Едва парламентът възстанови машинното гласуване в пълния му обем, и в социалните мрежи започнаха да бият тревога, че целта на управляващите с тази стъпка е да откраднат президентските избори и да превърнат България в "Беларус на Балканите". Съвсем доскоро в същия смисъл се говореше и за гласуването с хартиени бюлетини. Какво излиза? С машините било лошо, с хартията – също лошо. Какво да правим тогава?
Да гласуваме с пощенски гълъби?
Доверието в честността на изборите е слабо, това е ясно. Причините за това също не са мистерия – скандалите, които бележат изборите с такава удивителна честота, че човек започва да се усъмнява, че са умишлено провокирани. През 2023 г., заради едно неясно предупреждение от ДАНС, раздухано от парламентарни политици, беше отменено машинното гласуване на първия тур на местните избори. Изборите от октомври 2024 г. пък бяха оспорени в Конституционния съд, чието финално решение вкара цяла една партия в Народното събрание. Това са само най-драстичните примери от кошмарния низ от афери, провали и проблеми, които съпътстват изборите у нас. Публиката гледа, слуша и губи доверие.
От тази гледна точка, възможно ли е възстановяването на машинното гласуване да повлияе в положителна посока? Много зависи от това дали президентските избори през октомври ще преминат гладко. В парламента не направиха достатъчно, за да подсигурят вота срещу нападки и съмнения за злоупотреби.
Като цяло, с промените в Изборния кодекс се връща моделът, действал в периода 2021-2022 г. Тогава беше решено, че машините ще са основен метод на гласуване, както и за отчитане на резултатите от вота. Хартиените бюлетини останаха за малките (под 300 избиратели) и специализираните секции (например, в болниците), както и като резервен вариант, ако машините не сработят.
В края на 2022 г. този модел беше напълно изкористен. Формално машините и хартията станаха равностойни методи на гласуване, от които избирателят можеше да избира. Реално обаче минахме изцяло на хартия – вместо разписки, машините отпечатваха хартиени бюлетини, които, наред с класическите бюлетини, попълвани с химикалка, се брояха от секционните комисии на ръка. Така устройствата напълно се обезсмислиха.
А сега направихме пълен кръг – обратно към системата от 2021 г.
През последните 5 години една от основните точки на политическия сблъсък беше спорът "машини или хартия". Водещите политически сили се позиционираха според пристрастията си към един от методите на гласуване и отявлено хулеха другия метод, защитаван от опонентите им.
Това направи безпристрастния и обективен обществен разговор по темата почти невъзможен. Ако кажеш нещо добро за хартията, те нападат, че помагаш на ГЕРБ и ДПС, които крадели изборите чрез бюлетините. Ако изтъкнеш предимства на машините, значи си на страната на ПП и ДБ, които манипулирали устройствата. Така се поляризираше общественото мнение и се парализираше рационалната дискусия за усъвършенстването на изборния процес.
Сега се връщаме към машините и вече се забелязва, че разговорът ще се завърти по същия начин. Действително, те показаха някои проблеми. Макар и статистически незначителни, поради малкия брой засегнати устройства, всяка една неизправност оказваше влияние върху общественото мнение, особено след като опонентите им се възползваха от това, за да ги атакуват.
Заради политизирането на въпроса обаче
не бива да си затваряме очите за проблемите.
Не става въпрос за баналните случаи, когато устройството отказва да се включи или екранът спре да работи. А когато машини отпечатват неправилно хартията с вота на избирателя, или направо пускат парче празна хартия. Така и не се разбра на какво се дължи това – на хартията за машинните бюлетини или принтерите на устройствата. Наскоро сменената ЦИК, управлявала изборите през последните 5 години, не си направи труда да извърши анализ на нередностите, включително и с проблемните машинни бюлетини.
А нали избирателите разчитат на бюлетината/разписката, за да се уверят, че вотът им е такъв, какъвто са го подали? Какво правим, ако отново медиите гръмнат за частични или празни разписки? Или по-лошо – при лошо разпечатани или направо неотпечатани протоколи? А ако контролно преброените разписки не съвпадат със запазените в паметта на машините? И то в обществена атмосфера, която отсега се нажежава с пророкувания за мащабни манипулации? Пак ли ще тичаме при Конституционния съд?
Една позитивна нотка – парламентът постъпи добре като разшири до всички заинтересувани граждани достъпа до изходния код и документацията на системата за машинно гласуване. Както и като поряза лошата идея да се включи МВР в проверката, която удостоверява съответствието на устройствата със законовите изисквания. Само това ни трябваше – политически най-експлоатираното ведомство в държавата да казва дали машините работят нормално!
Всъщност,
тук остава основният проблем с поправянето на изборния процес
– всичко се пречупва през призмата на партийните интереси. От единия лагер казват – върнахме машините, изборите ще са честни. От другия – махнахме хартията, всичко ще отиде по дяволите. И оставят гражданите да се чудят на кого да вярват. Няма решение, което да разпръсне токсичните облаци, надвиснали над изборите – не и от това, което видяхме с промените на "Прогресивна България" (оставили, между другото, незасегнат и другия централен проблем на изборите - избирателните комисии). Остава само да се надяваме, че всички – и хората, които организират и провеждат вота, и гражданите, които гласуват, ще си свършим работата по съвест.
