Румен Радев обича да говори за олигархия. Това заемаше водещо място в цялото му публично говорене, след като се отдаде на партийна кариера, както и в предизборната програма на формацията му "Прогресивна България" (ПБ). На среща с българи в Берлин той дори беше отказал да се обозначи като ляв или десен политик с аргумента, че "няма лява и дясна олигархия", а битката, която му предстои, "няма да се спечели с тясно профилиране в един идеологически сектор".
Минаха три месеца, откакто Радев управлява държавата, и все още не знаем къде стои – вляво или вдясно, на запад или на изток. И той няма намерение да ни каже. Защото е далеч по-лесно да се ловят избиратели, ако ги агитираш, че трябва всички да се обединим под крилото му, за да освободим страната от мафията. Ако обаче им кажеш – аз съм ляв/десен/центрист и смятам да водя такава политика, тогава става трудно. Хората се замислят какво конкретно върви със съответната идеология – данъци и регулации, идеи и ценности, даже идентичности. Някои може да си кажат – не, такъв политик не може да ме представлява.
А Радев не иска това.
Той тепърва ще се нуждае от масовия вот,
който получи на парламентарните избори, за да запази контрола над "Дондуков" 2 след изборите за президент тази година и да овладее общините на местните избори през 2027 г. В това отношение заклинанието за "деолигархизация" му върши отлична работа. Позволява му да сведе огромната сложност на идеологическата политика до няколко семпли постановки, както е описано в наскоро публикуваната управленска програма на ПБ.
Първо, програмата казва, че съществува могъща "олигархична пирамида", която "ограбва обществото и си гарантира безнаказаност"; второ, на върха на пирамидата са политиците, срещу които "бе насочен персонално гневът на българите" на протестите от края на 2025 г. (странно защо, Радев няма желание да казва имена); трето, освен да се отреже достъпът до властта на олигарсите (по този показател премиерът вече обяви победа), трябва и "воля за разграждане на икономическата основа на олигархичната власт".
Толкова е просто, нали? Има мафия в държавата, която ни краде и корумпира правосъдието. Затова хайде да я махнем – под водачеството на президента, пардон премиера, Румен Радев! Най-напред, това сме го чували толкова пъти, че е направо срамно да се брои. Особено през последните 5 години – толкова хора минаха през често сменящите се парламенти под знамето на борбата с мафията. След това, най-важното е винаги в детайлите.
Какво се предлага в управленската програма за "демонтажа на олигархията"?
Широко се описват мерки от типа на "недопускане на проекти и плащания с корупционен риск" или "санкции за неизпълнение и лошо качество" при обществени поръчки. По принцип това всяка власт задължително трябва да го прави – буквално такъв е законът. Други мерки предвиждат въвеждането на европейски и международни стандарти – например при отнемане на незаконно придобито имущество или за повишаване на почтеността на държавните служители. Но това ще се случи, каквото и правителство да управлява – защото нашите външни партньори го очакват от нас.
Фрапиращо е, че в програмата буквално е написано, че се предвижда "реформиране на специалните служби и МВР" до юни 2027 г. и е поставена точка. Такъв грамаден проблем, борим се с него от десетилетия, а тук е изчерпан с пет думи! Как ще се прилага "деолигархизацията" спрямо тези служби – не се казва.
А има и ангажименти, които будят недоумение
– например, че ще се осветят "лицата, изпълняващи ролята на посредници между върха на олигархичната пирамида от една страна, и министерствата и правоохранителните органи от друга". Срок – до декември 2026 г. Какво означава това? Че тогава ПБ ще ни разкрие хората с тефтерчета, които въртят телефони и организират схеми? Как ще стане? Програмата мълчи. Но, ако се прави със справки от ГДБОП, четени от парламентарната трибуна, по-добре е да не се надяваме на много.
Като разгледаме въпроса с "деолигархизацията" извън програмата, в сферата на конкретните управленски действия, нещата не изглеждат по-добре. Новата власт донесе и много нови назначения – парадоксално, на познати хора. Лица, свързани с какви ли не партии от миналото – БСП, ИТН, ГЕРБ, ДПС, бяха настанени на всички равнища на властта. Толкова са много, че опозицията вече съставя списъци, пък и още по време на предизборната кампания твърдеше, че Радев разполага с олигарси на своя страна - нещо, което той нито тогава, нито сега е коментирал.
Какво трябва да означава това? Че кадрите на БСП никога не са били част от "олигархичната пирамида"? Че хората, отгледани в сянката на Сараите или издигнали се с благоволението на Банкя, нямат нищо общо с управленския модел, срещу който Радев твърди, че се бори? Или
трансферът в отбора на "Прогресивна България" се явява нещо като процес на катарзис
и прошка – било, каквото било, от тук нататък ще се борим с олигархията? А какво да мислим за руските олигарси, които правителството на Радев защити дори пред Брюксел? Или ще поставим и тях в графата на "опростените"?
Въпросите се трупат, а отговори няма. Цялата концепция за "деолигархизацията" издиша – и на програмно ниво, и в конкретните управленски действия. Въпреки това, Радев още дълго ще ни разказва приказки за олигархията. Така приспива народа и отбягва другите, още по-важни въпроси – как и в чия полза управлява държавата.
