Китна морава, цветя - първото впечатление на госта от Варна, напускащ сградата на аерогарата след кацане, е приятно. Обаче нещата кардинално се променят, когато се качи на градския транспорт и поеме... например към Златни пясъци. Чакат го такива чудатости, че.. попътувайте с тази статия, за да узнаете!
Интересното почва още с чакането на спирката. "Ти колко даваш, за да те закарам до Созопол?", пита "бакшиш". "Николко", отвръща гостът. Той е смаян, оня е разочарован - бакшишото разузнаване е дало грешка.
Идва автобус, единственият свързващ летището със самия град и комплексите. На спирката машината за билети не работи. Гостът се качва в автобуса и иска да купи от машината вътре. Тя също не работи. Гостът не знае, че 100% от машините на спирките във Варна не работят, и при 50% в автобусите. Не знае също, че най-официално, според общинските правила, при неработеща вътре машина той
има право да пътува без билет,
а не да го набавя дигитално или да слиза. Гостът решава да потърси помощ от шофьора: "Извинете, машината за билети не работи". Чува: "И аз к'о да напра-а". Шофьорът е прав - според правилата нищо не може да направи.
Автобусът е митичният номер 409. На предницата му пише: I love Varna. Поуплашен да не бъде глобен, гостът слиза на спирка. Пита чакащите, те му обясняват да си изтегли приложение за билетите - едно старо, което работи, или едно ново, което не работи. Тегли старото, купува билет. Качва се на следващото возило 409. Но, изненада, съпрайс!!! - леличка идва да му продаде билет, автобусът си има служителка - приложенията не важат, билет се продава ръчно, на хартия. От нея, никой друг! Гостът настоява, но няма как - леличката е назначена там, за да победи.
Тук следва уточнение за читателите на тази статия, което гостът няма щастието да научи. Автобусите 409, обслужващи летището, Варна и комплексите, се делят на два вида - варненски и аксаковски. Вървят един след друг по общ маршрут,
в разписанието на едната община ги няма тия от другата
и обратно. Във варненския автобус важат машини, приложения. В аксаковските се разпорежда леличка, на тях не пише I love Varna. Плаща се според това в кой точно автобус си попаднал и съобразно реда в съответната община. Нашият гост втория път се е качил в аксаковски. Кой му е крив?
Ситуацията, при която в "туристическата столица" на една държава летище и курорти са свързват с такива два вида автобуси, с постоянните неразбории, с разяснителни диалози с леличката на българо-руско-английски език още на качване... не е за вярване. Но 1-2 пъти като се качиш, го приемаш за естествено като валящ дъжд надолу, вместо нагоре.
Криво-ляво, гостът вече пътува към "Златни пясъци". До около "Св. Св. Константин и Елена" нещата са наред - през прозореца вижда пейзаж към морето, хотели, хотели, хотели..., от другата страна - хотели. Автобусът спира на спирки. Но по едно време спира да спира на спирки, ами на оградки без навес, с клатеща се като люлка дъска, служила някога за пейка - изпочупени и изоставени "спиркозаслони", досущ обор.
Какво точна заварва гостът на "Златни пясъци", каква туристически услуга - няма да коментираме. Придружаваме го при връщането. Тъй де, коментираме само градския транспорт:
Централна спирка в курорта. Централна, не периферна! Казва се "Дирекцията", понеже е разположена до някогашната дирекция. И в двете посоки спирката е без тротоар! Не вярвате да е точно така на пъпа на "международния курорт", но е така - слизаш/качваш се директно от почва-чакъл-тръни! В едната посока пътният знак за спирката е свлечен на земята. В другата посока - към Варна, спирката е до завой на околовръстното за комплекса шосе.
Фучат коли. Няма пешеходна пътека
Растителността не е окастрена. Тоест, на път от комплекса за Варна, за да отидеш на спирката за града, трябва, буквално, с риск за живота!, да прибягаш през завоя на оживено шосе, без видимост, молейки се точно в тоя момент да не препуска трафик.
Нашият човек това и прави - моли се, прибягвайки през храстите-завой-шосе, на пъпа на международния курорт. Има и подлез. Моля? Подлезът е в треви, храсти и дървета, изпорасли от паднала мазилка - Георги Господинов е писал в тях "Градинарят и смъртта".
Човекът ни все пак се е добрал до спирката. Спира "бакшиш". 10 минути оня стои и го лъже - автобусът пристигал чак след час. Идват други хора, пъдят "бакшиша". Пристигат още хора. Пресичат страхливо храстите-завой-шосе, нарушават правилата. Шофьори бият спирачки - и те нарушават. Всички пристигнали хора почват да чакат 409. Но няма къде да седнат.
Сядат на бордюра
Или стоят направо на платното, до автомобилния трафик - на пъпа на международния курорт е така.
А зад тях, за гърба им, има дървета. Гора. Не са какви да е дървета и гора, а "Природен парк Златни пясъци". Спирката е вход за една от пътеките на парка. По земята - спринцовки, бутилки, боклук, какъвто не може да си представите.
Както и да е, идва 409. Пада се с леличка. На него с фулмастер върху табела пише Airport - община Аксаково си е много яка.
Тази статия онагледява едва една хилядна от проблемите с градския транспорт на Варна. За варненци може и да е скучна. Но и не-варненците следва да ги знаят, щото, нали, туристи са... Затова избрахме описване през очите и тялото на кацнал гост на града.
Следва да се подчертае, че в български контекст статията може и да е нелепа. "Ми като няма градски транспорт, карайте коли!", си казва
българинът, след като и без това не слиза от колите
Само че бъдещето на градското придвижване не е в личните автомобили - не го е разбрал българинът, не му е увряла главата. Но само си представете шока на чужденец, пристигащ от който и да е друг град, където това е разбрано.
Автобус номер 7. Не само е стар, раздрънкан, без климатик, ами и се движи с някакви големи парчета дунапрен, складиран между прозорците и най-задните седалки. Или духа, та дунапренът пази, или шофьорът полягва в почивките, ползвайки го за мекота - друго няма какво да е обяснението. Автобус номер 7 не е аксаковски, той е I love Varna, движи се в рамките на града. Споменаваме го, понеже читателите не бива да страдат от информационна тъма!
