Още два университета ще бъдат добавени към списъка на изследователските висши училища - Лесотехническият университет и Университетът по хранителни технологии - Пловдив. Това предвижда проектът за актуализиране на списъка за 2026 г., предложен от просветното министерство.
Те са кандидатствали за първи път за статут на изследователски висши училища. В същото време три университета, които вече са били в списъка, са подали нови заявления, тъй като четиригодишният им статут е изтекъл през 2026 г. Това са Русенският университет "Ангел Кънчев", Тракийският университет и Медицинският университет - Плевен. И трите висши училища са били отново одобрени.
Статутът на изследователско висше училище се дава за 4 г. За да бъде включен в списъка, университетът трябва да има най-малко 8000 точки по методика, приета от Министерския съвет. Оценяват се научните резултати, видими в международните бази данни Scopus и Web of Science - публикации, монографии и цитирания, както и продукти на интелектуалната собственост като патенти, заявки за патенти, полезни модели, сортове растения и породи животни. Оценката на кандидатите се извършва от междуведомствена комисия с представители на МОН, Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, БАН и Селскостопанската академия.
Съгласно предложението в обновения списък остават всичките 12 университета от досегашния списък, за които е направена оценка, като към тях се добавят Лесотехническият университет и Университетът по хранителни технологии - Пловдив. Така изследователските висши училища стават общо 14.
Настоящият списък беше приет през януари 2026 г. и включваше 12 университета: Тракийски университет, Русенски университет, Югозападен университет, Бургаски държавен университет, Софийски университет, медицинските университети във Варна, София, Пловдив и Плевен, Технически университет - София, Пловдивски университет и Химикотехнологичен и металургичен университет.
Спор
Новите правила за определяне на изследователските университети бяха оспорени от Съвета на ректорите, който подаде жалба както в съда, така и в Комисията за защита от дискриминация. Възражението е както срещу начина, по който се оценяват университетите, така и срещу изваждането на тяхната организация от междуведомствената комисия, която извършва оценяването.
Според тях методиката отчита публикации, монографии, цитирания и патенти в абсолютни стойности, без да ги съобразява с размера на академичния състав. Така според Съвета на ректорите големите университети получават структурно предимство пред малките и средните, дори когато научната продуктивност на отделен изследовател е сходна. Посочват се и различията между научните области - например медицинските науки по принцип имат по-висока международна цитируемост от социалните науки. Оспорва се и повишаването на минималния праг за статут от 1000 на 8000 точки, като според ректорите липсва достатъчен анализ, който да обоснове новия праг. Те смятат, че при система, в която резултатът расте с размера на университета, високият праг на практика оценява мащаба, а не само качеството на научната дейност.
Статут
Изследователските висши училища са университети, даващи значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и имащи високи резултати от научноизследователската дейност. Освен че обучават студенти, те развиват активно научни изследвания, публикационна и патентна дейност. Идеята е студентите и докторантите да се обучават в среда, в която участват в реални изследвания и развиват умения за работа с научна информация, критичен анализ и създаване на ново знание.
Статутът дава възможност на университетите да развиват научната си дейност, да участват по-активно в национални и международни програми за финансиране на изследвания и иновации и да разширяват партньорствата си с други университети, научни организации и бизнеса. Той е свързан и с възможности за участие в конкурентно финансиране на научни изследвания и иновации, както и за партньорства с други университети, научни организации и бизнеса.
