Винаги съм гледал на политическия вербален хаос, на шизофренното им говорене, на увъртането и шикалкавеното им като на неизбежен вторичен продукт на парламентарната ни демокрация. То така си беше и така ще си остане. Ще нагаждат фактите, ще въртят палачинката и ще пускат димки във всички посоки - без да се притесняват за интелектуалната си немощ, за рейтинга си и тем подобни важни за страничния наблюдател неща.
Някои хора се възмутиха от “многопластовата външна политика” на кабинета. Ще отидем в Париж за да кажем на “Коалицията на желаещите”, че не я харесваме. Ще пуснем снимка от подписването на декларация в Киев, за да кажем, че нищо не сме подписвали - тия нонсенси могат да впечатлят всеки, но за мен са логично продължение на Световния съвет за мир, организиран от Коминформ. Миролюбивите прогресивни сили така се борят срещу западните интервенции. В този дух - много хора просто се ядосаха от решението да не даряваме оръжие на Украйна. А всъщност, като погледнете от друг ъгъл - всичко звучи по Коминформ - ще го продаваме, щото сме против войната...
Много хора смятат, че докторът по вирусология, липсващият ръкав на външната ни политика, Петрова-Чомова, яко омъгли образа ни в чужбина, но аз смятам, че министърът ни е абсолютно невинен.
Това, че е невнятна, не я прави виновна.
Тя не измисля всички тези абракадабри. Тя ги изпълнява.
Не тя измисли, примерно, "Боташ". Това, че “Боташ” бе “неизползвано предимство”, перспективен договор, а след това се проведе специална операция за предоговарянето му с турците и се стигна до замразяването на договора - това няма нищо общо с Петрова-Чомова /освен ръкава/, но е абсолютно от същата безсмислена словесна група.
Виж, друго ме притеснява, Историята със самолетите.
Притеснява ме как лелките от Безмер възприемат цялото това говорене.
Гледах няколко репортажа - тези хора с неподправен страх обясняват как сега китното им село ще стане легитимна цел на иранските ракети. Те са разбрали, че сега аятоласите денонощно мислят как да взривят Безмер. Даже са почти сигурни, че Ямбол и Сливен ще паднат в прахта като колатерални жертви, но истинската цел ще е Безмер. Излиза, че София е знаела колко ще пострада, затова е разкарала ракетите в Безмер.
Явно в Безмер не са чули Радев през юли - “страховете от американските самолети сега са демагогия и популизъм”, но са били много внимателни през март, когато той рече, че ракетите са “пряка заплаха за България“. Радев е прав, че “всеки популизъм на тема сигурност е опасна безотговорност”, но на безмерци не им е ясно
през кой месец на годината го играе популист.
По някакъв начин външната политика заигра твърде силно на вътрешната ни сцена. Само вижте колко пъти на година се налага да говорим за “суверенитета” ни и “геополитическата ни ориентация”. При подобно глобално шикалкаване разговорите, които би трябвало отдавна да са изговорени и осмислени, отново и отново стават актуални. Тези разговори не са забранени, разбира се. Но са белег за тежко раздвоение в националното съзнание. Характеропатия.
По-лошо, макар и в момента по-незабележимо, е
раздвоението и на вътрешната сцена
Фискалните ястреби като Константин Проданов щяха да предприемат „крути мерки“, финансова дисциплина, намаляване на дефицита към 3%. Щяха да „възстановят стабилността“, но после гълъбите на фиска извадиха друг словесен арсенал като „реалистичен бюджет“ и „честен път“, ”наследени проблеми“. Извървяха целия път от „Времето на фискалните илюзии приключи“ до продължение/„довършване“ на стари политики.
Обещаха таван на възнагражденията в бордовете, но не го направиха. Обещаха радикални съкращения на администрацията, но не го направиха. Пипнаха автоматичните механизми за индексация на заплатите, но не навсякъде. Идеята за бързи реформи отстъпи място, щото сме в "преходен период". Предизборните закани бяха омекотени или оттеглени за по-добри дни.
Нищо не може да ни удиви напоследък. Нагледали сме се на какво ли не. Кой ли не седна на държавната трапеза.
Обаче никога не мога да разбера как някой може да спечели огромно доверие, да е абсолютно наясно, че тази подкрепа не е плод на страстна любов, а след това да започне да топи процентите си с мазохистична страст. Радев тръгна бързо по този път. Новата власт вече загуби 15 на сто от популярността си. Толкова бързо не биваше да се разочароват симпатизантите. Идват президентски избори, а с това темпо само се подкопава почти сигурният избор на Илияна Йотова.
