Българският лекарски съюз (БЛС) има резерви към проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2027 г. и настоява той да бъде преразгледан. Основният проблем не е толкова в общия размер на средствата, колкото в начина, по който те се разпределят между медицинските дейности и лекарствата. "Настояваме за баланс при разпределението на средствата в бюджета на касата, а това е напълно постижимо между първо и второ четене на законопроекта, без да налага промяна в общата финансова рамка", заяви председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов на пресконференция.
Бюджетът на НЗОК за 2027 г. нараства с малко над 8%, но увеличението не е равномерно, смятат от БЛС. За болнична помощ е предвиден ръст от 8,3%, за първична извънболнична помощ - 7,6%, за специализирана извънболнична помощ - 9,3%, а за медико-диагностични дейности - едва 5%. Средният ръст за извънболничната помощ е 7,3%, докато при лекарствата е 9%. Д-р Брънзалов обясни, че този процент не включва допълнителните 44 млн. евро за нерегистрирани лекарствени продукти, които досега се финансираха от бюджета на министерството на здравеопазването. В бюджета на касата вече се включват и средствата за лечение на деца в чужбина, които досега се осигуряваха чрез трансфер от министерството. С отчитането на тези разходи увеличението при лекарствата достига 12%, сочат разчетите на БЛС.
"Така дисбалансът във финансирането на системата се задълбочава в полза на лекарствата", коментира Брънзалов. Той подчерта, че от средствата за медицински дейности зависят издръжката на лечебните заведения, развитието на медицинската помощ и възнагражденията на работещите в системата. В същото време обърна внимание, че разходите за лекарства не се покриват само от отделното перо за медикаменти, а и от средствата за медицински дейности. Част от тях са включени и в цените на клиничните пътеки, чрез които болниците трябва да покриват и разходите си за персонал и издръжка. Според Брънзалов по-бързото нарастване на средствата за лекарства за сметка на медицинските дейности задълбочава дисбаланса във финансирането на системата.
От БЛС разкритикуваха и представянето на профилактиката като нов приоритет в здравната политика. Според съсловната организация изброените в мотивите към бюджета дейности съществуват от години и не представляват нововъведение. "Истинската профилактика не се изчерпва с профилактичен преглед, а изисква достатъчно медико-диагностични изследвания", подчерта Брънзалов. По думите му в някои случаи пациентите получават само физикален преглед, без направления за допълнителни изследвания. Според лекарския съюз заявките за разширяване на профилактиката не са подкрепени с увеличение на средствата за такива дейности.
БЛС настоява още със старта на преговорите по Националния рамков договор да бъдат договорени ефективни механизми за контрол върху отчитането и заплащането на медицинските дейности, както и повече средства за повишаване на цените им. "Увеличението на бюджета само по себе си не е достатъчно. От решаващо значение е как се разпределят средствата и дали това разпределение гарантира устойчивостта на системата", заявяват от съсловната организация.













