Немалко хора вярват, че кандидатурата на Андрей Гюров за президент е била поначало обречена. Не беше така. Той имаше силен шанс да спечели. Попречи му дълга поредица от грешки – както негови, така и на хората, които го подкрепяха.
Още през 2025 г. се говореше, че е необходимо единство на силите, които смятаха за неприемливо Илияна Йотова да наследи Румен Радев като президент. Правеха се заявки за първични избори, които да излъчат кандидат с широко обществено одобрение, а не само на градската десница, събрана около "Продължаваме Промяната" и "Демократична България". Не се получи – било защото партийните централи не го искаха или просто на никой не му се занимаваше с предварителни избори. Малко по малко очакванията на градската десница се съсредоточиха върху Гюров.
Тези очаквания се засилиха от престоя му във властта като служебен премиер. Симпатизантите на ПП и ДБ останаха доволни от неговото правителство – първо, заради шумната кампания на МВР срещу търговията с гласове (доколко беше ефективна е отделен въпрос), и второ, заради отчетливата му подкрепа за Украйна, олицетворена от сключеното споразумение за военно сътрудничество с Киев (подписано без да уведоми предварително парламента - защо, не се разбра). Във всеки случай, малцинството на градската десница много го хареса. Големият въпрос беше да го хареса и мнозинството в останалата част от страната.
А това изискваше много работа. Обратно на това, което мислеха феновете му, Гюров не беше особено популярен. В средата на април, когато краткият мандат на кабинета му беше на приключване, социологическо проучване показа, че доверието в правителството е едва 20%. Необходимо беше, веднага щом напусна Министерския съвет, след като Румен Радев спечели предсрочните парламентарни избори, да обяви кандидатурата си и да започне активна национална кампания, за да разшири популярността си.
На въпрос в края на април дали ще бъде кандидат за президент, Гюров отвърна, че такова решение отнема "време и спокойствие". И мисли по въпроса цели 4 месеца! Времето, в което той и симпатизантите му трябваше да убеждават хората да го подкрепят, беше пропиляно в безсмислени спекулации – ще участва ли, няма ли да участва, ще му стане ли бившият полицай Георги Кандев вицепрезидент и т.н. А междувременно Йотова обикаляше страната – уж да изпълнява държавните си ангажименти, а всъщност в кампания, зад която стоеше не само ресурсът на президентската администрация, но и мощната нова власт на Радев и "Прогресивна България".
Най-накрая, на 1 септември, по-малко от два месеца преди вота, Гюров и Кандев се решиха да встъпят официално в надпреварата. Кампанията, която направиха, породи предимно смесица от недоумение и присмех. Гюров цепи дърва; Гюров лови риба; Гюров и Кандев ги гримират преди събитие – изпипани кинематографично видеа, без особено съдържание. Разбрахме много какво кандидат-президентът прави в свободното си време и твърде малко какво би вършил като държавен глава.
Освен да се хареса на гражданите, Гюров се нуждаеше и от политическа подкрепа. Йотова не странеше от такава – зад нея се нареди Радев с новата си партия, куп леви и националистически формации, че дори и хора от ГЕРБ. А Гюров твърдо се придържаше към тезата, че е кандидат на гражданите и партии не му трябват. Така се оказа само с ПП и ДБ зад гърба си, оставяйки впечатлението (което и поначало създаваше), че представлява само тясната група избиратели, които тези формации представляват.
Със слаба кампания и слаба политическа подкрепа на Гюров му оставаше да разчита на шанса. И той дойде – близо 80 на сто от избирателите отказаха да участват в изборите, включително и по-голямата част от гласувалите за ПБ. Роля за срива в активността изигра и фактическия бойкот на изборите, който организираха ГЕРБ и ДПС. Така, вместо да води със значителна преднина, каквито бяха прогнозите, Йотова се оказа с по-малко от 3% пред съперника си.
За тази седмица, колкото беше срокът до втория тур, трябваше да се търсят избиратели, които обичайно не биха гласували за Гюров. В последния момент хората около него се обърнаха към поддръжниците на ГЕРБ. Така се стигна до "призива" за подкрепа на Гюров, подписан от група бивши президенти, премиери и министри – включително от Бойко Борисов, макар и не като лидер на ГЕРБ, а като "гражданинът Борисов, който подкрепя гражданина Гюров", както обясни по-късно.
Тази декларация падна като гръм от ясно небе, буквално в последния момент преди балотажа. От кого е била договорена, при какви обстоятелства и доколко самият Гюров има роля – не се разбра. Груба грешка, защото подобни резки политически маневри би трябвало да стават публично. А така сякаш само потвърдиха спекулациите на управляващите, които и без това тръбяха, че Гюров е кандидатът на "възродената сглобка", и ако стане президент, с него на власт ще се върнат Бойко Борисов и Делян Пеевски. Дебатът между двамата претенденти, така усърдно търсен от Гюров, също не му помогна.
По сметки на социолози ГЕРБ и ДПС дадоха на Гюров около 200 хил. гласа. За кандидата на Радев напънаха сили не само ПБ, но и формации като "Възраждане" и "Величие" – без никой да го пита дали влиза в "сглобка" с тези партии. И трите процента разлика на първия тур се увеличиха на 18 процента на втория – за шок и ужас на поддръжниците на Гюров.
На фона на това направо слисваше реакцията на приближените му след загубата – усърдно твърдяха, че това всъщност е успех, тъй като е увеличен резултатът на поддържащите го партии (като че ли това има значение в случая), намаляла е подкрепата за ПБ и има сериозен потенциал за бъдещето. А битката беше изгубена! Сериозен шанс за балансиращо на Румен Радев присъствие на "Дондуков" 2 беше хвърлен на вятъра.
Сега някои лансират Гюров за новия лидер на градската десница (без да са питали сегашните ѝ лидери) и се отдават на мечти за бъдещето. А трябваше повече да мислят за настоящето.
