Лавината от инициативни комитети, регистрирали се за президентските избори през октомври, е комай най-интересното в този вот. Цели 24 комитета – двойно повече в сравнение с миналите избори за държавен глава през 2021 г. Партиите, записали се за участие сега, са едва осем, а коалиции пък въобще няма. Изводът сам се натрапва – претендентите за "Дондуков" 2 не желаят да ги издигат партии, а предпочитат да го играят като независими кандидати.
Защо? Отговорът е в парламентарните избори от април т.г. Освен че дариха възможност за еднолично управление на Румен Радев, резултатите бяха страхотен шамар за партийната система. ГЕРБ и "Възраждане" понесоха безпрецедентни поражения, партии като БСП, ИТН и АПС бяха напълно разбити, а "Продължаваме промяната" и "Демократична България" не спечелиха нищо, макар че броени месеци преди това смятаха, че светът им принадлежи. Какво чудно има, че кандидатите за президент не искат да им се лепят етикетите на тези провалени формации?
Ще проработи ли номерът?
Едва ли. Първо, "независимите" в огромното си мнозинство са почти непознати за общественото мнение. Това са хора, които по-скоро са решили да се възползват от изборите, за да напомнят за съществуването си, отколкото да правят сериозна заявка за победа. Показателни примери са кандидатурите на Волен Сидеров и Александър Томов – някога силни фигури на политическата сцена, а сега почти забравени, както и на доскорошни парламентарни лидери като Радостин Василев и Ивелин Михайлов, вече изпаднали от голямата политика.
Второ, онези "независими" претенденти, които имат реален шанс, са всъщност лошо замаскирани партийни кандидати. Коалициите, които не се регистрираха за вота, се виждат съвсем ясно в комитетите на двамата фаворити. Зад гърба на Илияна Йотова стоят "Прогресивна България", БСП, АБВ и други отломки от лявото пространство. Гюров е кандидатът на ПП и ДБ, за което се досещахме още по време на служебното правителство, което оглавяваше, а пренебрегнатите обещания за предварителни избори, които да определят кандидата на "демократичната общност", го направиха практически безалтернативен.
Йотова не направи никакъв опит да се разграничи
от партийния си произход и политическите си обвързаности. Напротив, даже парадираше с тях. Публично си размени нежни писма с "Позитано" 20, в които взаимно се уверяваха, че си принадлежат едни на други. Държеше Румен Радев до себе си, когато представи своя комитет, а в обкръжението ѝ се забелязваха както някогашни соцвеличия като Георги Първанов, така и отрочета на БСП и настоящи звезди на "Прогресивна България" като Петър Витанов.
Така Йотова ясно се определи като кандидата на старата посткомунистическа левица, която чрез Радев получи реванш след дългогодишни провали и упадък. Проблемът на кандидата е, че ще трябва да носи багажа на хората, с които се асоциира. А той е тежичък и обременителен, дори и само да вземем няколкото месеца управление на Радев с неговите бюджетни дефицити и растящи дългове, разтворени обятия за американските военни самолети и нескрито задоволство, че шефът на ЕК Урсула фон дер Лайен го споменава в речите си – все неща, от които фен базата на Йотова едва ли изпитва особена гордост.
Реванш чрез президентските избори се надява да получи и десницата, след като мечтите ѝ за самостоятелно управление, стимулирани от успеха на протестите миналия декември, рухнаха на априлските избори. Избраникът ѝ Андрей Гюров е типичен представител на политиците, които тази общност харесва – чрез външния вид и поведението си показва принадлежност към
класата на заможните градски професионалисти,
а политическата си ориентация – чрез лозунги в подкрепа на Украйна и ЕС. И тук идва проблемът – широкият народен вот през април го обра Румен Радев, който е със съвършено различен профил.
Десните се усетиха, че изтънченият Гюров няма да "разтвори ветрилото на подкрепата", както се изразяват близките им политолози, и му избраха за партньор бившия полицай Георги Кандев. Ако оставим настрана дългогодишната му служба при вътрешни министри на ГЕРБ и неясните обстоятелства, при които напусна МВР след поемането му от Иван Демерджиев, Кандев можеше да привлече избиратели с излъчването си на грубоват и безкомпромисен служител на закона. Поне докато не влезе в тона на кампанията на Гюров с нейните фотосесии, позирания и бекстейдж клипчета, които заличиха лустрото му.
Недостатъците на водещите кандидати са явни
и това насочи погледите към "Възраждане", особено след като се понесоха слухове, че евродепутатът Петър Волгин може да е водещият претендент на партията. За "Възраждане" президентските избори са сериозен шанс отчасти да се възстанови, след като загуби в полза на "Прогресивна България" две трети от избирателите си. А Волгин разполага с предимството, че споделя всички идеи и настроения на тези избиратели, без да е партиен член – от тук и бленуването за евентуален балотаж между него и Йотова.
Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов изглежда не успя да преглътне това, че друг, а не той, ще се къпе в славата на предизборните диспути с Йотова и Гюров. Затова лансира себе си за кандидат-президент, а Волгин – за свой заместник, да "разтваря ветрилото". Вероятно Костадинов е забравил, че на изборите през 2021 г., когато също беше претендент за "Дондуков" 2, изкара едва 100 хиляди гласа, а на парламентарните избори през април водената от него партия беше подкрепена от по-малко от 140 хиляди избиратели. Волгин няма да му помогне да дръпне кой знае колко напред.
При тези обстоятелства балотажът между Йотова и Гюров, и без това силно вероятен при високата летва на първия тур, вече е практически сигурен, особено с големия брой други кандидати, всеки от които ще отвлече частичка от електората. А тогава политическата си тежест в битката се очаква да хвърлят ГЕРБ и ДПС, зад които стоят около 700 хиляди избиратели. Това само увеличава шанса изборите да се върнат в руслото на старата схема, при която задкулисна договорка ще налее подкрепа в последния момент на един от претендентите, за да му осигури победата.
