До приемането на редовен бюджет за 2026 г. всички бюджетни заплати ще бъдат замразени, а разходите на държавата ще се ограничават до нивото на събраните месечни приходи.

Това предвижда т.нар. удължителен закон за бюджета, който днес правителството в оставка прие и внесе за разглеждане в Народното събрание. Със специалния закон се урежда събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на редовен държавен бюджет за 2026 г., както и по-малките бюджети - на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса.

Удължителният закон за бюджета не може да бъде за срок, по-дълъг от три месеца.

В него се посочва, че всички стойности в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс 1.95583 лв. за 1 евро и правилата за превалутиране и съответно за закръгляване, предвидени в Закона за въвеждане на еврото.

До приемането на редовен бюджет през 2026 г.  приходите ще се събират в съответствие с действащите закони, а разходите са ограничени до размера на събраните месечни приходи.

Министерства, агенции и всички ведомства, които са първостепенни разпоредители с бюджетни средства, трябва да приоритизират плащанията си, като разходите за заплати и социални плащания са приоритет и се изплащат в пълен размер.

"Достигнатите размери на основните месечни заплати към 31 декември 2025 г. в бюджетните организации не могат да бъдат намалявани или увеличавани в рамките на заеманата длъжност с изключение на заетите на минимална работна заплата", пише още в законопроекта.

Това означава, че бюджетните заплати остават замразени на нивата от 2025 г., т.е. възнагражденията на полицаи, военни, учители, магистрати, няма да се индексират с ръста на средната заплата, а за останалите заети в бюджетната сфера няма да има 5% повишение. Повишение ще има само за минималната работна заплата, която от 1 януари 2026 г. става 620.20 евро.

Капиталови разходи и, при необходимост, други разходи или трансфери може да се предприемат за сметка на наличности от предходната година, пише в законопроекта. Изрично се посочва, че средства от Сребърния фонд не може да се пипат, което означава, че може да се прибегне до харчене на други средства във Фискалния резерв.

До приемането на редовен бюджет за 2026 г. проектите от общинската инвестиционна програма може да бъдат разплащани в годишен размер до 900 млн. лева, чрез Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с акт на МС, като се прилагат правилата на Закона за еврото.

Всякакви размери, бази, критерии, параметри, ограничения или други показатели на разходите, за които специални закони предвиждат да се определят с годишния закон за държавния бюджет, се прилагат на нива, определени в Закона за държавния бюджет за 2025 г., като се превалутират според правилата на Закона за въвеждане на еврото.

В удължителния закон за бюджета се запазват и правилата за внасяне на целеви вноски  във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от производители и търговци на електроенергия с цел евентуални компенсации за бизнеса.

Освен това в преходните разпоредби се променя Законът за местните данъци и такси, така че се отлага с една година въвеждането на принципа "замърсителят плаща" за определяне на такса смет. Т.е. и през 2026 г. кметовете ще начисляват такса смет според данъчната оценка на имотите на домакинствата.