Всички заети в бюджетната сфера ще получат увеличение на заплатите от януари с размера на натрупаната към 31 декември годишна инфлация, т.е. с около 5%.
Това реши Народното събрание, което днес след доста обрати прие на две четения удължителния закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на редовен бюджет.
Първоначално удължителният закон, внесен от правителството в оставка, предвиждаше замразяване на всички бюджетни заплати на нивата от тази година, с изключение на минималната работна заплата, която вече е определена на 620 евро с постановление на Министерски съвет.
По предложение на ПП-ДБ между двете четения на законопроекта бе вкаран текст, който все пак уреди индексация на доходите в бюджетната сфера с натрупаната за 2025 г. инфлация. По данни на НСИ в края на ноември годишната инфлация е 5.2%, като се очаква тя да се задържи около това ниво и в края на декември. Този ръст ще засегне държавни и общински служители, учители, полицаи, военни, магистрати и всички, които получават възнагражденията си от държавния бюджет.
"Това е напълно във възможностите на бюджета, защото данъчните приходи растат с ръста на икономиката от над 3% плюс инфлацията, така че няма да има никакви притеснения да бъдат покрити допълнителните разходи”, обясни лидерът на ПП Асен Василев.
Въпреки критиките срещу това предложение, най-вече от страна на ГЕРБ, в крайна сметка почти единодушно политическите партии в парламента го подкрепиха.
Финансовият министър Теменужка Петкова се възпротиви, като обясни, че няма как с удължителен закон да се правят подоходни политики до приемането на редовен бюджет. "Този удължителен закон е авариен изход от конкретна ситуация - той има живот от 3 месеца. Правителството предложи коригиран бюджет с 10% ръст на бюджетните заплати и премахване на автоматичните формули, което щеше да се реализира, ако не бяха внушенията ви, че този бюджет е лош и крадлив. Как може да е крадлив, след като 70% от разходите са за заплати и социални плащания? Съвестта ви проговори и осъзнахте какво сте направили. Няма обаче гаранция, че ще бъдат събрани достатъчно приходи за увеличение на бюджетните заплати в условията на политическа несигурност. Вие вдигате доходи, без да имате източник и това винаги сте правил като финансов министър", упрекна Василев министър Петкова.
Почти всички последвали изказвания от депутати от ГЕРБ хвърлиха вината към ПП-ДБ за проваления бюджет 2026 дни преди страната ни да приеме еврото.
"Няма по-смешна теза от тази да ви е виновна опозицията за неприетите бюджети", възкликна Мартин Димитров от "Демократична България". Той припомни, че проектобюджетът за 2026 г. е най-критикуваният до момента, и че дори партията мандатоносител ГЕРБ обяви, че не го харесва. "Показвате пълна политическа немощ. Внесохте втори вариант на бюджета и чак тогава потърсихте диалог, защото разбрахте, че сте се провалили. Но и вторият бюджет се оказа като първия. Влязохте в историята с три опита да гласувате този бюджет тази сутрин. Такава вакханалия не е имало в българската бюджетна история. И накрая опозицията ви е виновна! Това е пълен абсурд!", каза Димитров.
Депутатът от "Демократична България" упрекна управляващите в арогантно поведение, което е изкарало хората на улицата. "Изплашихте се, че утре ще има нов протест", заключи Димитров.
Любен Дилов от ГЕРБ нападна "Демократична България", като обясни, че десните партии отдавна са се стопили: "Не сте участвали в нито едно важно начинание по пътя ни към Европейския съюз. Последно Надежда Михайлова мина без виза в Гърция. От тогава ви няма".
Димитров обаче припомни, че ГЕРБ са саботирали влизането в еврозоната преди година, когато са отказали да приемат исканите от ЕК промени в Кодекса за застраховане. "Вие, господин Дилов, се криехте тогава под банката. Всъщност вие се появявате само при паданията от власт", каза Димитров.
Удължителният закон за бюджета, който разпорежда догодина да се харчи толкова, колкото приходи влизат в хазната, може да е в сила не повече от три месеца, но има възможност да бъде удължен с още три месеца.
