Фискалния съвет посочват, че разпоредбите на чл. 87 от Закона за публичните финанси, в който се предвижда в месеците без редовен закон да се харчи само 1/12 част от бюджета от предната година, функционират ефективно и изпълняват своята роля за ограничаване на популистки решения, застрашаващи устойчивостта на публичните финанси. "Прилагането на социални политики чрез т.нар. „удължителен бюджет“ създава предпоставки за промени в разходната част, които не са съобразени с дългосрочните фискални перспективи и не отчитат в достатъчна степен основните рискове пред икономическото развитие", се посочва в становището на Фискалния съвет.