Когато разполагаш със собствено парламентарно мнозинство, какъвто е случаят с Румен Радев, няма от какво да се боиш. Особено ако депутатите ти са послушни и дисциплинирани, а опозицията – травмирана и объркана. Тогава единственото ти притеснение остава с кого да оправдаваш грешките и провалите си. Ако въобще признаеш такива.
За три месеца управлението на Радев сътвори опасни прецеденти. Прокара през парламента държавен бюджет с огромна дупка от 7.3 милиарда евро и си осигури свободата да тегли заеми за 10 милиарда. Даже замрази социалните плащания за майки, деца и безработни, което повдигна основателния въпрос – как управляващите съчетават такава мярка с претенцията, че са "прогресивни"?!
Разрешиха у нас да се разположат американски самолети, като публично обявиха, че те са ангажирани във войната в Близкия Изток. Така само дадоха повод на Иран да ни предупреждава и заплашва, за което (чудно защо) на военния министър Димитър Стоянов му излезе виновна опозицията! Предните правителства на Росен Желязков и Андрей Гюров поне ползваха удобното, макар и нелепо оправдание, че самолетите идват за обучения.
Управляващите се нагърбиха да бранят пред Брюксел
интересите на руската църква и руските олигарси
(прословутата "многовекторна политика", с която депутатите на Радев го ласкаеха). Така направиха България да изглежда като наследник на Унгария на Виктор Орбан. В същото време, не толкова шумно, подкрепяха и санкционната политика на ЕС срещу Русия. Така оставиха в пълно недоумение родните почитатели на Владимир Путин в каква посока гледа българското правителство – на изток или на запад.
Отгоре на всичко, кабинетът на Радев отвори коридорите на властта за поток от хора, свързани с управлявали в миналото партии. Лица, дължащи политическата и държавната си кариера на ИТН, БСП, ДПС и ГЕРБ, отново се появиха на важни длъжности (тенденция, проявила се още в кандидатските листи на ПБ), този път с благословията на новите управляващи. А в същото време те ни убеждават, че вървим към "деолигархизация"!
На фона на това управляващите признаха като прегрешение единствено, че изпаднали в "моментен административен смут". Все едно са ученици, попаднали в ново училище и объркали класната стая! Така казват – дайте ни малко време, млади сме и неопитни, да се ориентираме в коридорите на властта (а колко хора с опит от други управления назначиха!).
И понеже все пак се чуват критични гласове
в публичното пространство, хората на Радев приписват негодуванието на "партийните тролове", които задействали "генератори на омраза". Като че ли е невъзможно човек да се дразни на политиките им, освен ако не троли по партийна поръчка!
Тази фиксация на управляващите върху "троловете" показва колко сигурни се чувстват, че опозицията в сегашния си вид не може да им навреди. Затова раздуват онлайн критиката, за да се представят като жертви на злонамерена кампания и да кажат – ние всичко си вършим правилно, но "троловете" изкривяват картината. Това положение е доста унизително за опозицията, която сама по себе си изобщо не изглежда като заплаха за ПБ.
И самото поведение на опозиционните формации в началото на сезона засили това усещане. Би трябвало, при наближаващи президентски избори, противниците на властта да стават по-остри, може би дори радикални, за да привлекат към себе си недоволните.
От тях обаче лъха на слабост, липса на енергия и най-важното на идеи
От ГЕРБ например обявиха, че преминават от "режим на конструктивна опозиция към критична опозиция". Драматичен скок наистина! "Продължаваме промяната" вяло и неясно плашеше властта, че ако е неубедителна в изпълнението на обещанията си, я очакват "горещи месеци" през зимата. "Демократична България", вместо да действа, още е на етапа да задава въпроси на Радев – кога ще има отчетна прокуратура, независим съд, свободни медии, реална пазарна конкуренция и т.н.
ДПС е станало по-ниско от тревата, а представителите му дърдорят безопасни клишета – колко хубава е демокрацията и колко трябва да се пази партньорството със САЩ. Във "Възраждане" пък си бяха изчислили колко гласувания споделят опозиционните партии с управляващите и техните били най-малко. Все едно се тупат по гърдите, че са най-опозиционни от всички!
Сериозно ли очакват опозиционерите, че някой ще се впечатли? Даже словесните им изхвърляния звучат немощно. В такава ситуация, на Радев действително не му остават други врагове, освен "троловете".
