Премиерът Румен Радев обеща, че ще видим истинските управленски решения и реформи на "Прогресивна България" в бюджета за 2027 г. Затова и той се очаква с огромен интерес, особено от тези, които са повярвали, че новата власт може да проведе смели реформи и да промени нещата за добро.
Проектът на "бюджетен план" за 2027 г., изпратен на 15 октомври за съгласуване с Брюксел, обаче се оказа много разочароващ.
В първите разчети на бюджета за догодина не се вижда никакъв опит за дисциплиниране на раздутите публични финанси, заради които страната ни бе вкарана през юли от Еврокомисията в процедура по свръхдефицит. Няма затягане на щедро развързаната кесия за чиновници, силови структури и всякакви гилдии на бюджетна издръжка. Няма прекратяване на непрозрачното и неефективно харчене на парите на данъкоплатците за спорни правителствени проекти. Няма и стимули за реален икономически растеж на базата на нови и ефективни производства и разкриване на качествени работни места.
В представените пред Брюксел планове на правителството
всичко на всичко се откриват само две реформи, при това с твърде скромни очаквания за спестени разходи.
Едната е заявка за промени в системата на ТЕЛК-решенията с ефект от 228 млн. евро свиване на разходите за 2027 г. Другата е за оптимизиране на персонала в силовите ведомства, от което се планира спестяване на 200 млн. евро. Засега липсват подробности какво точно ще представляват тези реформи.
Отбелязаните съкращения с 10% на разходите за персонал в държавната администрация изобщо не ги броим за реформа - това е дежурна мярка за икономии във всеки държавен бюджет в случай на евентуални икономически външни или вътрешни неблагополучия. А и ефектът й от 162 млн. евро е капка в морето от многомилиардните харчове всяка година за издръжката на раздутата администрация.
От тези три мерки правителството очаква да спести около 590 млн. евро през 2027 г., но в същото време с почти толкова ще надуе разходите, за да увеличи със 7.5% заплатите в образованието и с 5% в останалите бюджетни ведомства.
Така с едната ръка властта взима, но с другата дава на публичната администрация,
без ясен ангажимент за подобряване на ефективността на услугите и дейностите, които извършва тя.
В същото време правителството предвижда съществено вдигане на данъчно-осигурителната тежест за работодателите и заетите в частния сектор. Това ще става както чрез въвеждане на нови видове данъци, така чрез повишаване на осигурителните плащания не само за заетите с високи доходи (над максималният осигурителен таван), а и за тези на минималните осигурителни прагове в редица икономически дейности.
С други думи - и през 2027 г. властта смята да изтръска като брашнен чувал работодателите и заетите в частния сектор и най-вече тези, които работят на светло и са съвестни данъкоплатци, за да може със събраните допълнително пари да си осигури повече средства за издръжката на бюджетния електорат.
Според плана за 2027 г. правителството ще натовари данъкоплатците с нови данъчно-осигурителни плащания за почти 2 млрд. евро. Срещу тях стоят едва 57 млн. евро намаление на разходната част.
Ако така се правят реформи на държавните разходи, скоро няма да свалим бюджетния дефицит под ограниченията на ЕК от 3%, а държавният дълг ще продължи да расте със заплашителни размери - от 40,6 млрд. евро в края на 2026 г. до 47,1 млрд. евро в края на 2027 г.
Бюджет 2027 е знаков и защото бе обявен от "Прогресивна България" за
първия бюджет, за който носи пълна политическа отговорност.
Партията на Радев се дистанцира от бюджет 2026 г., който прие в края на юли. Но смело наду дефицита до рекордните 5.7% от БВП (7,3 млрд. евро ) въпреки процедурата по свръхдефицит, като заяви, че това всъщност са сметките на предишните управляващите, които са скрили истинските размери на дупката в хазната преди приемането на еврото.
Но и догодина се очертава хазната да е с прекомерен дефицит - от над 4%. В бюджетния план правителството всъщност посочва дефицита само за сектор "Държавни управление" - 4.3% от БВП (което е намаление с едва 0.8 процентни пункта спрямо тази година). Не е ясно каква ще е дупката в консолидираната фискална програма, в която влизат също така общинските бюджети, социално-осигурителните фондове и ред други държавни структури.
Лош знак е, че финансовият министър Гълъб Донев проведе първите разговори по проектобюджета за догодина именно със синдикатите, а не с работодателите, които създават брутния вътрешен продукт на страната и са основен двигател за икономическия растеж. Заради заплахите на синдикатите да вдигнат бюджетните служители на протести Донев побърза да успокои, че предвиденото с 5% увеличение на бюджетните заплати и със 7.5% на учителите всъщност не е окончателно решение. Така още в деня, в който правителството представи проекта на бюджетен план за 2027 г., вече стана ясно, че
разходите най-вероятно ще набъбнат още.
Властта нищо не споменава за обещаните икономически реформи, които да доведат до по-добра бизнес среда и привличане на нови и качествени инвестиции, а не само изливане на европейски и бюджетни пари (т.е. на всички данъкопатци) в инфраструктурни проекти, до които достъп имат само верни на властта фирми. Какво става с обещаното публично-частно партньорство, насърчаването на внедряването на високи технологии и модерни експортни производства? Ето тези въпроси трябва да обсъжда с приоритет правителството с бизнес организациите, а не с колко да се увеличат заплатите в държавната администрация.
Вместо стимули за повече инвестиции правителството на Радев избира да въведе допълнително облагане на бизнеса. Такъв е новият 33% данък свръхпечалба за банки, застрахователи, търговски вериги, телекоми, фирми за бързи кредити и обменни бюра. Очакваните 800 млн. евро постъпления от него са с най-голям ефект от всички нови мерки в бюджета за 2027 г. Това обаче е еднократен приход. Първоначално идеята беше в по-хард вариант и с очаквания за събиране на малко над 1 млрд. евро, но в последствие е поомекнала - новото е, че се предвижда преотстъпване на 30% от допълнителния данък, ако печалбата се реинвестира, или се задели за капиталови буфери.
Правителството най-нагло хвърли прах в очите на обществеността, като обясни, че с тези пари ще се компенсират предлаганите по-високи данъчни облекчения за семействата с деца, както и други разходи, които са постоянни. Няма как с еднократна приходна мярка да запълниш дупка, която ще зее всяка следваща година. Освен ако нямаш никаква идея или намерение да правиш реформи и да вкараш бюджета и държавния дълг в някакви разумни граници.
