Само за месец бюджетният дефицит е скочил от 2.8% на 4%. Това показват данните за приходите и разходите към края на октомври.
Министерството на финансите публикува притеснителната информация в понеделник вечерта, със закъснение - явно за да не разваля настроението на симпатизантите на "Прогресивна България" в неделя, когато гласуваха за президент и избраха кандидатката на управляващата партия - Илияна Йотова.
Сега става ясно, че дупката в държавните финанси за десетте месеца вече се е разширила до 5.2 млрд. евро. При това тази информация е само прогнозна, не е окончателна, което означава, че дефицитът може да се окаже и по-голям. За цялата година е планиран 5.7% дефицит, или към 7.2 млрд. евро - печален пик в новата история на България. Като се има предвид, че най-големите харчове на хазната традиционно се правят на финала на годината, има риск по Коледа превишението на разходите над приходите да надмине и заложените 5.7%, заради които ЕК постави страната ни в процедура за свръхдефицит.
Ускорение
От министерството на Гълъб Донев обясняват, че ръстът на дефицита към края на октомври се дължи основно на форсиране на "капиталови разходи и трансфери".
"Късното приемане на бюджета за 2026 г., приключването на строителния сезон, плащанията към контрагенти за доставка на военно оборудване и приключването на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост концентрират значителна част от капиталовите разходи и трансфери в последното тримесечие на годината", посочват от МФ.
В съобщението до медиите се казва, че до края на септември държавата е направила едва половината от планираните инвестиции, но през октомври "се наблюдава значително ускоряване и капиталовите разходи и трансфери" само за месеца са надхвърлили 1.1 млрд. евро.
Явно това ще е тактиката на кабинета "Радев" за оправдаване на свръхдефицита - държавата инвестира ускорено.
Нарастване на разходите има още при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, разходите за персонал и др. Причините: увеличение на разходите за пенсии след индексиране по швейцарското правило от юли 2025 и юли 2026 г., увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., увеличението на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г., и т.н.
Иначе ето какво казват сухите прогнозни числа за консолидираната фискална програма (КФП) за десетте месеца на годината:
Постъпленията (заедно със средствата от ЕС) се очаква да са 37,5 млрд. евро ( 75,6% от годишните разчети) - с 3,4 млрд. евро (9,9%) повече спрямо същия същия период на 2025 г.
Разходите са в размер на 42,7 млрд. евро (75,1% от годишните разчети) - срещу 37,5 млрд. евро година по-рано.
