Освен основните резултати по четене, математика и природни науки, PISA предоставя ценна информация и за редица други фактори от училищния живот, които могат да бъдат свързани с образователните постижения на учениците. Представяме ви някой от тях.
Дигитално разсейване
PISA 2025 показва, че разсейването по време на часовете е особено сериозен проблем в България. Нашите ученици посочват, че използват цифрови устройства в училище за учебни дейности средно по 1,6 часа на ден. Това е почти колкото средното за ОИСР - 1,7 часа. В същото време обаче учениците у нас прекарват значително повече време с устройствата си за дейности, които не са свързани с ученето - средно 2,2 часа на ден за развлечение, при 1,1 часа средно за ОИСР, т.е. двойно повече.
42% от българските ученици казват, че съучениците им често се разсейват от цифрови устройства по време на повечето или на всички часове по природни науки. Средното за ОИСР е 28%. Данните показват и връзка с резултатите. Средно за страните от ОИСР учениците, които съобщават за такова разсейване, получават с 11 точки по-нисък резултат по природни науки в сравнение с учениците, които не съобщават за разсейване, след като се отчете социално-икономическият профил на учениците и училищата. В България разликата е 12 точки.
Забраната за използване на мобилни телефони в училище също има значение. Средно за ОИСР учениците в училища, в които мобилните телефони не са разрешени в училищните помещения, са с около 13% по-малко склонни да съобщават за разсейване от цифрови устройства. През 2025 г. 39% от учениците в България са посещавали училища с такава забрана, при 49% средно за ОИСР. За сравнение, през PISA 2022 този дял в България е бил 25%, а средно за ОИСР - 34%. Това показва ясно увеличение в прилагането на забрани за използване на мобилни телефони в училище между 2022 и 2025 г.
Как изглежда училищният живот в България?
През 2025 г. 12% от учениците в България са посещавали училища, в които директорите са посочили, че учебният процес е затруднен поне до известна степен заради недостиг на преподавателски персонал. Средно за страните от ОИСР този дял е значително по-висок - 39%. При помощния персонал разликата е още по-голяма: в България 7% от учениците са били в училища, където директорите отчитат подобен недостиг, при 39% средно за ОИСР.
Спрямо 2022 г. няма съществена промяна в дела на българските училища, които съобщават за недостиг на преподавателски персонал. По отношение на материалните условия данните също показват някои проблеми. Около 9% от учениците в България посещават училища, в които според директорите липсата на учебни материали - например учебници, ИТ оборудване, библиотечни или лабораторни ресурси - затруднява обучението поне до известна степен.
По-сериозен е проблемът с физическата среда. 24% от учениците са в училища, в които директорите посочват, че недостатъци във физическата инфраструктура – например сградите, дворовете, отоплението и охлаждането, осветлението или акустиката - затрудняват учебния процес. Тези показатели практически не са се променили спрямо 2022 г., когато съответните дялове са били 10% за учебните материали и 24% за физическата инфраструктура.
