Има ли президентката Илияна Йотова вина, ако помилван от нея престъпник извърши ново престъпление? Дължи ли обяснения на обществото за всяко помилване? Докъде трябва да стига публичността в тази деликатна сфера?
Такива въпроси отново изплуват покрай скандала с помилвания легендарен наркодилър Огнян Атанасов, който е продължил да се занимава с наркотрафик и отново е хванат в престъпление. Историята не е нова. Тя си фигурира в регистъра с помилванията, който администрацията на президента поддържа. И в "Сега" сме писали за случая, както и за всеки от 28-те помилвани през двата мандата на Румен Радев и Илияна Йотова.
Въпросният "български Ескобар" е под номер 23 в регистъра. Там се казва: "Молителят е 59-годишен български гражданин, осъден през 2019 г. за деяния, които е извършил през 1999-2000 г., от Апелативен съд в Солун. Деянията са квалифицирани по чл. 321, ал. 3, т. 1 НК - внос, трафик и продажба на наркотици в Гърция и е осъден на 15 г. лишаване от свобода, от които е изтърпял 5 години. През времето от извършване на деянията до постановяване на присъдата - почти 20 години - здравословното състояние на молителя се влошава много прогресивно. Становището на експертната лекарска комисия сочи изключително тежки заболявания, включително и хронични насложили се такива, които крият риск за живота на молителя, изискват специализирано лечение и наблюдение, което не може да му бъде осигурено в болничните заведения на местата за лишаване от свобода. Същият е в прекъсване на изтърпяването на наказанието от две години. Изтърпяването на наказанието е несъвместимо на практика с изключително тежкото здравословно състояние, представляващо опасност за живота на молителя и би било проява на нехуманно отношение. Помилван е с остатъка от наказанието с Указ № 119 от 5 декември 2022 г."
Тук логично възникна въпросът - ако молителят не е в затвора от две години, защото има прекъсване на изтърпяването на наказанието,
защо изобщо се е наложило той да бъде помилван?
И ще потърси ли някой отговорност от лекарите, "установили" изключително тежките му заболявания, които очевидно са пречка Атанасов да лежи в затвора, но не и да извършва нови престъпления на свобода.
В регистъра има още осъдени за убийства, грабежи, наркотици, катастрофи, които са помилвани, най-вече по здравословни причини. Там е и осъдената за корупция Десислава Иванчева, помилвана миналата година, след като няколко пъти й беше отказвано, въпреки документираното й тежко здравословно и семейно положение - възрастна майка, която сама се грижи за малкото й дете.
В регистъра има и човек, чието помилване, противно на препоръките на комисията, е било отказано. Това е 45-годишен гражданин, осъден на 5 години лишаване от свобода за три кражби, извършени през 1999-2000 г. Те не са тежки и от тях няма невъзстановени имотни вреди. Наказанието за трите е наложено едва през 2011 г. и приведено в изпълнение едва през 2015 г., след като молителят доброволно се предал на властите. Междувременно живял в чужбина, без да допуска никакви нарушения, и създал семейство с малолетно дете, комуто предстои да тръгне на училище. Към момента на разглеждане на молбата е изтърпял близо 2 години и 1 месец. Затворът дава отлична лична и трудова характеристика на осъдения, който изтърпява наказанието си при облекчен режим. "Налице са доказателства за настъпило преосмисляне и разграничаване от извършените престъпления, както и развити стратегии за законосъобразно справяне, вкл. трудови навици и променена лична етика. "В същото време за молителя не са настъпили формалните предпоставки да търси условно предсрочно освобождаване. В момента се търпи репресия, силно закъсняла спрямо времето на извършване на престъпленията, и без ясна законова цел, като липсват редовни правни средства за нейното облекчаване. Няма нужда да държи в изолация гражданин, който не е опасен за него. Възстановяването на родителската връзка на молителя с детето следва да се предпочете пред задължението на молителя да изтърпи докрай наказанието", пише комисията. Но вицепрезидентът Илияна Йотова не се съобразява с това и отказва помилване. Не е ясно защо.
Конституцията дава огромна власт в ръцете на държавния глава - на практика да бъде последна инстанция и без доказателства и мотиви да променя решенията на съда. В това няма нищо лошо. Висшата държавна милост е позната навсякъде по света. Въпросът е да се практикува прозрачно и с ясни правила. Така, че да не оставя съмнение, че с властта се злоупотребява. Че
милостта на държавния глава си има цена.
И тя не е в интерес на обществото.
Обичайно в началото на мандата си президентът делегира това право на вицето си. Така направи и Радев. По това време беше поизветрял скандалът около помилванията на Ангел Марин, вицепрезидент на Георги Първанов (той, впрочем, е в инициативния комитет за издигането на Йотова). Обичайно в администрацията на президента има комисия по помилванията, през която трябва да минават молбите и която да представя случаите на вицепрезидента, който да взема информирани решения.
След дела за достъп до информацията, водени от журналисти, включително и от "Сега", се разбра, че Ангел Марин си е позволявал да помилва и въпреки отрицателното становище на комисията. Точно такъв беше и случаят с лидера на "Евророма" Цветелин Кънчев. По времето на Марин са помилвани над 500 души,
Когато вицепрезидент беше Маргарита Попова, помилванията се раздаваха пестеливо. Дали заради прокурорското си минало, или заради спомена за Марин, тогава комисията постанови 2591 отказа и направи 35 предложения за помилвания. Попова помилва 28 души, като 25 от тях - по предложение на специалната комисия. Двама са помилвани с личното ѝ решение, а един по лично решение на тогавашния президент Росен Плевнелиев. По това време бяха огласени съставът на комисията и правилата за работата ѝ. На сайта на президентството започнаха да се публикуват отчети за тази дейност.
Тази крехка публичност беше прекършена по времето на Илияна Йотова.
Регистърът на помилваните не беше попълван години наред. Не бяха качвани отчети. Едва когато "Сега" изпрати въпроси на президентството каква е причината за тези липси, документите се появиха на сайта. Съставът на комисията по помилванията се държи в тайна с оправданието, че това са лични данни. Доста странно обяснение. Така не знаем дали и тази комисия не се ползва за подслоняване на някого на синекурна държавна служба. Нито знаем дали хората от нея имат знанията и уменията да преценяват молбите за помилване. Нямаме информация как протича процесът. Как се пресяват молбите? Комисията ходи ли в затворите, среща ли се с осъдените, назначава ли допълнителни експертизи за здравословното им състояние. Или работи само по документи. Защото по документи половината население е с ТЕЛК... Вицепрезидентът после запознава ли се с документите, събрани от комисията, или просто слага един подпис. Все въпроси, на които се дължи отговор.
Указите за помилванията не се обнародват. Смисълът е, че получилият милост трябва да може да продължи, без да бъде стигматизиран. Но всичко до указа трябва да бъде максимално прозрачно. Наистина има тежки съдби, ужасни диагнози. Изтърпяването на присъда не може да е инквизиция. Но и не може с лека ръка да бъде зачерквана преценката на правосъдната система.
Информацията за наказателно осъждане е винаги публична.
Интересът на правосъдието надделява над интереса от защита на репутацията на осъдения.
На фазата на осъждането публичността е абсолютна. Заличаването на последиците от осъдителната присъда става с реабилитация или с реабилитация по право, която настъпва с изтичане на определен в закона срок от изтърпяване на наложеното наказание. А едва след реабилитацията има основание лицето, което е осъдено и изтърпяло наказанието, да бъде третирано, сякаш не е било осъждано. Така му се дава възможност да се интегрира в обществото след евентуално успешно поправяне.
Помилването е висш акт на хуманност, на милост. Но тази милост вече е надхвърлила справедливостта, не може да носи и други "бонуси".
Информацията за самоличността на помилваните, както и това за какви престъпления са били осъдени и на какво наказание, е от значение, за да знаем как работи вицепрезидентът, осъществяващ тази власт. За обществото е съществен въпросът дали силната власт за помилване е упражнена в негов интерес.
Скандалът сега е налице. Остава да видим как ще действа вицепрезидентът-президент-кандидат за президент Йотова. За момента - неадекватно.
Оправданията с комисията не минават.
Някой е назначил тези експерти, те очевидно са подвели обществото. Грешката е налице. Това, което липсва, е съобщение, че ще има проверка, разследване, за да бъде отхвърлени (евентуално) подозренията за корупция.
Хайде да видим как Йотова проверява този случай, защото той очевидно смърди. И при положение, че има такъв огромен криминален скандал, къде е прокуратурата?! Същата, която е позволила наказанието на "българския Ескобар" да бъде прекъснато в продължение на 2 години. Виждали сме да щурмува без повод, като политическа атака, президентството, въоръжена с автомати. И ако говорим за корупция, има ли връзка между корупцията в президентството с корупцията в прокуратурата?!
