В предизборната си кампания "Прогресивна България" заложи на редица емблематични лица от българския спорт и тази стратегия донесе успех на партията на Румен Радев. Благодарение на своята популярност депутати от ПБ станаха олимпийският вицешампион в гимнастиката Йордан Йовчев, олимпийската шампионка по карате Ивет Горанова, волейболната легенда Владимир Николов, членът на Залата на славата на плувния маратон Петър Стойчев. За министър на младежта и спорта в правителството на доскорошния президент пък беше назначен световноизвестният акробат Енчо Керязов.
Всичко това даде основание да се смята, че спортът най-сетне ще получи необходимото допълнително внимание и ще бъде превърнат в национален приоритет от новите властимащи. Такива бяха декларираните заявки и от самия министър Керязов, който чертаеше планове за увеличение на бюджета на ведомството с 30%. Уви, както амбициите на ММС бяха посечени от финансовия министър Гълъб Донев, така и надеждите на спортната общественост угаснаха с публикуването на управленската програма на кабинета "Радев" за 4-годишния период на мандата му (2026-2030).
В нея сектор "Младежки и политики и спорт" е разположен под №18 (от общо 20 раздела) и са му отделени малко повече от шест страници (от 177-а нататък) в 208-страничния документ. Като се изключат патетичните слова, описващи концептуално добрите намерения какво трябва да се случи, отсъства каквато и да е ясна визия как тези пожелателни акценти ще се превърнат в реалност.
Изброени са всички повтаряни от години и дори десетилетия необходими действия в областта на младежките политики, детския и масовия спорт, елитния спорт, спортната инфраструктура, държавното финансиране, феърплея и чистия спорт. Липсват обаче основните инструменти за изпълнението и постигането на поставените цели - а именно ключова законодателна дейност.
Конкретни планове за законови промени са посочени само по три от систематизираните общо шест приоритета на "Прогресивна България" в областта на младежта и спорта. Първият засяга имагинерно изменение и допълнение в Закона за младежта, което "да отразява съвременните предизвикателства и приоритети на младежката политика" (със срок на изпълнение декември 2026 г.).
Другите две законодателни намерения са свързани с елитния спорт, второто от които всъщност се налага по международни причини: "повишаване на контролните правомощия на Антидопинговия център чрез привеждане на националното законодателство в съответствие със Световния антидопингов кодекс, в сила от 01.01.2027 г." (срок: декември 2026 г.). Така единствената реална законотворческа идея на ПБ е сведена до изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) в две изрични направления: "промяна на режима за вписване/отписване на спортните клубове" и "промяна на лицензионния режим на спортните федерации" (срок: февруари 2027 г.).
Любопитното е, че преди по-малко от два месеца в Народното събрание се проведе кръгла маса на тема необходимостта от фундаментални промени в ЗФВС. Организатор на дискусията беше депутатът от "Демократична България" и бивш баскетболен национал Калоян Иванов, който е и бъдещ вносител на законопроекта. Представители на управляващите от ПБ обаче отказаха да участват, при все че поканеният Владимир Николов е и зам.-председател на парламентарната комисия по въпросите на младежта и спорта.
А предвидените промени са концентрирани върху всички най-наболели проблеми на българския спорт, начело с начините за финансиране и привличане на инвестиции. При това най-важните предложения на опозицията се припокриват практически на 100% с изложените цели на управляващите, включително:
- въвеждане на механизъм за преотстъпване на до 20% от корпоративния данък в полза на спорта;
- осигуряване на устойчив и дългосрочен модел за финансиране чрез участие на частния сектор; подкрепа на спорта за високи постижения, детско-юношеския спорт и спортната инфраструктура;
- насърчаване на инвестициите в изграждането, модернизацията и поддръжката на спортни обекти с обществено предназначение;
- намаляване на зависимостта на спортните организации от държавното финансиране; гарантиране на прозрачност, отчетност и публичен контрол при разходването на средствата.
Нищо от това обаче не фигурира като законодателни идеи в програмата на Радев, макар до голяма степен същите акценти да са изброени като крайна цел.
В средно- и дългосрочен план правителството смята да доведе спорта в XXI век (или обратното) посредством дигитализация на процесите. Сред набелязаните стъпки са:
- "създаване на единна национална цифрова карта и актуализиране на регистър на спортните обекти с цел ефективно планиране на инвестициите" (до декември 2028 г.);
- "въвеждане на онлайн кандидатстване, управление и отчитане на проекти чрез ИСУН или друга платформа с цел намаляване на административната тежест и осигуряване на по-бърз, прозрачен и ефективен достъп до финансиране" (до декември 2027 г.);
- "осъвременяване и дигитализация на ДП "Български спортен тотализатор" (до септември 2028 г.);
- "анализ на съществуващите информационни масиви на публичните предприятия, в които министърът на младежта и спорта упражнява правата на държавата, и въвеждане на дигитални решения спрямо получените заключения" (до май 2028 г.).
За самия край на мандата пък са предвидени радикални промени в образователните програми по физическо възпитание. "Прогресивна България" има намерение да въведе в дневния режим на началния етап "задължителна 10-минутна утринна гимнастика и 5-минутна двигателна пауза след 4-ти учебен час за учениците от І до ІV клас". Срокът е септември 2029 г. - точно четири десетилетия след последната учебна година със сутрешна ведрина.
