Медия без
политическа реклама

Висшето образование търси допълнителни 178 млн. лв.

134 млн. лв. от тях ще са за увеличаване на субсидията за издръжка на обучението

15 Апр. 2023
Даниел Парушев (председател на НПСС), Лили Въчева (ВОН-КНСБ), Лъчезар Трайков (председател Съвет на ректорите)
синдикат Висше образование и наука
Даниел Парушев (председател на НПСС), Лили Въчева (ВОН-КНСБ), Лъчезар Трайков (председател Съвет на ректорите)

За допълнителни 178 млн. лв. настояват синдикати, студенти и ректори. Това става ясно от тяхно съвместно писмо до президента Румен Радев, до служебния министър-председател Гълъб Донев и до служебния министър на финансите Росица Велкова.

В позицията си председателите на синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ проф. Лиляна Вълчева, на Съвета на ректорите акад. Лъчезар Трайков и на Националното представителство на студентските съвети Даниел Парушев настояват да се изпълнят текстовете на Стратегията за развитие на висшето образование за периода 2021-2023 г., за които е необходимо средствата, които държавата отделя за висше образование и наука, да бъдат не по-малко от 1% от прогнозния БВП. За настоящата година е необходимо в бюджет 2023 да се предвидят допълнително 178.3 млн. лв., изчислили са от синдиката.

Оттам подчертават, че продължаващото финансиране на държавните висши училища в бюджета за 2023 г. е нужно, за да се изпълнят текстовете в Стратегията за развитие на висшето образование за периода 2021-2030 г., приета с решение на НС (Обн. в ДВ. Бр. 2 от 8 януари 2021 г.). "Независимо от положените усилия на правителство, синдикати и социални партньори към момента темповете на изпълнение на целите от Стратегията са изоставащи и дейностите по финансиране на системата са крайно недостатъчни. Ето защо настояваме средствата, които държавата отделя за висше образование и наука, да бъдат в размер не по-малък от 1% от прогнозния БВП по текущи цени за съответната година, за която се отнася съответният бюджет", казват трите страни.

Според тях допълнителните средства в размер на 178,3 млн. лв. следва да са насочени приоритетно към бюджетни политики в рамките на подготовката, обсъждането и приемането на закона за държавния бюджет за 2023 г. за: увеличаване на субсидията за издръжка на обучението с допълнителни 134,4 млн.лв., необходими за продължаване политиката по доходите и увеличение средно с 12% на минималните основни заплати за академичния състав. Основните месечни възнаграждения за академичния състав са в зависимост от постановление на Министерския съвет за най-ниската длъжност асистент. "Справедливо е неговата законова актуализация (чл. 92 от ЗВО) да е два пъти в настоящата година, защото в момента основната заплата на асистента е 1500 лв., но след приспадане на осигуровки и данъци е почти на нивото на стипендията на докторантите. Настояваме основната месечна заплата за академичната длъжност асистент да се определи с постановление на МС на два пъти - юли и октомври 2023 г.", се казва в писмото.

В него се настоява за увеличаване на субсидията за научна и научно-творческа дейност с допълнителни 15,3 млн.лв.; за увеличаване на субсидията за стипендии на докторанти и студенти, съответно с 2,5 млн. лв. и с 5,5 млн. лв.; за увеличаване на средствата за компенсиране отпадането на съответните такси за студенти от защитени и приоритетни специалности с допълнителните 1,1 млн. лв. Необходими са също 10 млн. лв. за продължаващи ремонти в студентските общежития и столове, както и 9,5 млн. лв. за осигуряване действието на националните програми в системата на висшето образование, финансирани от републиканския бюджет. В писмото се уточнява, че тези средства са част от исканите допълнително 178,3 млн. лв.

 

Минималната заплата за преподавател във висше училище се увеличава от 1300 на 1500 лв.  със задна дата от 1 юли 2022 г. За целта преди дни вече бившето правителство на Кирил Петков отпусна 20-те млн. лв. заложени още в началото на година в бюджета за 2022 г.

 

Още по темата