Кметовете отказват да съкращават незаетите щатни бройки в общините, каквато разпоредба има в ревизирания закон за държавния бюджет за 2026 г. Според този текст Министерският съвет и кметовете след преглед и оценка трябва оптимизират общата численост на персонала на администрацията, като закрият в следващите три години 5500 щатни бройки трайно незаети повече от шест месеца.
От сдружението на общините днес призоваха народните представители в бюджетната комисия по време на гласуването на бюджета на първо четене да извадят кметовете от тази разпоредба.
"Това е пряка намеса на държавата в местната власт. Не може да се отнема свободата на общините да определят числеността на служителите си, защото общините освен трансфери от държавата за делегирани дейности, имат и собствени приходи. Няма как да делегирате дейности на общините и да искате те да съкращават персонала", посочи Силвия Георгиева, изп. директор на Националното сдружение на общините в България.
Тя изнесе данни, че в общините има около 28 000 щатни бройки, от които около 3000-4000 не са заети. "Това са основно високо квалифицирани професионалисти като ИТ специалисти, архитекти, одитори, които трудно се намират в малките населени места", обясни Георгиева.
От сдружението на общините сигнализираха и за друго недоглеждане в преработения бюджет за догодина - замразяването на възнагражденията на кметските наместници на нивата от тази година. "В по-голямата си част тези хора са на минимална заплата или близка до нея. При условие, че минималната заплата за 2026 г. се вдига, няма как заплатите на кметските наместници да останат замразени. Моля, да го вземете предвид при второто четене на закона", призова Георгиева.
Законопроектът за държавния бюджет на България за 2026 г., който е първият бюджет в евро, бе оттеглен преди седмица от правителството след масовите протести в София и редица градове в страната. След разговори с работодателските организации и синдикатите законопроектът бе преработен и вчера внесен в Народното събрание.
Днес ревизираният вариант бе приет на първо четене от комисията по бюджет и финанси към Народното събрание с 12 гласа "за", 8 гласа "против" и нито един глас "въздържал се".
Опозицията остро разкритикува и преработения вариант бюджета за 2026 г. и гласува "против".
„Приходната част е надценена. Предвижда се ръст на ДДС от 3.3 млрд. евро, от които половината няма да бъдат събрани. Това означава, че дефицитът ще бъде повече от 3%", посочи председателят на ПП Асен Василев. Той посочи, че в разходната част няма реално съкращаване на силно критикуваните раздути разходи за персонал и издръжката на бюджетната сфера. Напротив, спрямо 2025 г. те ще нараснат с 14%.
"Догодина всеки българин ще задължнява с по 53 млн. евро на ден в резултат на рекордно високите заеми, които се кани да направи правителството. За да не се налага да трупате толкова висок дълг, трябваше по-сериозно да орежете разходите", посочи Мартин Димитров от "Демократична България".
Депутати от опозицията искаха да разберат защо в последния момент правителството реши да коригира намерението си за увеличаване на данъка върху хазарта. Първоначално се предвиждаше таксата на хазартните оператори към държавата да се увеличи от 20 на 25%, но в преработения вариант тя е свалена на 22%. Финансовият министър Теменужка Петкова не отговори на този въпрос.
Министърът Петкова обясни заложените по-високи приходи от ДДС през 2026 г. с мерките за повишаване на събираемостта и затягане на фискалния контрол, започнали през тази година, както и новите мерки, разписани за догодина. Тя припомни, че към края на октомври данъчните приходи вече са нараснали с 8.6 млрд. евро. По думите ѝ, евентуално възстановяване на работата на „Лукойл България" в пълен капацитет през следващата година ще възстанови приходите на Агенция „Митници" от ДДС.
