За отминаващата кампания - или добро, или нищо. Не че умря, просто не се роди. Малко атаки ("Петрохан", "помилвани наркодилъри"), клипчета в интернет, триумфално броене на хора в зала, читалищни сценки "народът ме обича", плеяда отявлено независими журналисти и интелектуалци в инициативните комитети... не са кампания. Разбира се, Кандев захапа всяка една камба от пазарите в страната, Костадинов пя песен за Самуил, Христанов се самоизтъкна като обединител и победител, а Йотова заблестя като майка на нацията, без в кариерата ѝ (все още) човек да е гласувал лично за нея.
Тази нищета бе предопределена от няколко фактора. Президентските избори са част от 6-годишен цикъл на непрекъснато гласуване, в който
хората се обръгнали на кампании,
а щабовете посрещат с облекчение липсата на интерес, защото тъй и тъй трудно произвеждат свежест и интелект. Второ, кампаниите (по света и у нас) изцяло се калибрират според изискванията на социалните мрежи, комуникацията там изисква по едно плакатно изречение, или секунди на чупки и стойки - никаква дълбочина. На трето място, поради предния фактор, кандидатите наемат рекламисти, а не познавачи на политиката, народопсихологията - още по-малко дълбочина. Четвъртият фактор е, че според социологическите проучвания кампанията започна с голяма преднина на Йотова пред Гюров, аванс на ръба на успех на първи тур и на ръба на потенциала ѝ - това предопредели и при двамата основни претенденти
тактика "без резки движения, каквото-такова" -
при Йотова, защото на този етап няма какво повече да привлече, има какво да губи (преднината), допълнителна инициативност само може да навреди; при Гюров, защото при ниска активност задължително ще има втори тур, а наличието на втори тур той ще отчете като огромен успех. Всичко това произведе кампания "за пример" - евтина, семпла, лесна - насочена единствено към твърдите ядра, избирателя тип "зомби" - за когото обаче тя е ненужна, след като и без нея той е нахъсан за "своите". Цял месец течеше кампания, която я нямаше.
Следва да се отчете и мижавото представяне на "задните редици". Виждали сме Костадинов неимоверно по-боен. Христанов с нищо не изпъкна. Дори кандидатурата на кмета на Елин Пелин остана неразгадаема. Честно казано, според мен
тоя кмет, на когото така и не запомних името,
засега е най-интересното нещо на тия избори. Защо му е на един слабоизвестен кмет на градче, средно голям авер на Борисов, да се кандидатира за държавен глава - пари ли са му дали, пък що да му ги дават, какво му се върти в главата, какъв зор го е подгонил - той, все пак, не е Чикагото от Русе - защо му е? Отговорите може да са ключ към по-дълбоки неща в българската политика, но и тях не разбрахме.
Резултатът в неделя, разбира се, е непредвидим. Никой никога не е предполагал Слави Трифонов да спечели избори, Ваня Григорова да е почти равна с Васил Терзиев, "Прогресивна България" да има абсолютно мнозинство, а в Румъния да анулират първи тур след успех на Калин Джорджеску -
всичко е възможно в неделя,
нещата извън "знам, че нищо не знам" са неимоверна глупост. Възможно е да се случи някакъв "уау" резултат, който пак да пренареди карти. И все пак, на база на наличните прогнози и разстановка, може да се отправи едно любопитно питане като основа за бъдещ анализ: ако има втори тур, откъде Гюров ще привлече гласове, та да бие Йотова? Вероятността Пеевски да му закара избиратели е половин процент, Борисов да му заведе - един процент, а хората на "Възраждане" да гласуват за "джендърите" и "приятелите на Урсула" - под нула. Всичко това е важно с оглед на стърчащия от много време факт, че сегментът на Гюров (ПП-та, ДБ-та, т. нар жълтопаветници) остана
сам в обществото, изолиран -
никой не ще да има работа с тях. Тоя сегмент си се харесва и така, цар е на цъкането в нета и протестите - но все пак, ако не се случи крайно изненадващ резултат в полза на Гюров (повтарям - всичко е възможно), тая изолация ще остане и след вота - ще е парче от пъзела, предопределящ теми, резултати, коалиции.
На финала следва да се каже и друго важно. Не е за ракията, поради която щяха да ни арестуват:
В целия този 6-годишен цикъл основните теми, базовото делене на хора и партии, съответно теми и делене, предизвикващи промени, бяха за корупцията (олигархията) и външната ориентация на държавата. Бяха водещи и преди 6-годишния цикъл (кратко се вълнувахме и от ковид). За корупцията и олигархията искането на хората и обещанията на политиците бяха
да бъдат разгромени,
а деленето бе кой-как точно да го стори ("Ние ще го направим след големи реформи като вкараме тоз-оня в затвора!" - "А, не, и ние сме за реформи, но без да ни вкарвате в затвора!"). Като символ на корупцията се припознаваха ДПС, Борисов, също и главният прокурор Цацаров, Гешев, Сарафов, а като най-свиреп борец срещу тях се позиционираха ПП-ДБ-тата. Съответно обществените надежди в ПП-ДБ-тата променяха картината в страната. Поредицата сглобки с корупцията обаче
пукна ореола им,
енергията бе изконсумирана. Криво-ляво в антикорупционната писта влезе "Прогресивна България", името на и.ф. главната прокурорка днес не е известно на хората, а Борисов и Пеевски няма как да застанат срещу корупцията. Така сега по антикорупционната тема липсва сблъсък, няма големи надежди, нищо няма. По-другата тема - външнополитическата, ситуацията обаче е доста по-интересна. Деленето там бе "Повече Русия или повече Запад" да има у нас, откъде да привнасяме занапред. "Възраждане" искаше много повече Русия, Румен Радев - малко повече Русия, ПП-ДБ-тата категорично Запад, Пеевски и Борисов - Запад, ама и Русия. Огледално такива са и настроенията в редовите хора. Днес,
след дроновете в български икономически води
(и териториални румънски), след страха да се назове Русия като агресор от управляващите Радев и Йотова, след шикалкавенето за анти-дрон коалициите и т.н., въпросът за Русия и Запада стои още по-остро. Ескалира. Именно той, предвид нестихващата война в Украйна, не само ще е редут за делене и промени след изборите, но и остава като единствен редут. Всичко друго е второстепенно, това е водещата тема, за която сред хора и политически сили наистина има различия.
Това е и шанс за сегмента около Гюров в перспектива. С темата "Русия - Запад" този сегмент има наистина поради какво да се позиционира срещу Радев и "Прогресивна България"; друг не може да му отнеме ролята, след като винаги е бил най-твърд евроатлантик. Това най-вероятно ще предопредели и
кой точно ще е опозиция на Радев,
за какво - след като сега не е ясно. Когато оня ден той каза за протеста на ПП и ДБ "те искат да изперат Пеевски и да ни набутат във войната", това бе отлична за стратегията му компилация от двете базови теми - нелогичният акцент върху "да ни набутат във войната" е негова интерпретация върху редута, около който остана да се стреля.
Има теории, че дилемата "Повече Русия или повече Запад" е най-основното и искрено за Третата българска държава делене. Че то, без да го съзнаваме, предопределя целия ни обществен живот, а всичко останало като социализъм или капитализъм, ляво-дясно, сблъсъци на класи, борби за съдебни системи, трети или пети пол и т.н. са дребнотемни надстройки - поради "Русия или Запад" се наливат пари отвън, то е и двигателят в душата ни. Понеже всички искаме напредък, делим се в спора той с повечето от едното, или с повече от другото се постига. И това делене на нищо друго не може да го разцепиш, то е ядката. И, наистина, не е ли факт, че всичко може да се съвмести днес у нас, но не и "соросоид" с "копейка"? Историкът Стефан Чурешки видя разделението още при Борис I - чрез ориентация към папата (Запад) ли да напредваме, или чрез Византийската патриаршия (Изток). По стечение на обстоятелствата, без кандидатите да правят нещо особено, нещо толкова незначително като отминаващата президентска кампания кореспондира с тия дълбоки, много дълбоки пластове.
