Въпрос от изпита по български език и литература в 7. клас скара родители, учители и образователни власти.
Става дума за въпрос 16 от теста, в който от учениците се иска да посочат "ДВА документа, според които училището въвежда ограничения за използване на мобилни телефони". Верният отговор е "закон и (училищен) правилник". Родители обаче оспорват правилността на въпроса, тъй като според тях законът и правилникът може да се разглеждат не като документи, а като нормативни актове.
"Тях това ги обърква, защото не са малоумни и знаят какво е закон. Обаче четат изречението, в което се казва: "Според споменатия закон всяко училище у нас има правото да въведе и допълнителни ограничения в своя правилник". Тоест правилникът върви към закона веднъж. Втори път - дали законът и правилникът са документи. Огромна дискусия от родители и юристи. Трети път - "Моля запишете два, а не двата документа". Значи започваме да търсим дали са два, кои са тези два. Дали не са данните на ЮНЕСКО, които също може да са документ", обясни доц. Евгения Благоева, майка на седмокласник, преди Би Ти Ви.
"Най-тъжното е, че децата се сещат, че вероятно става дума за закон и правилник, но една част от тях не са посмели да го напишат. Когато зададете безумен въпрос, не може да очаквате небезумен отговор. Моето усещане за този формат на този изпит е, че тези въпроси са зададени така, че децата да се объркат и да се питат на всеки един етап аз бъркам ли и къде е уловката", смята доц. Евгения Благоева. "Аз съм в когнитивен дисонанс. С този тест се губи целият смисъл на обучението по литература. Той е сведен само до формални въпроси", коментира още тя. По думите й какво точно е документът не е част от учебния материал в седми клас.
"Едни такива твърдения за мен са абсолютно безпочвени и граничещи с емоционалния стрес, който се изживява от всеки човек, когато знае, че се бори за нещо, в което има висок залог. За мен лично тук е въпрос за справяне със стреса", коментира Петя Петрова, директор на дирекция "Оценяване в предучилищното и училищното образование" в МОН.
Според Станислава Докторова, учител по БЕЛ в 137. СУ "Ангел Кънчев", този въпрос би объркал учениците. Тя обясни, че в текста, ако и двата документа са били изписани с главна буква, което не е направено, тъй като само единият е бил с такава, това не би трябвало да ги затрудни.
"Не е грешен въпросът, той провокира мислене и функционална грамотност, предполага междупредметни връзки", коментира зам.-министърът на образованието Таня Михайлова. По думите й категорично не е вярно, че учениците не учат за документи в 7. клас. "По история се говори за документи, учениците знаят, че всяко училище има правилник. Текстът е достъпен и разпознаваем, учениците просто трябва да мислят", посочи тя. "Не да мислят, а да влязат в една матрица", отвърна родителят.
Урок по японски
Коментари и т.г. предизвика текстът за преразказ, който се падна на седмокласниците - "Урок по японски" на Виктория Бешлийска. Сред тях бе и коментар, че разказът е заимстван от чужд автор. Пред Би Ти Ви Бешлийска разказа, че е написала текста специално за изпитите т.г. От Института по образование към МОН й се обадили още м.г., но тогава дъщеря й била седмокласничка и заради потенциален конфликт на интереси тя отказала. За т.г. обаче се съгласила, провокирана от реална ситуация, която преживяла дъщеря й Леа Митова миналото лято. Самата тя е учила японски и изпитала притеснение, когато й се наложило да говори на този език пред японци у нас. "Става дума за страха да не се изложиш, страха от провал, и големите го изпитваме, какво остава за децата. Смятам, че това е добра тема, сложена в разказ", посочи Виктория Бешлийска.
