По една тънка струна от българската народопсихология играе Румен Радев. Справя се като слон.
Струната е русофилията. Всеизвестно е - българинът преобладаващо симпатизира на Русия, понякога силно, не я счита за виновник за световните злини, иска добри отношения. Чрез цялата си политическа кариера Радев се вписа в тези желания, той бе харесан от русофилите.
Тази народопсихологическа струна обаче има една много фина специфика. Струната не предполага винаги и на всяка цена русофилия. Тя не означава безусловно харесване и подкрепа на Русия. За
голямото мнозинство българи, онова тихото
(не крещящото в интернет), това е русофилия, която по-скоро е виждане за баланс при сложните отношения на планетата, израз на чисто български интерес. Нещо от рода: "При толкова много зли мечки по света, е хубаво да не се караме с тази, най-близо до нас".
Тази русофилия, както се вижда, се базира на пресметливост и лична българска изгода. Вписва се напълно в изконния стремеж с "всички да сме добре". По аналогичен начин тя иска да сме в добри отношения със САЩ, Китай и т.н.
Тя не дели "големите братя", не е ястреб
Тя просто казва, че колкото е възможно следва да сме приятели с всички големи - разбира се и с Русия, като незаобиколима. Тя е израз на желание за партньорство, не подчинение. И точно защото цялата логика не е непременно в полза на някой срещу друг, изведена е от българския интерес, не е на слуга, а е надежда за партниране, то тази позиция не е безусловна подкрепа за когото и да е било.
Точно този деликатен момент от българската русофилия не се схваща от Радев, както и всички политици, медии и т.н. като него. Следва да се повтори - касае се за позиция на тихото мнозинство, която социологията трудно лови, не на крещящите. Това са хора с умерен светоглед. Те странят от крайности.
След всичко това, когато Русия атакува кораби край България, страхувайки родното море (и суша), то това тихо мнозинство вече не харесва Радев както досега (поне не толкова). Защото, ако до момента не бяха пряко, то вече действията на Русия са опасни за самата България. Не се е родил пресметлив личен интерес, който да оправдае опасност за самия теб.
И когато Радев се гъне, суче,
маже "Не знаем какви са дроновете, няма доказателства" ("Не ще ги намерим")...; когато единствено България клинчи от обща европейска позиция по сигурността (точно държавата, до чиито граници се поразяват мишени!) - той се злепоставя. Става неприемлив за същата тази русофилия на тихото мнозинство. За нея бягството да се назове истината не е добродетел, сгъването на кръста не е партньорство; един министър-председател е длъжен да казва истината изправен!
Това тихо мнозинство са най-нормални хора, не философи софисти. За него е пределно ясно, че дроновете идват от Русия, откъде другаде? Та нали Русия и Украйна воюват пета година, бомбардират се, а поразените до България кораби обслужват Украйна. Само за крайните русофили, почти припокриващи се с електората на "Възраждане", нещата остават неясни - търсят се "доказателства", които
"да докажат", че Украйна си е самовзривила
десетки съдове (общо атаките срещу свързани с нея кораби през войната).
Когато гънещият се не е просто някакъв човек, и не само премиер, ами генерал, военен, летец, и е притежавал все някакъв мъжки образ, даже си му вярвал, то щетата от гъненето става тройна. Да гледаш как точно той хъка-мъка е не просто карикатурно, ами и... унизително за самия гледащ.
Какви ти чест, господин генерал?
Моралните щети за Радев са огромни.
Накратко, той почна да губи много точки пред българите от тихото мнозинство, пред тази голяма част от русофилите. Не личи да го съзнава. Не личи да му го подсказва някой от съветниците. Вероятно въобще не схващат тънката разлика между тази русофолия и насипната. И я карат тъй, все едно тези умерени русофили, вероятно милиони, са много щастливи, задето Русия цели мишени до държавните ни граници, а министър-председателят се снишава.
Има още нещо. До април 2026 г. България се управляваше от по-малко или повече проукрански (прозападни) правителства. Такъв с години бе официалният наратив. Тихото русофилско мнозинство считаше, че властта и говоренето трябва да бъдат поне малко повече прорурски - за баланс, водено все от интереса "с всички да сме добре"; пък и като форма на справедливост в този не черно-бял свят. Също така, до октомври не бяха поразявани целенасочено мишени край България. След двете дати обаче, при вече проруска власт и атаки в морето, тихото русофилско мнозинство не е чак толкова русофилско - то отново
търси баланса,
след като махалото отиде в другия край. Търси обратни действия и думи.
Тези нюанси никой не ги забелязва. Не фигурират на теория в учебниците (необхватна материя), на практика никой не следи за тях. Но твърдя, че са факт, и точно те незабележимо ще изядат главата на Радев. По-рискови са за него от добре известните икономически проблеми на населението. Тихото мнозинство мълчи. Но то решава, не крещящите.
Точно в тази посока трябва да се търси отливът спрямо "Прогресивна България",
забелязан при резултата на Илияна Йотова
Няма луд човек (освен наистина лудите!), на когото да харесва морето му да е целено от чужда армия, всички логики да сочат името на агресора, а управлението да се прави на ударено (Каква ирония от самите думи! - Неудареният се прави на ударен). Размахът, с който Йотова обяви бъдещо приятелство с Русия, показва тоталното неразбиране.
По аналогичен незабележим начин сагата "Петрохан" стопи ПП и ДБ. Точно тя! Никой не го видя, защото най-трудно за виждане е очевадното.
