Българинът трудно може да се оплаче от родни фестивали през лятото. Организират се в градове, села и паланки, темите варират от барокова музика до прелестта на пържената цаца. Изобилието понякога е качествено, друг път не, нормално е да е така. А хората се стичат, особено когато физическите елементи на съответния фестивал - сцена, сергии, плакат и т.н., им се изпречат из улиците. Все повече обаче се утвърждават прояви, които не целят непременно масова публика. Организаторите им се радват, разбира се, ако ги посещават повече хора, но личи стремеж да не правят компромис със самата идея на събитието. Цели се качеството (според собственото схващане, като също е нормално да има различни схващания). Идеята на тези фестивали в повечето случаи е специфична, нишова, за точно определена публика. Тя се стича от различни краища - специално. Това са т. нар. бутикови фестивали.
Без изчерпателност (невъзможна е), ето три такива фестивали с различна тематика, развиващи се през годините и поднесли в рамките на няколко дни това лято много силна емоция на посетелите. Заслужават добри думи, не само защото са нещо хубаво. Но и защото са пример за партньорства между сдружения и общини (държавата), за правилно инвестиране на обществени средства, когато такива наистина са инвестирани:
"48 ЧАСА ВАРУША ЮГ"
Провежда се в старата част на Велико Търново, носи името на едноименния квартал. Организатор е Галин Попов от пространството "ТаМ". Подкрепят общината, спонсори, доброволци... "Бутиков" е компромисно определение за настоящото издание, след като, по данни на организаторите, се стекоха около 20 000 души. Но повечето от тях бяха точно определен тип хора, включително от чужбина, привлечени от конкретен тип неща - млади, т.нар. алтернативни люде, дошли да слушат на живо електронна музика, диджей сетове, китари и барабани на открити сцени; да видят светлинни ефекти, класически или авангардни картинни изложби, инсталации, килими и друг фолклор; в занаятчийските ателиета да влязат, да майсторят, рисуват... ; да участват в социални и екологични инициативи, да слушат или сами четат проза, поеза; да дискутират изкуството, архитектурата, историческото наследство... - над 120 събития в рамките на три дни на пешеходно разстояние, почти всички безплатни, включително на Янтра, много от тях за деца. И с мото за смисъла на достатъчното - срещу консуматорството, за красотата на малките местни общности.
Най-яко бе в часовете, когато централната улица "Стефан Стамболов" и подстъпите към "Царевец" бяха затворени за автомобили. Хората имаха възможност свободно да видят от всичко, включително да танцуват на улиците.
"КАРАНТИНАТА"
Провежда се във Варна на едноименен плаж в отделения квартал "Аспарухово". Хора недоволстват, че е далеч от центъра на града, но пък организаторите всяка година предоставят безплатен транспорт (и входът е такъв), а местността е супер. Тематиката е специфична - под звездите до морето вечер се гледа и награждава късометражно кино, участват ленти от цял свят; преди прожекциите - джаз на живо. На плажа има рибарско селище, част от концепцията на фестивала е да му се помага - да не вземат багери да го съборят. Няма нужда да се уточнява, че публиката отново е предимно млада, пак същите "алтернативни". Естествено, мнозина от младите и по-стари посетители не се вълнуват много-много от филмчетата и джаза - ами просто да им е готино до вълните, при лекия вятър, необозримото небе, рибарските лодки - достатъчни условия за напълно готина култура.
Чар са и многото млади доброволци, които всяка година помагат в начинанието. Организатор е варненското сдружение "Дедал", то също действа доброволно. Помагат общината, спонсори.
OPEN BUZLUDZHA
Електронна и други видове музика, невероятен 3D мапинг на стария паметник, сливане на звук и светлини с небесна и планинска природа... Свобода, пространство... Идея за пренасяне на бетонните и политически руини в едно културно привлекателно бъдеще. Организатор е фондация „Проект Бузлуджа“, която се мъчи да съхрани в полезна форма паметника. Помагат спонсори, местната и държавната власт. Провеждат се и ред съпътстващи прояви - еко, спортни, дигитални, иновативни.
Спи се в къмпинг зона, или на палатка в прекрасната планина, при наличие на автомобил - в хижи или в хотелите по-ниско. Входът е платен - "сито", което не попречи и тази година да се съберат хиляди хора. Както другите, и OPEN BUZLUDZHA подобрява съдържанието с годините.
И така, напредъкът на (поне) тези фестивали е факт. Обаче социологът Първан Симеонов, сам посетител на такива прояви, вижда по-общо измерение. Ето какво коментира той пред "Сега":
"В София, Велико Търново, Стара Загора и къде ли не, на Бузлуджа, по-отдавна в Пловдив, отскоро дори в Габрово, набират популярност общностни фестивали и различни събития - около урбанизъм и градска среда. Успехът им е част от онази вълна на интерес към качеството на средата на живот, която може да се долови в столицата и по-големите градове от поне десетилетие насам. Това е вълна, която навремето направи възможно един огромен столичен район да има кмет, избран срещу презастрояването. Която прави възможно у нас вирални политически проблеми да се оказват непосредствени въпроси - например за градските ремонти. Която прави възможно дори централна тема да е домакинството на "Евровизия". Това е вълна, която показва, че в големите населени места (с по-висок стандарт на живот) дневният ред постепенно и безвъзвратно се променя от материални към постматериални теми - въпросите на идентичността, на културната среда. Това е на моменти хипстърски и неясно колко устойчив процес, но със сигурност е силен опит за изграждане на общности и идентичности. Дори да е повече форма, отколкото съдържание, заслужава проследяване в годините. Защото е симптом - дали за регионални и социални неравенства, дали за отлика между космополитния и традиционалисткия дневен ред.... Каквото и да се окаже, темата с идентичността на местата, в които живеем, ще става все по-важна".
Та така. Следват да се наблюдават занапред и фестивалите, и културата, и политиката. Интересно е.
