В края на октомври миналата година лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов посрещна лично на летището изпълнителния директор на германския отбранителен концерн “Райнметал” Армин Папергер. В същия ден държавното дружество ВМЗ-Сопот подписа в Министерски съвет споразумение с фирмата за създаването на съвместно предприятие и изграждането на два завода - за барут и за боеприпаси. Инвестицията бе оценена на 1 млрд. евро, като според проекта за структурата на бъдещото смесено дружество България следваше да участва с 49% собственост. Тази добра новина породи задочен спор между тогавашния президент Румен Радев и Борисов кой е с по-голям принос за привличането на ключовия инвеститор.
Близо година по-късно инвестицията е доникъде. И Борисов, и Радев могат да пият по една студена вода в друго съревнование - кой е по-виновен за забавянето на инвестицията. Правителството на Радев явно прави обратен завой, като се опитва да маскира това с упреци към предходното правителство за несвършена работа. От обясненията обаче е видно, че проблемът не е само в наследството.
Започва ли кабинетът на Радев от нулата?
Прегледът на официално вземаните решения от кабинета на Росен Желязков показва, че правителството е действало много експедитивно в дните около сключването на споразумението. То бе подписано на 28 октомври. На 29 октомври правителството издаде разпореждане за създаване на ново дружество - “Иганово”, с капитал от 50 000 лв. и предмет на дейност производство на боеприпаси и взривни вещества. С друго решение - отново от 29 октомври, кабинетът упълномощи ВМЗ-Сопот да учреди право на строеж в полза на “Иганово” върху негови терени след влизане в сила на подробен устройствен план или издаване на виза за проектиране. На 30 октомври общинският съвет на Карлово приема решение, с което одобрява задание за изготвяне на проект на подробен устройствен план върху имот с площ 518 декара. Това са реално предприети действия, при това в много спешен порядък. На фона на обичайните административни процедури може да се твърди, че всичко това е било подготвено предварително като решения.
Има ли осигурено финансиране?
Икономическият министър Александър Пулев направи серия от изявления, внушавайки, че за завода няма осигурено реално финансиране. Така той влезе в директен спор с предходното правителство, а бившият министър на финансите Теменужка Петкова категорично отрече думите му да са верни.
Документите потвърждават версията на Петкова. В мотивите към проектобюджета “Желязков” изрично е записано, че в него има заложени разходи в размер на 260 млн. евро за капитализиране на производствено предприятие във военната промишленост и други 407 млн. евро за създаване на смесено дружество между ВМЗ-Сопот и "Райнметал". Както се вижда, общата сума е 667 млн. евро. Което уличава Пулев в лъжа. Той обясни тези дни, че инвестицията неочаквано пораснала до 700 млн. евро вместо планираните първоначално 400 млн. евро. Числата обаче показват, че сумата е висока от самото начало.
Пулев обаче правилно разкритикува правителството “Желязков”, че с едната ръка е завишило капитала на ВМЗ, а с другата е прибрало голяма сума като дивидент. Като числа тези твърдения са верни, но не е вярна последователността на действията и крайното внушение.
Решението за изтегляне на дивидент от ВМЗ-Сопот в размер на 200 000 000 лв. е от май 2025 г. - месеци преди подписването на споразумението с “Райнметал”. Това решение не е извънредно, а е част от общото разпореждане на МС за определяне на дължимия от държавните дружества дивидент. Тоест първо е взето решение за отчисляване на дивидент, а после - едва през ноември, е взето ново решение за увеличаване на капитала на ВМЗ за финансиране на инвестиционни проекти в отбраната. Вярно е, че двете плащания са извършени реално едно след друго. Така от гледна точка на ликвидност ефектът е неутрален - едни пари са влезли, други са излезли, но капиталът на дружеството на практика е два пъти по-голям от първоначалния. В края на годината фирмата не е останала без пари - напротив. Отчита 160 млн. лв. печалба за 2025 г., има запаси и т.н.
Така от дадените обяснения около финансирането е категорично вярно едно - че в одобрения преди дни бюджет на правителството, този път на Румен Радев, няма заложени средства. Съвсем друг е въпросът дали бюджетът може да си позволи такъв голям разход на фона и без друго огромния дефицит. Не е много ясно и дали са верни твърденията, че няма как проектът да се финансира по заемния инструмент SAFE. Тук от ГЕРБ твърдя, че има такъв вариант, от кабинета на Радев - че може да се ползва само частично финансиране в размер на 10-15%.
Не е ясно и защо правителството възнамерява да закрива специално създаденото дружество “Иганово”, след като от фирмата наистина вече има направено голямо плащане. Капиталът на “Иганово” бе завишен с увеличаване на акционерното участие на държавата на 23 декември 2025 г. със сумата от 82 144 900 лв. и след превалутирането в момента възлиза на 42.3 млн евро. Дружеството вече публикува първия си тримесечен отчет, от който става ясно, че е направено плащане в размер на 36 млн. евро за придобиване на дълготрайни активи. Платени са и данъци. Така наличните парични средства към края на тримесечието са 2.3 млн. евро при 42,3 млн. евро в началото. Какво ще се случи с тези активи при евентуално закриване на дружеството не е ясно. Още повече, че в първоначалната информация за инвестицията се твърдеше, че е обичайна практика на “Райнметал” да разделя строителството на заводите от реалната производствена дейност, защото не желае принципно да поема рискове с притежаване на собственост в чужбина.
Има ви проблеми с терена на планираните заводи?
Не е вярно и друго внушение на вицепремиера Пулев - че дори няма терен за заводите. Видно още от самото начало, теренът е наличен и веднага са започнати дейности за изготвяне на ПУП за него. Няма начин този терен да не е бил съгласуван с германската страна, въпреки че собствеността върху него към момента по никакъв начин не е свързана с германското дружество. Факт е, че теренът е в горски масив и това се вижда ясно на картите, но също така е факт, че е еднолична собственост на ВМЗ и е част от индустриалния комплекс, отдалечен от населеното място. Не е ясно какво точно са планирали от правителството на Желязков за ускоряване на процедурите и за изваждане на терена от горския фонд, но тези процедури са били задействани.
Иначе около огромния имот имаше и съдебни проблеми - първо бе заведено дело срещу решението за изготвяне на ПУП от Кръстьо Врачев, в качеството му на депутат, като това оспорване завърши безуспешно, а после имаше и опит за насрочване на местен референдум. Според решението на общинския съвет на Карлово референдумът следваше да съдържа три въпроса, включително съгласни ли са жителите на града да бъде забранен строежът на завод за барут в Карлово. Решението на местния парламент бе обявено окончателно за нищожно на 7 юли 2026 г. от Административния съд-Пловдив. Според аргументите на съда поставените въпроси не са от местно значение и засягат отношения от национално значение, свързани с инвестиционен проект от основен интерес за сигурността на страната.
Не е ясно дали правителството на Радев наистина ще търси друг терен в рамките на комплекса и има ли такъв наличен извън вече набелязания имот.
Определяни ли са изпълнители "на тъмно"?
Според вицепремиера Пулев за самото строителство на завода от “Иганово” са пристъпили към директни преговори с конкретни фирми - “Хидрострой” и “Главболгарстрой”, което се представя като скандално. Не е да не сме виждали грубо погазване на ЗОП в ред случаи, но и тук липсват детайли, така че твърденията за злоупотреби да са доказани - най-малкото заради факта, че редица обществени поръчки в сектора на отбраната са изключени от приложното поле на Закона за обществените поръчки.
Ще има ли изобщо заводи на "Райнметал" у нас?
Много са странни и даваните обяснения от правителството на Румен Радев за бъдещето на проекта, които говорят за сериозен завой в инвестиционния интерес конкретно на България. Пред БНТ икономическият министър заяви, че има нужда нужда от производство на барут и 155-милиметрови снаряди по стандартите на НАТО, но имало дублиране и със съществуващи производства и в момента правителството разглеждало цялото портфолио на „Райнметал“. В това число кабинетът прави преглед и на логистичната и транспортна техника, дронове, за да се прецени кои продукти могат най-бързо и ефективно да се внедрят в България. Така не е ясно какъв точно ще е обхватът на проекта и дали "Райнметал" изобщо ще се съгласи с идеите на кабинета. Германската фирма в момента провежда агресивна експанзия в много страни от Европа и е малко вероятно да се занимава с прищявките на всеки нов кабинет у нас.
За сроковете е повече от ясно, че те няма да могат да се изпълнят. Напук на фанфарите около привличането на този ключов инвеститор, инвестицията всъщност в момента тъне в мъгла.
