Наближават сроковете за пълна раздяла на страните от ЕС с руския природен газ. А откъде ще дойдат заместващите количества? Най-близки са африканските доставчици, но те ли ще са алтернативата?
Поетапно "сбогом"
Energy News Network припомня какво предстои: От януари 2027 г. на държавите от Европейския съюз ще бъде забранено да сключват дългосрочни договори за втечнен природен газ (ВПГ) с руски доставчици. Предвижда се и предвижда прекратяване на дългосрочните договори за тръбопроводен газ до септември-ноември същата година.
Краткосрочните договори, сключени преди юни 2025 г., изтичат през 2026 г., анексите са строго ограничени и не могат да водят до увеличаване на обемите, а всяка държава членка трябва да представи национален план за диверсификация, в
който да посочи как възнамерява да замести руските доставки, като на Европейската комисия се предоставя засилен надзор върху процеса.
Африка е логична алтернатива
Производството на природен газ на целия континент е от порядъка на 331 млрд. куб. м годишно, като начело са Алжир, Нигерия и Египет. 40% от електроенергията в Африка идва именно от природен газ.
През 2025 и 2026 г. на пазара се появиха нови капацитети за втечняване на газ в размер на около 93 млн. тона годишно, което сочи към излишък. Прогнозите са, че износът на втечнен газ (ВПГ) от региона ще се увеличи с близо 175% до 98 млрд. куб. м годишно до 2034 г., спрямо 35,7 млрд. през 2024 г. Ето на кои проекти се основават тези очаквания:
Greater Tortue Ahmeyim започна да функционира в Мавритания и Сенегал през 2025 г., успоредно с втората фаза на проекта Congo LNG.
Плаващата инсталация Coral South в Мозамбик, първата по рода си в Африка, произвежда 3,4 млн. тона годишно, като Coral North планира да добави още 3,5 млн. до 2028 г., а Rovuma LNG се стреми към 18 млн. т чрез дванайсет модулни производствени линии. Танзания разполага с 57 трилиона куб. фута. Все още няма подписано споразумение.
През 2025 г. над 17% от европейското търсене на втечнен природен газ (LNG) е било осигурено от африканския континент. Купувачите вземат предвид както цената на природния газ, така и също разходите за транспортиране. А африканските производители са по-близо до европейските терминали за регазификация от всяка друга алтернатива, посочва Energy News Network.
