Разходите за заплати в публичния сектор за периода 2020-2025 г. са скочили над 2 пъти и са една от основните причини за лошото състояние на бюджета. Това увеличение е вредно, защото не е подплатено със съответни ръстове на икономиката и на приходите.
Изводът е на Сметната палата. Той се основава на одит на държавния бюджет и консолидираната фискална програма за периода 1 януари 2020 - 31 май 2026 г. Одитът, възложен от Народното събрание, установява, че промените в нормативната база за приходите не са донесли устойчиви и достатъчни приходи, а в същото време разходите за персонал растат нездраво бързо. Резултатът е известен - държавата трупа дефицити и дългове.
114% скок
Разходите за възнаграждения са нараснали със 114% - от 11,3 млрд. лв. за 2020 г. до 24,3 млрд. лв. за миналата година. Данъчните постъпления са се увеличили значително по-малко - с близо 89 на сто, се подчертава в одитния доклад.
Над 90,7% от прираста на разходите за заплати е концентриран в 11 ведомства, като над 60% от увеличението е в два сектора - „Отбрана и сигурност“ (МВР и МО).
Разходите за персонал натежават на икономиката все повече - делът им спрямо БВП е нараснал от 9.4% до 10.73%. Покачването им е значително по-голямо и от инфлацията.
Армията на бюрократите расте - вместо да се свива при намаляващо население и при все по-голяма дигитализация на дейностите. Щатните бройки са се увеличили от 24.7% на 28.32 на сто на 1000 души население.
Поддържат се значителен процент незаети места - между 5.25% и 7.66%. Вместо да се закриват, те си стоят свободни, като резерв за по-високи заплати и бонус и като основа за следващи увеличения на фонд "Работна заплата" за съответното ведомство.
Това са само част от тревожните констатации на Сметната палата. Има и още - за голямата ножица между приходите и разходите.
На червено
Дефицитът по консолидирания бюджет КФП се е увеличил почти двойно - от 3,5 млрд. лв. през 2020 г. до 6,8 млрд. лв. в края на 2025 г. Одитът откроява различни фактори и тенденции през изследвания период:
През 2020–2021 г. голямата "дупка" в бюджета се дължи на икономическия спад и на големи разходи заради COVID-19.
През 2022 г. дефицитът се свива до 1,3 млрд. лв. - заради високата инфлация приходите растат и растат по-бързо от разходите.
През 2023 има рязко покачване - до 5,6 млрд. лв., за да стигне до рекордните 6,8 млрд. лева през 2025 г.
Спиралата на дълга
Следващата беда е, че борчовете на държавата устремно се увеличават (повече от два пъти) - от 14,06 млрд. евро до 31,43 млрд. евро през 2025 г., като се очаква 2026 г. да достигнат 37,7 млрд. евро. И стават все по-голямо бреме за икономиката. Пред 2020 г. съотношението дълг/БВП е било 22,5 на сто, а тази година ще достигне 31,3% на сто, което е печален рекорд от десетилетия насам.
И разходите по обслужването на държавния дълг нарастват тревожно. През следващите 10 години подлежат на рефинансиране над 12 млрд. евро стари емисии. Замяната на тези нисколихвени облигации (1–2%) с нови при по-високи лихви оскъпява обслужването.
Сметната палата прави категоричен извод: бюджетът трябва да бъде оздравен - с рязане на разходи и/или вдигане на данъчните приходи плюс мерки за насърчаване на бизнеса.
