Предложените от МОН нови правила за определяне на изследователските университети не съдържат достатъчно гаранции за справедлива конкуренция между отделните висши училища и потенциално силно биха фаворизирали мащаба за сметка на качеството. Това се казва в писмо на Съвета на ректорите, в която те настояват за оттеглянето им.
Въпросните промени в постановлението за показателите, по които висши училища биват определяни с изследователски статут, бяха представени от МОН през август. Те предвиждат завишаване на изискванията пред висшите училища - вместо досегашните 1000 точки занапред те ще трябва да имат не по-малко от 10 000 точки от научноизследователска дейност, превес на реалните резултати и качество от научната дейност за сметка на броя защитили докторанти и доктори на науките и т.н. Според Съвета на ректорите обаче са налице "съществени недостатъци в структурата и концепцията на предложените изменения и проектът следва да бъде основно преразгледан, коригиран и подложен отново на обществено обсъждане".
Изследователските университети са нова фигура в образователната ни система, възникнала след измененията в закона за висшето образование след 2020 г. Те са висши училища, даващи значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и имащи високи резултати от научноизследователска дейност. "На участниците в тази своеобразна национална „Бръшлянова университетска лига” държавата вече разпредели 240 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост", припомнят ректорите.
Според тях предложените правила съдържат недостатъчна обвързаност с изискванията за интеграция на научните резултати с общественото влияние, което следва да произтича от тях и с икономическото развитие на страната. По този начин предложените компоненти не съответстват изцяло на изискванията, както на закона за висшето образование, така и на специално новоприетия, като условие за отпускане на срeдствата от ЕС, закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите, смятат те.
Освен това предложените формули не съдържат достатъчно гаранции за справедлива конкуренция между отделните университети и при приложението си потенциално силно биха фаворизирали мащаба за сметка на качеството, пишат още ректорите. Те определят като напълно неприемливо и предложеното отпадане на представителството на тяхната организация в специалната междуведомствена комисия, която следва да следи за изпълнението и приложението на тези правила. "Присъствието на такъв член е гаранция за професионална компетентност на органа и прозрачност на работата на тази комисия впоследствие", категорични са още от Съвета на ректорите. И посочват, че виждат ролята си на безпристрастен арбитър в съревнованието между своите членове, стремящи се към получаването на подобен престижен статут.
"Предишната метрика за определяне на научноизследователските университети беше направена така, че 240-те млн. лв. да бъдат разпределени между точно определени университети. Сега метриката е още по-деформирана и дава превес на големите изследователски университети, които стават още по-силни. По-малките университети нямат никакъв шанс? Не трябва ли да има отделна писта за тях и някаква компенсация? Къде е балансът? Защо да се сърдим на малките университети, които се редят на единствената опашка, която съществува. Къде да отидат те, откъде да получат средства?", пита преподавател. И припомня, че според Стратегията за висше образование следваше да бъдат определени три типа университети - научно-изследователски, образователни и професионални. За последните два вида обаче до ден днешен няма дефиниции, нито конкретно подпомагане.
"Работи се непрозрачно за кандидатстване за този статут. Кандидатствахме отдавна и 6 месеца нямахме отговор от МОН", посочва университетски преподавател. "Художествено-творческата дейност я няма в метриката. Това означава, че висше училище в областта на изкуствата никога не може да получи изследователски статут", казва негов колега. Той обръща внимание, че високите научни показатели идват главно от определени направления като медицина, фармация, физика и химия, докато приносът на педагогиката, или пък българската филология и история е нищожен.
Кои са изследователските висши училища?
Между 2021 и 2024 г. списъкът с изследователските университети е актуализиран три пъти, като в него са включени 12 висши училища - СУ, медицинските университети в София, Варна, Плевен и Пловдив, ТУ-София, ХТМУ, Пловдивският университет, Тракийският университет в Стара Загора, Русенският университет, ЮЗУ и Бургаският държавен университет. Към момента 10 от въпросните изследователски университети изпълняват стратегически научноизследователски и иновационни програми за развитие по Националния план за възстановяване и устойчивост, посочват от МОН.
