Къде е мястото на България в съвременния свят? Интересно дали гласувалите за "Прогресивна България" (ПБ) на изборите на 19 април са си задавали този въпрос, когато са избрали коалицията на бившия президент Румен Радев. А сега и те, и всички останали, се затрудняват да проследят реалната посока на криволичещата му външна политика.
Изходната точка за размисли по въпроса (би трябвало да) е политическата програма на ПБ, с която формацията участва във вота. В документа се обещава "активна, принципна и националноотговорна външна политика"; поема се ангажимент за "активно участие във формирането на политиките на ЕС и НАТО", както и за "укрепването на колективната отбрана на НАТО и задълбочаване на сътрудничеството ЕС-НАТО и ЕС-САЩ"; а за Украйна се дава "подкрепа за справедлив и траен мир, основан на международното право". Такива позиции биха поставили формацията на Радев твърдо в коловоза на прозападния лагер. Къде са гледали родните русофили, когато са гласували за него?!
По програма нещата стоят така, а
сега да видим на практика какво се случва.
Радев категорично се обяви против т.нар. коалиция на желаещите, която обединява десетки, преобладаващо европейски държави, подпомагащи военните усилия на Украйна. Нещо повече, отказа и участие в европейската инициатива, която планира да изгради, заедно с Украйна, защитна мрежа срещу заплахата от руските балистични ракети.
Тази инициатива е сериозен опит да се развие военният капацитет на Европа. А Радев толкова е говорил (и продължава да говори) за усилване на "общите отбранителни способности" и "преодоляване на фрагментацията в европейската отбранителна индустрия". Какво излиза сега – че европейците трябва да развиваме заедно военна промишленост и отбранителен капацитет, но само ако Украйна не участва, така ли?
Това значи ли, че Радев е проруски настроен?
Такова впечатление остава. Но ако зададем въпроса по друг начин – дали правителството му работи в полза на Русия, нещата доста се оплитат. Защото името на външния министър Велислава Петрова се оказа в т.нар. Киевска декларация, приета на срещата на върха на страните от Югоизточна Европа и Украйна. А във въпросния документ не само се посочва, че засилването на украинската отбрана е приоритет, но и се заявява подкрепа за инициативата срещу балистичните ракети – иначе казано, точно обратното на това, което Радев публично говореше.
И какво става сега? С Украйна ли е кабинетът "Радев" или не? Велислава Петрова обяснява, че Киевската декларация била "неформален документ" и тя нищо не подписала. Интересно, дали останалите 8 държави, чиито представители са одобрили декларацията, смятат, че това е неофициален документ, който с нищо не ги ангажира?
Тук да припомним и един вече позабравен факт – кабинетът на ПБ се отказа да отмени споразумението за военно сътрудничество с Киев, сключено от предшественика му – служебното правителство на Андрей Гюров. А точно Радев изригна срещу подписването му по време на предизборната кампания. Сега пренебрежително обяснява, че споразумението било с "пожелателен характер" - един вид, не си струва дори да го отменя. Та някой може ли въобще да каже еднозначно къде стои външната политика на бившия президент спрямо Украйна?
От парламентарната група на ПБ оправдаха неясния курс на лидера си като "многопластова политика". Е, всички се загубихме в многобройните ѝ пластове! А Велислава Петрова съвсем ни оплете, когато обяви, че България ще дава гориво, а не оръжие на Украйна – и това малко след като Радев успя да си уреди отсрочка от турския президент Реджеп Ердоган по кошмарния проблем с газовия договор с компанията "Боташ", подписан при неговото служебно правителство. Отсега ПБ твърди, че държавната ни газова компания "Булгаргаз" е на прага на споразумение с украинската "Нафтогаз", за да й помага да запълни гигантските си газови хранилища.
До това ли се свежда многопластовостта на външната политика на Радев? Ще се опита да продаде на Украйна природен газ, докаран от Турция, и така да се спаси от бързо набъбващия български дълг към "Боташ"? А Анкара да използва страната ни като свой търговски агент, с който да навлезе в европейските енергийни пазари?
По същия начин стоят нещата и с
актуалния казус с американските бойни самолети у нас.
От февруари до юни американските ВВС ползваха най-голямото ни гражданско летище, след като подкрепяното от ГЕРБ и ДПС правителство на Росен Желязков им го позволи. Били тук за тренировки и не се използвали за атаките срещу Иран – така ни обясняваха българските власти. Кой повярвал, повярвал. Като премиер, Радев отпусна един месец на американските военни, за да се оттеглят, ако в замяна Вашингтон не ни свали визите за пътувания до Америка. Това беше представено от апологетите му като пример за независима политика.
А сега, съвсем ненадейно, по предложение на Радев парламентът гласува да позволи на самолетите да се върнат и да останат у нас чак до 1 октомври. Този път дори без манипулативното основание за тренировките, а директно за да се включат в бойните операции в Близкия Изток, които тепърва ще се засилват, както изглежда.
В мотивите си кабинетът се позовава на споразумението със САЩ за сътрудничеството в областта на отбраната, сключено преди 20 години, което давало "широки оперативни права на САЩ". Един вид – нямаме избор, ще трябва да пуснем самолетите (даже под сурдинка се говори, че ако не отворим широко врати, Вашингтон ще затвори рафинерията на "Лукойл"). В същото време се добавя, че въпросните "широки права" се упражнявали "при пълно зачитане на българския суверенитет и закони". Добре де, можем ли да откажем американското искане или не можем?
Как сме хем суверенни, хем Вашингтон разполага с "широки права"?
И какво стана с обещанието на Радев, че повече няма да сме "безгласна буква" в отношенията с нашите партньори?
Отгоре на всичко в мотивите се споменава, че трябвало да се отчетат "възможните политически последствия". По-загадъчно не можеха ли да го напишат? Какви са тези "възможни последствия"? Да не би при отказ президентът Доналд Тръмп да санкционира Радев по закона "Магнитски"?
И най-важното в случая – властта оценила ли е рисковете от откритата подкрепа за американските военни операции? Разполагаме ли с гаранции за сигурност? Или правителството го вълнуват единствено "възможните политически последствия", ако откаже на Вашингтон? Радев хубаво ни успокоява с "дълбоко ешелонираната отбрана", с която разполагат нашите съюзници. Но на всекиго е ясно, че във времената на хибридната и асиметрична война възможностите да ни ударят са много и силната ПВО не е достатъчна за защита.
Ако се върнем на въпроса в началото – какво е мястото на България в света, Румен Радев и ПБ нямат ясен отговор на този въпрос. Компасът на дипломацията им е счупен. Знаят, че искат да направят сделка с Украйна, за да се измъкнат от тресавището, в което се вкараха с "Боташ", и не смеят да откажат на Тръмп за самолетите. Това са им външнополитическите ориентири. Нищо повече.
