Странно впечатление оставиха опозиционните сили преди 3 месеца, когато парламентът избра Румен Радев за премиер. От ГЕРБ обещаха, че новата власт ще получи "разбирането" им, стига да върши "правилните неща". От ДБ предупредиха, че ще са "яростна опозиция" - при условие, че Радев не спазва обещанието си да "разгради модела". В ПП констатираха, че "демонтажът се отлага" - но изразиха надежда, че това "не е за дълго". Никой в ДПС дори не си даде труда да каже нещо. Враждебност демонстрира само "Възраждане" - разбираемо, предвид това колко близо дойде партията до пълен крах.

Тази плахост на опозиционните формации не беше неочаквана. Всички бяха стъписани – не от победата на Радев, която беше прогнозирана и очаквана, а от мащаба на обществената подкрепа в негова полза, която му осигури пълен контрол над Народното събрание, а оттам и върху изпълнителната власт. Затова бяха предпазливи – заявяват се като опоненти на властта, но без много да ѝ се пречкат, стига да върши "правилните неща". Така отново опряхме до изтърканото клише за "конструктивната опозиция".

За политиците тази поза е удобна, когато не знаят какво да правят със силния на деня. Затова си оставят мостове, на които да се срещат и от време на време да си стискат ръцете. Примерно, за момента, в който ще се избират членове на Висшия съдебен съвет. Голямото мнозинство, необходимо за това, отваря възможности за политически сделки и договорки в много посоки.

Всичко това се е случвало и преди. Но сега политическият пейзаж кардинално се промени и подобни игрички не могат да се играят като в миналото. Румен Радев разполага с възможности да налага волята си в мащаб, какъвто не сме виждали отдавна. Който му подава ръка, дори епизодично, рискува собственото си политическо оцеляване.

Защото властта на Радев в перспектива вероятно ще продължи да расте. Ето, след няколко месеца предстоят президентски избори, на които единственият сериозен кандидат към момента е доскорошният му вицепрезидент Илияна Йотова. Шансовете отсега са на нейна страна – иначе казано, на страната на Радев.

Какво прави опозицията? Нищо!

Лансират се имена на потенциални претенденти за "Дондуков" 2, колкото да подхранват политическата говорилня в медиите и социалните мрежи. Лятото ще изтече, докато опозиционерите плажуват и от време на време пускат някой критичен пост срещу Радев. Направо изглежда сякаш са отписали президентските избори. А Йотова действа, за да увеличава съществената преднина, с която вече разполага. Когато се появи опозиционен кандидат, как ще я догони?

В Народното събрание тази ленивост на опозиционните формации се усеща от началото. Оглеждат се из кулоарите и се радват колко тихо и прилично е всичко, когато ги няма шумните размирници от предните парламенти. А междувременно управляващите приеха държавен бюджет с рекорден дефицит и огромно задлъжняване. Но този път нямаше кой да извика: "Няма да стане по този начин!", както направи лидерът на ПП Асен Василев срещу предния кабинет, и да предизвика обществото на протест. Какво, да не би да се боят опозиционерите, че сега никой няма да се отзове?

Не успяха дори да се възползват от нелепата външна политика на Радев. Премиерът тотално оплете всичко – заплашваше ЕС, ако наложи санкции срещу руската църква и олигарси, и прогласяваше шумно, че повече подкрепа за Украйна няма да има; междувременно стисна ръката на украинския президент Володимир Зеленски, дипломатите ни подкрепиха новия пакет с антируски санкции, а външният ни министър се нареди сред поддръжниците на Киевската декларация (което после Радев отрече!). Даже пусна обратно американските самолети у нас, за които доскоро почитателите му го славословеха, че ги е прокудил – не били бойни самолети, а логистични (все едно пренасят хамбургери), пък с Иран всичко било наред, щом американците не стрелят от българска територия.

Опозицията можеше жестоко да препъне Радев с тези абсурди, в които той сам се оплете, като мобилизира общественото мнение срещу него. Е, захапаха го заради отказа му да включи България в противоракетния щит с украинско участие и толкова. Нищо не направиха по казуса със самолетите – ГЕРБ, ПП и ДБ много се боят, че могат да ядосат Вашингтон, ако прекалят с критиките.

Сега опозиционните формации си дават вид, че се готвят за ключовите местни избори през 2027 г. - стягат партийни организации, набират "нови умове", които да лансират пред публиката (както се хвали Бойко Борисов). Добре, но гражданите виждат, че зад новите надничат старите, които на последните избори отхвърлиха. Можеш ли да представиш стара къща за нова, ако само ѝ теглиш една боя?

Междувременно Радев си гради собствената къща – с чужди тухли наистина

(събра в "Прогресивна България" кадри от какви ли не партии), но избирателите му не забелязват това или просто не ги вълнува. Целта му е да запази контрола над "Дондуков" 2, а следващата година да овладее и общините. Стане ли така, едноличната власт ще бъде реалност.

Опозиционните сили вече изгубиха много време и възможности. Въпреки острата си на моменти реторика, засега изглеждат по-склонни да съжителстват с "Прогресивна България", вместо да се борят с нея. Това с особена сила се отнася за ГЕРБ и ДПС, които не могат да решат дали да се крият от Радев или да минат под крилото му. Но силната позиция на Радев във властта работи в негова полза, а опозиционните сили ще отслабват все повече с времето. Ако не се радикализират и останат в позата на "конструктивната опозиция", просто ще загинат.