Социално-икономическият произход на едно дете оказва силно влияние върху бъдещите му образователни постижения. В България тази зависимост звучи като присъда, тъй като се проявява в по-силна степен от останалите държави. Шест училища у нас с концентрация на уязвими деца обаче побеждават статистиката и показват на практика какво означава използваният от ОИСР термин "устойчиви на бедност учащи" - ученици, които въпреки ниските доходи постигат високи резултати. Проучване на "Заедно в час" показва кои са факторите за успех.
Вяра, визия и лидерство
Един от ключовете е изграждане на положителна нагласа за работа с уязвимите ученици. За директорите това означава промяна на психоклимата и подкрепа на учителите в убеждението им, че абсолютно всеки ученик има потенциал. Основополагаща е и визията на директорите за развитие на училищната общност. "Станах директор, защото много от нещата, които исках да променя, можех да направя само от тази позиция", споделя Юлия Ангелова, директор на ОУ "Св. св. Кирил и Методий" в с. Горни Дъбник, Плевен. След като констатира, че масово учениците й не са готови за 1. клас, още като учител тя организира обследване за специални образователни потребности на голям брой ученици. По-късно като директор задава ключови цели според критичните нужди на учениците - повишаване на активността на родителите, които до този момент са избягвали разговори с учители, и по-активно участие на училището в проекти.
Подобни успехи отбелязва и Христина Петкова, директор на ОУ "Иван Вазов" в с. Устрем, Тополовград, която набелязва като водеща цел задържането на всички ученици в училището, редовно отсъстващи и закъсняващи за часове - като начало с ангажирането на всеки клас, който да отговаря за празник в училище. Опитът и на останалите училища показва, че устойчивата промяна се случва чрез обединяване на учителския колектив около общи цели, ежеседмични екипни срещи, както и активно използване на национални програми и ресурси от местната общност.
"Аз мога"
Следващата стъпка е всеки ученик да повярва, че може да успее. Освен да отбелязват успехите на учениците, училищата им създават преживявания, помагащи им да заемат лидерски роли, вкл. да планират развитието си след 7. клас - нещо ключово за учениците, в чиито семейства образованието не е приоритет. В СУ "П. Яворов" в Стралджа, например организират срещи с вече реализирали се бивши възпитаници. По този начин се изгражда нагласа, че има смисъл от образование и след 12 клас. По подобен начин учениците от с. Устрем ежегодно минават през лидерската академия на Центъра за междуетнически диалог "Амалипе", където развиват граждански компетенции, а обученията с връстници от други краища ги мотивират целенасочено да преследват по-високи резултати. Учителите от с. Горни Дъбник пък започват още от началния етап да насочват всеки свой ученик към кандидатстване в конкретна гимназия в Плевен според силните им страни.
"Те трябва да излязат от тук, говорейки български език. Няма друг вариант за тези деца"
Думите са на Христина Петкова, директор на училището в с. Устрем. Както тя, така и колегите й, смятат, че всички ученици трябва да бъдат включени в учебния процес. Затова наблягат на допълнителна подкрепа по български език и математика. Училищата се възползват максимално от европроект "Успех за теб", по който си осигуряват финансиране за учителите, предоставящи допълнителна подкрепа на учениците, назначаване на медиатори, ресурсни учители и психолози.
В училището в Горни Дъбник всички ученици минават през обща подкрепа с допълнителни занимания по български език в първите три месеца на 1. клас. По този начин се диагностицира кои ученици имат продължаващи обучителни затруднения, като им се дава шанс за навременна подкрепа. Така, в 4. клас някои от тях вече не със статут на ученици със СОП. В Стралджа пък през допълнителна подкрепа по "Успех за теб" минават учениците, които идват от чужбина, както и често отсъстващите. В тези случаи основен фокус е наваксването на езиковите дефицити във всеки ден и учебен час - индивидуално в следобедните часове, както се случва в ОУ "Г. С. Раковски" в с. Голямо Ново, Търговище. Още учене следобед обаче отблъсква учениците, за които училището е единственото място, в което имат пряк досег с български език, забелязват педагозите. Затова прибягват към други трикове за преодоляване на езиковите дефицити - пътувания с учебна цел извън селото, посещения на културно-исторически обекти по програма "Образователни маршрути", участия в конкурси и спортни турнири и др.
Плуване, оранжерии, спорт и театър - на всекиму според интересите
Отличен начин за привличане на учениците се оказват заниманията по интереси и извънкласните дейности, за което училищата активно са използвали "Успех за теб". "Заниманията са успешни тогава, когато са водени от интереса на ученика", казва Боряна Георгиева, директор на СУ "П. К. Яворов" в Стралджа. В училището й се организират клубове по наука и екология, по един от които е създадена оранжерия. Имат и плувен басейн, който успява да привлече отсъстващите ученици. Децата от с. Устрем пък бързат да напишат домашното си, за да започнат по-бързо работа върху училищния вестник, при която упражняват езиковите си умения. В училището се организират и театрални постановки, в които учениците се учат на театрално четене, работа с конкретна терминология и др.
Музикалните спектакли и училищните постановки са в основата на приобщаващата стратегия и в 3. ОУ "П. Р. Славейков" в Търговище, където сцената буквално се превръща в класна стая. Близо 1/3 от учениците там, голяма част от които са със специални потребности, са ангажирани в подобни изяви, благодарение на включването и на много учители в тях. Учителят по музика Стойна Кичукова редовно организира с колегите си музикални междучасия, в които се награждават малки и големи, сплотявайки колектива и увеличавайки чувството за принадлежност към мисията на училището.
Бинарни и СТЕМ уроци, проекти и драматизация на литературни творби
Защо да е скучно, като може да е забавно? Потенциалът на разнообразните методи на преподаване е неизчерпаем, установяват от опит учителите. Те организират бинарни и СТЕМ уроци, отворени класни стаи с покана към родители, проектно-базирани обучения и майсторски класове. Учениците бързо правят връзки между различните теми, а учителите припознават културата за взаимно наблюдение на часовете, отчитат педагозите от с. Голямо Ново. А постиженията на учениците им на националното външно оценяване не закъсняват - от Слаб 2 преди 15 г. училището вече постига над средните за страната резултати по математика и над средните за групата си оценки по български език.
В СУ "П. Яворов" в Стралджа всяка година се организира Ден на науката, в който учениците презентират роботи и технологии, изработени в Клуба по роботика. Учениците в с. Голямо ново правят самостоятелно Менделеевата таблица и организират папки със събрани билки. Облагородили са близката местност, след което са продължили да се грижат за нея чрез проекти - поставяне на изработени табели, уроци по екология, изследване на скални образувания, измерване на пространства чрез математически формули и др. Драматизацията на литературни произведения се използва от учителя по български Йоханна Цветанова от училището с. Горни Дъбник като помощник за преодоляване на езиковите дефицити на учениците, както и за включване на учениците със специални дейности в учебния процес.
Обучения за учителите
Успешните училища очевидно инвестират целенасочено в обучения на учителите си. Бюджетът за квалификация от МОН често се надхвърля, като обучителните теми се избират лично от учителите на база на техните желания и целите на училището - дигитални компетенции, интегриране на изкуствен интелект, адаптирани подходи за работа със специални ученици, интервенции при агресия.
Всяка година учителите в СУ "П. Яворов" обсъждат от какви обучения имат нужда и ги предлагат на ръководството, като това действа положително върху нагласата им за активно участие. От училището в Горни Дъбник намират за много вдъхновяващи посещенията на други училища по програма "Иновации в действие" - за тях е окуражаващо да видят, че и други техни колеги са изправени пред сходни трудности. От СУ "Св. св. Кирил и Методий" в с. Гърмен отбелязват като вдъхновяващи обученията по програма "Еразъм+", в която участват вече няколко години, избирайки теми, съответстващи на визията им за развитие на мултикултурна учебна среда.
Мама прави мартеници, тате - сурвачки
Когато става дума за ученици от уязвимите групи, стандартните подходи за привличане и комуникация с родителите - родителски срещи и е-дневник, се оказват неефективни. Затова училищните екипи прибягват към алтернативни подходи. От СУ "Св. св. Кирил и Методий" в с. Гърмен правят изнесени разговори в читалища, магазини и сладкарници. "Този подход създава чувство за сигурност и внимание", казва медиаторът Александра Ковачева, която набляга много на превенцията на ранните бракове. В училището всяка година се организират спортни игри, в които участват родители и ученици.
"Когато родителите чуят нещо лошо, те се оттеглят", споделя и директорът на 3. ОУ "П. Р. Славейков” в Търговище Наталия Миланова. Затова училището отбелязва всеки малък успех на учениците, праща грамоти и изработени от учениците сувенири до родителите. В училището в Горни Дъбник родителите правят мартеници с учениците, бащите изработват сурвачки за Коледа, а учениците посещават пенсионерския клуб, където боядисват яйца около Великден.
От училището в с. Устрем пък са създали родителски клуб в с. Радовец, от което пътуват много от учениците му. В него има и театрално студио, което изнася представления дори в Тополовград и Свиленград. А благодарение на активното привличане на родителите, които вече се отзовават дори при агресия между ученици или употреба на телефони в час, ОУ "Г. С. Раковски" в с. Голямо Ново вече няма необхванати ученици, като то е на първо място в региона по задържане на децата в клас.
