Макар и не жизненоважен, изборът на училище след 7. клас е до голяма степен определящ за бъдещото професионално развитие на учениците. Индивидуалният образователен път обаче е пряко свързан с развитието на икономиката. Затова и правилното разпределение на план-приема в 8. клас, който определя какви профили и професии ще могат да изучават учениците, не само помага на отделния ученик да намери своето място, но и осигурява кадри за бизнеса. Ако съдим по нашия опит, нищо ново не се задава под слънцето и за догодина.
1-2% повече или по-малко - разлика няма
За т.г. бяха планирани 2260 паралелки с прием в 8. клас. За новата 2026/27 г. е предвидено броят им да се увеличи с 34 - до 2294 паралелки за близо 60 000 ученици, показват данни на МОН. Предстои наесен да видим колко реално повече ще са паралелките за осмокласници, тъй като от утвърдените миналата година паралелки запълнени са били 2234, а 26 са останали без ученици.
По-важно от общата бройка обаче е съотношението между профилирани и професионални паралелки. От години държавата следва политика на увеличаване на местата за изучаване на професии за сметка на профили. Ако през 2025/26 г. професионалните парлалеки бяха 60%, а профилираните - 40%, за догодина амбицията е съотношението да стане 62% към 38% (1427 професионални и 867 профилирани). С 1-2% повече или по-малко обаче картината остава непроменена, а тя не е никак розова - местата в математическите гимназии не са толкова много, колкото икономиката има нужда, а в професионалните гимназии, където учат повече от половината ни гимназисти, за 1/2 от изучаваните професии няма търсене.
1/3 учат език, само 9% - математика
За 2026/27 г. е планирано профилираните паралелки, за които напливът е най-голям, да са с 25 по-малко (намаление от 892 на 867). От тях 261 ще са с профил "Чужди езици". От МОН посочват, че това е 11.3%, или с 3 по-малко от утвърдените м.г. (когато са били 11.5%). Ако обаче разгледаме съотношението на паралелките с чужд език към броя на профилираните, а не към броя на всички паралелки за 8. клас, както предпочита министерството, ще имаме 30% прием в езикови паралелки.
Това, че 1/3 от приема е съсредоточен в езикови паралелки никак не кореспондира с усилията на държавата да увеличи интереса към математиката, както и с апела на бизнеса за повече паралелки в областта на природните науки. М.г. просветният министър Красимир Вълчев опита да намали приема в чуждоезиковото обучение с указания до РУО-тата, които предвиждаха профил "Чужди езици" с интензивно изучаване да се осъществява в езикови гимназии и в училища, които имат капацитет да го предлагат, докато другите училища, които не предлагат общообразователни предмети на съответния език, да бъдат насърчени да избират профили със засилено изучаване на български език или природни науки. Неведнъж той обясни, че фаворизирането на чуждоезиковото обучение води до ощетяване на базовите умения - езикови, математически, логически и аналитични, които са критично важни за реализация на учениците в бъдещия свят, който не търси тясна специализация, а широка интелигентност и адаптивност. Разразилото се след това недоволство обаче изглежда е свършило работата си - езиковите паралелки, ако се запълнят наесен, ще са дори с 1% повече от м.г., когато са били 29% от всички профилирани.
При другите профили нещата са сходни с м.г. Паралелките с профил природни науки е предвидено да бъдат намалени от 21% на 20%, по математика има незначително увеличение от 9% на 9.6%, по софтуерни и хардуерни науки - намаление от 17 на 14%, предприемачески - от 7 на 8%, хуманитарни науки - от 7 на 7,6%, за останалите профили - обществени науки, изкуства, спорт и др. - остават с около 10 на сто от паралелките.
Интересното е, че въпреки общественото усещане, че математическите профили са навсякъде - вероятно заради огромния наплив за математическите гимназии, те са само около 9% от профилираните паралелки на национално ниво. Няма логичен отговор защо при толкова голям интерес към обучение по математика, местата в математически паралелки са толкова несързамерно малко. За пример, макар в случая от 4. клас, може да се даде матаматическата гимназия "Баба Тонка" в Русе, в която паралелките по математика с прием след 4. клас бяха намалени от 2 на 1 въпреки огромната съпротива от родители. И все пак, остава известната утеха, че профилите природни науки, софтуерни и хардуерни науки и математически, взети заедно, формират около 44% от всички профилирани паралелки в страната (макар че м.г. бяха 47%), което е почти колкото езиковите и всички останали профили взети заедно.
За предстоящата учебна година не е зададена целева стойност за STEM паралелки. От МОН обясняват, че по Националния план за възстановяване всяко българско училище ще разполага със STEM кабинет, което дава възможност STEM обучението да бъде неизменна част от образованието на учениците. STEM кабинетите обаче все още не означават автоматично качествено STEM обучение.
Много готвачи, нула здравни асистенти
По-големите проблеми според експерти са в професионалното образование, в което продължаваме да сме свидетели на раздут прием в едни професии и на твърде недостатъчен - в други. От 2026/27 г. приемът в професионалните гимназии ще се осъществява по нов списък на професиите, които бяха намалени от 245 на 193. Премахнато бе и деленето на специалности - 588 на брой, чието раздробяване затрудняваше избора на професия, самото обучение и реализацията след това. Какво се оказва обаче на практика? Ако т.г. учениците се обучаваха в 142 професии, догодина приемът ще е по 145 професии.
"План-приемът като цяло не променя структурата на професионалното образование. Той не пренарежда съществено приоритетите - продължава концентрацията в популярни, но често свръхпредлагани направления като ИТ, ресторантьорство и селско стопанство, докато ключови за индустрията, здравеопазването и образованието професии остават недостатъчно застъпени. Така системата по-скоро възпроизвежда съществуващите дисбаланси, вместо целенасочено да ги коригира", е заключението на Института за пазарна икономика, който разработва ежегодно Индекс на съответствието между планирания прием на ученици по професии и реалната заетост на хора с професионална квалификация в различни сектори. И за 2026 г. изводите са, че около 1/2 от учениците в професионалните гимназии - около 10 000 - няма да работят това, за което за учили.
От анализа на ИПИ става ясно, че най-много ученици отново ще учат за готвачи, автотехници и ресторантьори. В топ 10 на професиите с най-много места са и няколко ИТ професии, няколко икономически, както и такива в строителството и в електрообзавеждането - всички с по над 800 места. За сметка на това по близо 100 професии пък приемът е сравнително ограничен - под 200 места. Нито едно място не е открито по 46 професии - като помощник-учител, парамедик, преработка на плодове и зеленчуци, преводач от и на български жестов език, здравен асистент, топлоенергетика. Освен липсите в индустрията, много малко са и местата за професии, свързани с образованието (0,8%) и здравеопазването (2%), въпреки недостига и търсенето на кадри в тези сектори.
Така, разширяването на професии, свързани с ИТ сектора, продължава - 18% от приема в професионалните гимназии (6 500 места) е за професи в тази област, докато заетите с тази квалификация са едва 3%. И докато в селскостопанските професии има около 3 000 места, а в хотелиерството и ресторантьорството - около 5 500, приемът в професии, пряко свързани с индустрията, като например преработващата промишленост, остава нисък - учащите в тази сфера са около 5 500, или 13%, докато заетите в икономиката - над 34%.
Неравномерното разпределение си личи и по региони. Три области не спазват държавните препоръки за превес на професионалното обучение. В област Смолян процентът на местата в професионалните паралелки е 45,5% от общия брой места, в област Кърджали - 45,83%, а в София-град - 48,10%.
Дуалното замръзна
Същевременно, дуалното образование, което е гарант за свързване на професионалното с потребностите на бизнеса, остава представено със 129 паралелки, или едва 9%. "През последните години делът му расте изключително бавно и далеч от мащабите, необходими за реално структурно влияние върху пазара на труда и върху качеството на професионалното образование", смятат от ИПИ.
Оттам представят данни, според които дуалното обучение е съсредоточено предимно в техническите и индустриалните професии. Най-много дуални ученици през 2026/27 г. ще има в електроснабдяване и електрообзавеждане - 312 ученици, или 1/3 от всички места в професията. Следват автоматизирани системи в машиностроенето с 208 ученици, готварство - със 169, автомобилна техника и мехатроника - 143, ресторантьорство - 130 и хибридни и електрически пътни превозни средства - също 130 ученици. Въпреки това, дори при най-популярните професии, дуалното обучение често обхваща малък дял от приема - в готварство например едва около 8% от учениците ще се обучават чрез работа, а в ресторантьорство - под 9%.
Подобна е ситуацията и в ИТ сектора. Въпреки значителния ръст на приема в професии като разработка на софтуер, компютърни системи и технологии и др., дуалното обучение почти липсва. Има и професии, при които липсата на дуално обучение буди сериозни въпроси. Няма нито едно място в дуална форма за помощник-учител, парамедик, оперативно счетоводство и редица други професии, при които практическата работа би следвало да е естествена част от подготовката.
