Колко милиарда евро трябва да загубим, за да поумнеем?

Ако се вярва на политиците, те денонощно мислят как да смекчат енергийния удар върху българските семейства и фирми. И както винаги, добрите намерения не водят до трайно решение на проблема, а се изчерпват с раздаване на пари под формата на помощи. Дали това се прави заради мързел, глупост, незнание или корупция, няма значение. Резултатът е един - гражданите и бизнесът плащат прескъпо за нещо, което може да струва много по-евтино.

Прекрасен пример за късогледата управленска политика е данданията около последното увеличение на цените на природния газ с 32,52%. Повишението е стряскащо, но странно защо управляващите не се загрижиха за тези, които са на газ, а за потребителите на ... ток. Звучи нелогично, докато цената на газа не се сравни с алтернативите. Дори след поскъпването, крайната цена на природния газ за битовите потребители на „Овергаз“ достига 82,36 €/MWh, докато средната крайна цена на електроенергията за бита е 113,30 €/MWh.* 

Така че природният газ остава с 27% по-евтин от електроенергията.

Сравнението на цените за периода 1 ноември 2025 – 31 октомври 2026 г., с отчитане на сезонното потребление, също е показателно:

Това са над два милиарда евро годишно,

които българските потребители и обществото биха могли да спестяват при газификация.

От тях 1,522 млрд. евро** са потенциални икономии на потребителите, а 495 млн. евро — дотация на битовата електроенергия.

И всичко това — при една от най-неблагоприятните за природния газ европейски пазарни конюнктури през последните десетилетия. Продължаващата война в Украйна наруши традиционните доставки на тръбопроводен газ и увеличи зависимостта на Европа от световния пазар на втечнен природен газ. Допълнителните сътресения през 2026 г. засилиха ценовата нестабилност. 

Въпреки това природният газ запазва значително ценово предимство.

Съвсем логично възниква въпросът защо тогава толкова много български семейства и фирми, и да искат, не могат да изберат по-евтиния вариант? Отговорът е простичък – защото законът и политиците им пречат. Защото е много по-лесно да раздаваш пари на калпак, отколкото да отпушиш газификацията. Защото политически по-ефектно е всяка година да получаваш "благодарности" за нефелни решения, вместо веднъж завинаги да решиш един проблем. Защото субсидиите, компенсациите и дотациите са дрога, към която неефективните компании най-бързо се пристрастяват и съответно - най-лесно се подчиняват на властимащите. Защото всички държавни фондове се пълнят с пари от нашите джобове, с които след това политиците се разпореждат като с бащиния. Същият този Фонд "Сигурност на електроенергийната система" се попълва и с вноски от "Булгартрансгаз" например, т.е. с пари от продажбата на газ се раздават помощи за ток.

Колко все пак ни струва липсата на избор?

Когато потребителите нямат достъп до природен газ, те губят възможността да намалят разходите си за енергия. Когато това се случва в национален мащаб, пропуснатите икономии се измерват в милиарди евро.

Недостатъчната газификация вече не е само инфраструктурен проблем. Тя е въпрос за ефективността на националната енергийна политика. Затова България трябва да сравнява не само цените на енергоносителите, но и цената на решенията, които вредят на потребителите, като ги лишават от достъп до най-изгодните за тях алтернативи.

Високите цени на енергията са скъп урок.

Въпросът е дали ще извлечем поука от него, или ще продължаваме примирено да плащаме.

----------------------------

* И двете цени включват мрежовите услуги и са без ДДС.

** Разчетът използва среднопретеглени цени от 125,95 €/MWh за борсовата електроенергия, 110,45 €/MWh за крайната битова електроенергия и 57,87 €/MWh за природния газ. За дотацията е използвана приблизителна цена на битовата електроенергия без мрежови услуги от 77,39 €/MWh. Стойностите са без ДДС и представляват предварителна оценка, подлежаща на окончателна проверка.