Горещата вълна и липсата на валежи това лято, освен масивни горски пожари в Европа, предизвика и незапомнено пресъхване на втората по дължина река в Стария континент, която минава през 10 държави - Дунав. Спадането на нивото ѝ до рекордни стойности още в края на юли и началото на август създава сериозни проблеми - за корабоплаването, за производството на електроенергия, за селското стопанство, за икономиките на страните като цяло, и, разбира се, за природата и биоразнообразието.

Проблемът е, че горещините продължават и не се очакват значителни валежи в следващите поне две седмици, което означава, че най-лошото тепърва предстои. Включително и за България, където реката е най-пълноводна, а работата на атомната ни централа в Козлодуй все още не е засегната от ниското водно ниво.

Пресъхващият Дунав предизвиква енергийни кризи в Унгария и Румъния,

чиито атомни централи са изградени на брега на реката.

За България засега няма опасност от спиране на АЕЦ "Козлодуй", обяви министърът на енергетиката Ива Петрова след посещението ѝ във вторник в Козлодуй. Петрова не уточни колко още централата може да устои на спадането на речните води. Според някои експерти, ако спадът продължи с по 1 см на ден, АЕЦ може работи нормално още три седмици, според други - две.

Както стана известно, благодарение на едно далновидно техническо решение за охлаждане на съоръженията на атомната централа, осъществено преди години, сега тя работи нормално, докато Унгария спря и двата ядрени блока на АЕЦ "Пакш", а Румъния остави АЕЦ "Черна вода" само с един работещ блок.

Случват се и такива неща - мислещи и компетентни специалисти и управници в страната ни да свършат навреме полезна работа! Преди години е изградена собствена брегова помпена станция в специално удълбочен канал на реката при Козлодуй, която сега осигурява стабилната работа на всички съоръжения на атомната централа дори при тези ниски нива на Дунав. Докато в Унгария и Румъния не са предвидили бъдещи засушавания с такива размери или са бързали да пуснат централите си в експлоатация, а застраховката за ниски води са оставили за по-нататък.

Тази седмица в Румъния предприеха контролирано взривяване на скална маса, за да навлиза повече вода от Дунав до охладителната система на АЕЦ "Черна вода" и дори обявиха, че ще потопят няколко шлепа за допълнително покачване на нивото.

Сърбия също страда, въпреки че няма ядрена централа. 

ВЕЦ "Джердап" на Дунав работи с 20% намален капацитет, а рафинерията в Панчево е пред спиране. Тя също е разположена на Дунав и има собствено речно пристанище, което позволява готови горива да се товарят директно на баржи за износ към съседни страни по реката. Това сега не е възможно. "Ако се наложи да спрем рафинерията, след два или три дни няма да имаме и корабоплаване по река Дунав“, каза президентът Александър Вучич и увери, че властите ще направят всичко възможно това да не се случи.

Правителствата на трите държави призоваха граждани и фирми за икономии, с опцията, ако това не помогне, да се премине и към режим на тока.

Румънското правителство в оставка постигна в понеделник

споразумение с 80 големи индустриални предприятия

за доброволно намаляване на потреблението им на енергия между 19:00 и 23:00 часа. Сред тях са автомобилостроителите Dacia и Ford, които обявиха, че спират производството си от 3 до 19 август, като през този период ще извършват само дейности по поддръжка и по този начин ще постигнат икономии на енергия от 200 MW.

Временният премиер на Румъния Илие Боложан, който ръководи и министерството на енергетиката, търси начини и за внос на електроенергия - от Украйна, а също и от България и Гърция за вечерните часове.  Договорено е "Нуклеарелектрика" (Nuclearelectrica), компанията оператор на румънската АЕЦ „Черна вода“, да внася електроенергия от Украйна чрез молдовската компания "Енергоком", за да покрие производствения дефицит от спирането на Първи реактор на единствената АЕЦ в Румъния.

Румънските политици признават, че проблемът не е толкова при производството на електроенергията, а по-скоро при нейното съхранение. И признават, че са изгубили излишно време, докато отпушат инвестициите в системи за съхранение на електроенергия. Затова сега България купува евтин ток от Румъния през деня, и го препродава вечерта на по-висока цена.

В Унгария премиерът Петер Мадяр първо обяви, че намалява ненужното потребление на ток в държавните сгради, а след това призова гражданите за умерено потребление, особено между 17:00 и 22:00 часа. Това включва зареждане на електрически превозни средства и използване на климатици. 

Правителството разпореди също служителите в държавната администрация да работят дистанционно през първите три дни на следващата седмица. И призова работодателите от частния сектор да приложат същата практика, където е възможно.

С правителствено постановление се позволява временно прекъсване на електрозахранването на големи промишлени предприятия, ако те не изпълнят предписаните ограничения. От понеделник са въведени ограничения и за железопътния товарен транспорт в часовия интервал между 17:00 и 22:00 ч., за да бъде намалено вечерното потребление на електроенергия и да се освободят допълнителни резерви в системата.

Мадяр обещава, че електроснабдяването на домакинствата ще бъде ограничавано, едва когато всички останали възможности за намаляване на потреблението бъдат изчерпани.

На помощ са системите за съхранение на енергия

В критичната ситуация около пресъхването на Дунав става виден и още един положителен факт за България.

"България е батерията на Балканите", обявиха румънски медии, като отчетоха, че страната ни прави нещо повече от това да произвежда енергия. "В Румъния има много възобновяеми енергийни източници, но няма достатъчно батерии за съхранение. Затова през деня страната изнася електроенергия, а вечер я внася обратно на по-високи цени".

По батерийни системи за съхраняване на енергия България вече е на челни места в Европа, като този сектор продължава бързо да нараства. Затова съседни страни разчитат на страната ни, благодарение на междусистемните връзки, да облекчава пиковете в цените и да покрива недостига на електроенергия.

"Българите внасят електроенергия почти безплатно от Румъния или Гърция, съхраняват я и я препродават на нас и на гърците в пиковите часове, когато цените са осем пъти по-високи", посочват румънски медии.

Така, покрай енергийната криза заради пресъхналия Дунав, научихме, че България е в топ 3 на Европа (след Германия и Италия) с капацитет за съхранение от повече от 12 000 мегаватчаса. В случай на пълна авария страната ни може да поддържа мрежата си в продължение на 2,5 часа само с помощта на батерии и помпено-акумулиращи хидроцентрали, докато Румъния ще издържи максимум 15 минути. И всичко това се случва без някаква специална енергийна стратегия, а благодарение на предприемчивостта на български частни компании.

От "Електроенергийния системен оператор" потвърдиха, че в момента България помага на други държави и е нетен износител на ток. Заявките от румънска страна са за около 3500 мегавата на денонощие, а Унгария дава заявки за 4000-5000 мегавата на денонощие.  

Кораби на изчакване

Корабоплаването по Дунав е на път съвсем да спре при тези ниски води.

В българския участък  са заседнали най-малко три плавателни съда, обявиха от Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав и успокоиха, че те не пречат на корабоплаването, което реално не е спряло, но от икономическа гледна точка е блокирано. 

Към 5 август най-критичните участъци са пет – край Свищов и Сомовит и при островите Белене, Батин и Вардим, където най-малката дълбочина за корабоплаване е едва 1,60 метра. Това е и причината десетки товарни композиции да стоят на различни дунавски пристанища и да изчакват по-високи води.

Корабоплаването може и да не е спряно административно, но става все по-неизгодно - транспортът на единица стока се оскъпява, докато разходите за самия транспорт ще останат същите, без значение колко товар се пренася.

„Трябва да преминеш с една трета от максималното си натоварване, което означава и една трета от приходите, защото при нас се плаща на тон. Но така не може да покриеш разходите. Имаме два варианта - или да коригираме ставките, по които извършваме услугата или просто да спрем да работим“, коментира пред "Нова тв" собственикът на корабна компания Деян Кирилов.

И тай като в момента е сезонът на жътвата и търговците искат да изнесат зърното, намаленото натоварване на корабите вдига разходите им за транспорт.

От засушаването страда и туризмът.

Ниските нива на Рейн и Дунав създават сериозни затруднения за организаторите на речни круизи, които включват канала Рейн-Майн-Дунав.

В България 186 пътници и 52-ма членове на екипажа трябваше да напуснат круизния си кораб миналата седмица, след като той заседна край Видин. Плаващият под швейцарски флаг кораб "Viking Ullur" обикновено извършва курсове по Дунав между унгарската столица Будапеща и Румъния.

Круизните компании са принудени да променят маршрути ден за ден, в зависимост от хидрологичната обстановка.

В понеделник, например, круизният кораб „Отела“ (Otella) е отплавал от пристанище Ваалкаде в Неймеген (Нидерландия) с около 140 пътници, като по първоначален план трябва да стигне до Страсбург. Заради ниското ниво на водата крайната дестинация е под въпрос. При по-нататъшно понижаване на речното ниво ще трябва да променят маршрута.

Някои круизни кораби остават на пристанище на Дунав поне до средата на август. Капитаните предпочитат да не променят маршрутите, защото тогава туристите няма да получат пътуването, което са закупили, и ще искат възстановяване на парите.

"Ниското ниво на водата тази година е изключително ранно. Обикновено това се случва през септември или октомври", казват организаторите на круизи. Според тях скоро климатичните промени ще принудят хората да преразгледат планирането на отпуските си. 

Нов скок на цената на тока?

Несъмнено енергийната криза, породена от ниските води на Дунав, ще се отрази на цените на електроенергията за всички от региона. Но това не важи не само за дунавските държави. Франция, която страда от рекордни горещини и засушаване, също е ограничила ядрените си мощности, а страната е силно зависима от ядрената енергетика.

А когато от енерегийния микс извадиш най-евтиния производител на електроенергия и включиш други, по-скъпи, няма как да не се повиши цената на електроенергията. С колко? - зависи от продължителността на засушаването.

Енергийният експерт Иван Хиновски гледа по-кардинално на нещата: "Фактът, че редица атомни централи в Европа вече са принудени да ограничават или спират мощности заради високите температури и ниските водни нива, поставя въпроса дали ядрената енергетика е достатъчно подготвена за климатичните промени".

Германия приключи с ядрената си енергетиката преди няколко години, но също страда от

засушаването на река Рейн.

Анализатори дори предупреждават, че това може да заплаши дългоочакваното икономическо възстановяване на страната, точно когато се появяват ясни признаци за това.

Министърът на транспорта Щефен Билгер свиква този четвъртък съвещание заради исторически ниските нива на Рейн, което прави товаренето на корабите изключително затруднено. „Свикнали сме от време на време да се сблъскваме със ситуации на ниско ниво на водата, но проблемът, пред който сме изправени в момента, възниква на много ранен етап“, посочва Билгер. Предизвикателства поражда не само Рейн, но също и Елба и Дунав.

Германия вече е предприела редица мерки. Например, държавата субсидира преоборудването на товарни плавателни съдове за експлоатация при ниски нива на водата, като целта е да се избегне пренасочването на транспорта към пътната мрежа. До момента за подобни дейности е предоставена държавна помощ за 10,5 милиона евро.

В момента обаче товарните кораби могат да преминават по реката само с около 20% от товарния си капацитет. Това принуждава пратките да се разпределят между множество кораби, което създава допълнителни разходи за германската индустрия и строителството. Търговци вече се оплакват от ценовия скок на таксите за превоз - в понеделник цената на танкерния транспорт от Ротердам до Карлсруе е била между 145 и 150 евро на тон, докато в края на юни тя е възлизала на 45 евро.

Река Рейн е от ключово значение за превоза на зърно, минерали, въглища и петролни продукти.  За да могат големите плавателни съдове да се движат без ограничения, нивото на водата трябва да се повиши с поне един метър.

Бизнес организации в Германия настояват за бързо разширяване на плавателния канал, особено в участъка на Среден Рейн. Отдавна се обсъжда да бъдат раздробени скални образувания в речното корито и да бъдат отстранени пясъчните наноси, които затрудняват движението на плавателните съдове.

Еколозите смятат това за опасно, защото ще промени течението на Рейн. Съществува риск екологично ценни крайбрежни зони, служещи като места за размножаване и развитие на множество видове риби, да пострадат.

Пресъхването на реките създаде и куриози, като изплували останки от древни мамути.

Някои от находките са и доста опасни - потопени нацистки кораби "изплуваха" и създават допълнителен риск за корабоплаването, там където все още е възможно, но има опасност и от невзривени амуниции. В Словакия плаването по Дунав бе спряно за няколко часа, за да бъде изваден безопасно боеприпас, показал се след спада на реката.