След всеки резултат от PISA в България традиционно се завърта познат цикъл. Валят апокалиптични фейсбук коментари и оправдания, търсят се виновници, "спешно" се набелязват мерки и се изричат поредица от кухи фрази, рядко водещи до конкретни резултати. После шумът постепенно затихва и системата продължава по старому. И този път е същото. За съжаление PISA не ни казва нещо кой знае колко ново. Резултатите закономерно са съкрушителни и са следствие на начина, по който десетилетия наред сме организирали образованието. Диагнозата е ясно - системата не може да навакса изоставането и да отговори адекватно на нуждите на съвременните ученици. По-страшното е, че въпреки че толкова години знаем къде са дефицитите, промяната продължава да стои някъде между анализа, обещанията и следващата PISA, докато изгубваме поредно поколение.
"Не се готвим за PISA"
"Не сме се готвили за PISA" се превръща в дежурно обяснение за отчайващите резултати. В допълнение се изтъкват специалните тренировки за теста в някои държави, дори изтеглянето му за по-късна дата, когато учениците са на по-голяма възраст. Но нали през 2023 г., когато излязоха резултатите от PISA 2022, тогавашният министър проф. Галин Цоков обяви по-голяма подкрепа на училищата, участващи в изследването, в годината на тяхното участие. На тях бе обещана методическа помощ за съставяне и решаване на задачи, насочени към практическите умения. Въведени бяха национални входни равнища за започващите 9 клас по основните предмети, за да се видят дефицитите им. Създаден бе модул за повишаване на резултатите от PISA в националните програми. Обещан бе изцяло нов формат на изпита в 7. клас. Няма нужда да питаме дали всичко това се е оказало въздух под налягане.
PISA може и да не измерва доколко учениците са научили конкретен урок от българския учебник, но националните външни оценявания измерват именно това - доколко са постигнали стандартите, които нашата система е определила. Резултатите и там са катастрофални, което означава, че няма как да се оправдаем с: "Някой отвън ни е дал неподходящ тест". Образователният експерт Асенка Христова дава пример с международното изследване TIMSS, измерващо усвояването именно на учебната програма по математика и природни науки. България е участвала в TIMSS за 8. клас четири пъти от 1995 до 2007 г., когато прекратява участието си. "То показа картина, близка до тази на PISA: среден резултат под центъра на скалата и връх, който за 12 г. се е стопил от 17% на 4%", казва тя.
И още нещо - PISA мери доколко учениците могат да прилагат наученото в реални и непознати житейски ситуации, а не дали са запаметили определени факти. Т.е. не само да изчислят процент, а дали могат сравнят коя е по-изгодната от две оферти. Но и това отдавна не би трябвало да е нещо чуждо на българското образование. Още с голямата реформа от 2016 г. и ние се устремихме към компетентностния подход. Оттогава досега всички управляващи повтарят мантрата за "уменията на бъдещето" и проектно-базираното обучение. Учебните програми отдавна съдържат междупредметни връзки и указания не само какво трябва да знаят учениците, но и как да могат да прилагат наученото, а изпитите ни всяка година се обогатяват с още практически задачи. Въпреки това резултатите от PISA показват ясно, че не сме и помръднали, въпреки годините на проекти, програми и милиони, вложени в промените на парче. Въпросът е защо, след като знаем накъде трябва да вървим.
От претрупаните програми до липсата на капацитет в МОН
Едва ли има голям смисъл отново да се изброяват причините за слабите резултати. Учебните ни програми са твърде академични, обрасли с ненужни факти и оставящи малко време за затвърждаване. Лошото е, че обещаното им олекотяване ще дойде след години - когато днешните 15-годишни отдавна ще са завършили училище. А дотогава едва ли ще се пипнат и недостатъчния брой часове по природни науки, математика и български. Системата на изпитите също е изкривена и съдейства за разтваряне на ножицата между децата с различен социален и икономически старт. Телефоните са глобален проблем, за който все още няма убедителна алтернатива на чистата забрана, за каквато апелират директори, но около която има все повече предупреждения, че може да има обратен ефект. Наскоро получихме и друго обяснение от МОН - лошата дисциплина, виновен за която се оказа "крайният либерализъм" в клас.
Учители и експерти отдават ключово значение и на преподаването. Няма как да имаме деца, които мислят, задават въпроси, свързват информация и решават проблеми, без да променим начина, по който им се преподава. Не може урокът да започва с "Отворете тетрадките и препишете урока" и да очакваме те да могат да мислят критично, без изобщо да бъдат включат в процеса. Трудно е да приемем, че МОН допусна хиляди обучителни програми, предлагани от безброй знайни и незнайни организации, без да изгради достатъчно надежден механизъм, гарантиращ качеството и ефекта от тези квалификации. Очакването от учителите просто да дадат обратна връзка за обученията може да се сравни само с безучастно наблюдение на поредния квалификационен семинар, превърнал се в парти, на което песните се менят от „Бяла роза“ на „Мома Яница“.
Разбира се, има и съществени проблеми от друго естество - като честата смяна на правителства. Всеки нов кабинет отново открива топлата вода, всяка нова власт кривва в различна посока. Показателен е дебатът за въвеждането на религия в училище. Сегашните управляващи са убедени, че така ще възпитаме децата и ще подобрим дисциплината, напук на експертите по детско развитие, които сочат друг път - целенасочена работа върху социално-емоционалните умения, саморегулацията и способността им да разбират себе си и другите.
Отворен остава и въпросът за административния капацитет на МОН. Една система не може да се управлява само чрез стартиране на програми. Трябва да може да проследи и резултата от тях. Ако държавата не измерва ефекта от собствените си политики, тя всъщност не знае дали променя образованието или просто произвежда още един отчет. Жалкото е, че макар да знаем какво трябва да променим, твърде дълго не успяваме да превърнем това знание в реална политика и осезаема промяна в класната стая. А отговорът на въпроса: "Защо?" се съдържа в унищожителните констатации в доклада на Сметната палата - за неспособността на МОН години наред да приеме стандарт за качество в училищата; за инспекциите, от които нищо не следва; за безсмислените изпити, резултатите от които не се използват за подобряване на качеството и др.
Напред към ... дисциплина, религия и един учебник по предмет
Парадоксално е, но макар от години да говорим за компетентностен подход, проектно обучение и др., първите спешните мерки, обявни от МОН след ледения душ на PISA, са вързани с повече дисциплина. Представянето на учениците действително зависи от атмосферата в класната стая. Но повече контрол няма автоматично да накара децата да разбират сложни текстове, да решават житейски казуси и да прилагат знанията си.
Въпросната мярка е насочена повече към поведението на ученика, отколкото към качеството на ученето, където PISA показва най-сериозни дефицити. Дисциплината освен това не се налага с външна принуда, а се развива и изгражда - ако има усещане за смисъл в това, което се налага. Ако искаме по-добри резултати, учениците първо трябва да разберат защо това, което учат в училище, ще им е полезно в живота. "Няма образователна система, която да е подобрила уменията за мислене или инициативността на учениците с помощта на мерки, които се предлагат в момента - оценки за дисциплина, един учебник по предмет, военно обучение и часове по религия. В момента само една друга страна прокарва този пакет от мерки. Тя от известно време не участва в PISA", казва Траян Траянов от "Заедно в час".
На дневен ред е и промяна на модела "парите следват ученика". Парите, които получават училищата, отдавна не зависят само от броя на учениците им, но и от броя на паралелките, типа училище, наличието на уязвими деца и др. Освен това дори и с недостатъците си, той трудно може да бъде посочен като големия проблем зад PISA. Повече ресурси не означават по-качествено преподаване и по-високи резултати. А и точно PISA показва, че българските училищата, работещи с уязвими деца, не страдат от недостиг на педагогически персонал или ресурси (според анкетата за директори от PISA 2025).
Разбира се, много по-трудно е да се провери кои от досегашните политики, програми и проекти на МОН действително са дали резултат. Или да се говори за ранно откриване на дефицитите и работата с изоставащите ученици - проблем, висящ от години, но който реално ще адресираме най-рано 2027 г. - евентуално с въвеждане на подготвителен клас за децата с майчин език, различен от българския.
Червените лампи
Иначе, резултатите на PISA заслужават сериозен анализ. Не само най-цитираните данни, че 58% от 15-годишните ни ученици са под базовото равнище по четене, 57% са под критичния минимум на умения по математика, а 47% - по природни науки. Но и тези, показващи, че само 4,1% са отличници при 11,9% средно за ОИСР.
Задача за новосформирания Институт по образованието в МОН ще е да ни каже защо дори най-привилегированите деца у нас изостават и върхът изтънява - най-силните 10% от българските ученици се справят приблизително както средно добрата четвърт в ОИСР. Защо момчетата у нас изостават с близо 50 т. от момичетата по четене - една от седемте най-големи разлики в света? Защо ножицата между богати и бедни се разтваря още по-широко и става вече над 100 т.? Защо разлика между резултатите на учениците в едно и също училище е цели 50% (за ОИСР са 69%)?
"Когато близо 6 от 10 младежи не достигат функционална грамотност, това засяга всяка компания, която наема хора и превръща България в ниско конкурентна дестинация за мащабни инвестиции. 1% отличници по четене и 3% по математика означават, че компаниите у нас, развиващи научноизследователска дейност и процеси с висока сложност, скоро ще се сблъскат с трудно преодолим “таван“ на растежа", казва Александра Райчева от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST). По думите й стандартно отклонение в PISA (100 т.) носи близо 2% разлика в дългосрочния годишен растеж на БВП на човек и около 23% разлика в доходите през трудовия му живот. "Това не е просто статистика, а математика на пропуснатите ползи. Както отбеляза при посещението си в България Андреас Шлайхер, създател на PISA, достигането на базово ниво от всички български ученици би отключило дългосрочен икономически потенциал от порядъка на 434 млрд. долара - около три пъти сегашния ни БВП". В случая, спокойно може да отпишем тези 434 милиарда.
