Машините се завръщат като основен метод за гласуване. Според промени в Изборния кодекс, приети днес на второ четене от парламентарната правна комисия, избирателите ще гласуват с устройствата, като изключение се прави за най-малките избирателни секции – с до 300 гласоподаватели, както и за определени специализирани секции – подвижните секции, тези в лечебни заведения, старчески домове и др. Остава и възможността да се използва хартия при повреда на устройствата.
Машините повече няма да отпечатват бюлетини, а контролни разписки, изработени със специализирана хартия. В края на изборния ден резултатите на секциите ще се отчитат чрез отпечатани от устройствата протоколи, отразяващи данните в електронните им памети. Ще се извършва и контролно преброяване на разписките.
Така на практика се връщаме към изборните правила, действали в периода 2021-2022 г. Те бяха отменени от ГЕРБ, БСП и ДПС в полза на смесен модел, при който избирателят решаваше дали да гласува с машина или хартия, устройствата се ползваха единствено за отпечатване на бюлетини, а резултатите са отчитаха чрез броене на ръка на хартиените бюлетини.
Предложението за промените дойде от "Прогресивна България" (ПБ) и получи подкрепата на ПП и ДБ. Първите избори, на които ще гласуваме така, са президентските в края на тази година.
ПП и ДБ настояваха хартиените бюлетини да останат само в секциите с до 100 избиратели. Шефът на правната комисия Янка Тянкова коментира, че според информация на Централната избирателна комисия (ЦИК) няма достатъчно налични машини и не е ясно дали могат да се наемат такива за следващите избори, затова ПБ няма да подкрепи предложението.
Отхвърлено беше предложението на ДПС да се заменят сегашните машини с оптични скенери. Тази идея спечели поддръжници в правната комисия, но се стигна до консенсус, че сега не е време за подобна мащабна промяна.
Не се прие и предложението на ПП и ДБ в секциите да се въведат скенери на лични документи, с които да се идентифицират избирателите, а данните им автоматично да се въвеждат в електронен списък. Управляващите се възползваха от аргументи на външно министерство, чийто представител се усъмни, че скенерите ще разпознават всички видове документи – например, удостоверенията за подадено заявление за нови лични документи, с които гласуват някои избиратели, и разказа, че често в задграничните секции имали лоша интернет връзка, което затруднява предаването на данни.
Без МВР в проверката на машините
Отпадна странната идея на ПБ да включи МВР в процедурата, с която се удостоверява дали машините за гласуване съответстват на законовите изисквания.
Сега тази проверка се осъществява от Министерството на иновациите и дигиталната трансформация (доскоро Министерство на електронното управление – бел.а.), съвместно с институтите за стандартизация и метрология към БАН. Ненадейно от парламентарното мнозинство решиха да включат и силовото министерство. Даже предложиха МВР да участва и в проверката на модулите от софтуера, свързани с преброяването на гласовете.
На първо четене на промените от ГЕРБ обвиниха управляващите, че въвеждат практики, каквито има само в Русия. От ДБ пък допуснаха, че това може да има нещо общо с опита на МВР в борбата с киберпрестъпления, но настояха идеята да се преосмисли.
Днес шефът на правната комисия Янка Тянкова обясни, че управляващите нямали намерение да се създава усещане, че МВР ще контролира машините. Идеята била да се привлекат специалисти от ведомството, с каквито министърът Иван Демерджиев казал, че разполага, за да се създаде по-голяма сигурност, че устройствата не са манипулирани. За да няма съмнение, че имат лоши намерения, сега управляващите оттеглят предложението.
Премахна се таванът на секциите в чужбина
Отпадна ограничението, според което в страните извън ЕС се образуват максимум до 20 избирателни секции, без тези в дипломатическите мисии.
Таванът беше поставен през февруари т.г. по предложение на "Възраждане", подкрепено от ГЕРБ, ИТН и част от депутатите на БСП. Замисълът на националистите беше да се възпрепятства гласуването в Турция. Засегнати от промяната обаче бяха и сънародниците ни в САЩ и Великобритания. Сега управляващите от ПБ, зад които застанаха ПП, ДБ и ДПС, отстраниха ограничението.
От ПБ не бяха така благосклонни към идеята да се създаде отделен избирателен район за българските граждани в чужбина. Досега в Изборния кодекс беше изрично записано, че такъв район трябва да има. Управляващите обаче го заличиха с аргумента, че разпоредбата е неприложима, а и сънародниците ни по света разполагали и сега с представителство в лицето на всичките 240 депутати в Народното събрание. Мнозинството отказа да запази района в кодекса, като само отложи създаването му, както предложиха от ПП.
Повече правомощия за шефа на ЦИК
По искане на ПБ се засилва позицията на председателя на ЦИК. В кодекса се записва, че той ще подписва решенията и протоколите на комисията, ще упражнява нейния бюджет в съответствие с решенията на ЦИК, ще утвърждава щатното разписание на администрацията ѝ, ще сключва и прекратява трудовите договори на служителите на администрацията и т.н.
От ПП поискаха да се изменят промените – например, председателят да подписва решенията заедно със секретаря на ЦИК, но управляващите не се съгласиха.
Затягане на режима на подвижните секции
Петър Петров от "Възраждане" предлагаше да се засили контролът върху избирателите, на които се дава право да гласуват в подвижна секция. Многократно в миналото различни политически сили повдигаха въпроса заради сигналите, че с тази възможност се злоупотребява.
След предложения за редакция от страна на Надежда Йорданова от ДБ, в правната комисия решиха, че избирател, заявил желанието да гласува в подвижна секция, трябва да представи документ от ТЕЛК или НЕЛК, който да удостоверява, че му е невъзможно да отиде и гласува в обикновена секция.
Обучението на членовете на избирателни комисии
Одобрено беше предложението на ПБ да се създаде обучително звено в ЦИК. То ще организира и провежда постоянно обучение на членове на избирателните комисии, както и ще води публичен електронен регистър на хората, които успешно са преминали такова обучение.
Отхвърлена беше идеята на "Възраждане" да се въведе минимален образователен ценз за членовете на комисии – да имат завършено поне основно образование. Идеята спечели подкрепа сред ПБ. След дълъг дебат, в който се обсъждаше по какъв начин ще се доказва образователната степен, депутатите обаче не посмяха да приемат предложението и го оставиха за обещаната от ПБ ревизия на Изборния кодекс в бъдеще.
В помощ на хората със зрителни увреждания
Одобрени бяха текстове, предложени от депутата от ПБ Иван Янев, с които да се помогне на незрящите избиратели да гласуват самостоятелно с машини. Подкрепата обаче беше дадена с уговорката, че текстовете ще влязат в сила след 12 месеца.
Причината, както обясни Янка Тянкова, е, че предложенията на Янев ще изискват да се проведе обществена поръчка, свързана с необходимите нови функционалности на машините, а за следващите избори това няма да е възможно.
Ограничения за социалните мрежи
Досега Изборният кодекс не признаваше за медии социалните мрежи от типа на Фейсбук, като под контрола на разпоредбите за непозволена агитация попадаха само профилите на професионалните медии – вестници, новинарски сайтове, телевизии и др. Управляващите внесоха предложение, според което социалните мрежи се приравняват на медийни услуги – иначе казано, преобръщат сегашното положение.
За второто четене те са довели нещата една крачка по-далеч. От ПБ искат да се запише в кодекса, че правилата му, засягащи предизборната агитация и оповестяването на социологически резултати, ще се прилагат и "за съдържание, разпространено чрез социалните мрежи, включително много големите платформи и лични блогове, като контролът по спазването им се осъществява от Централната избирателна комисия".
Не се посочва какво означава "много големи платформи и лични блогове". Това създава неяснота по какъв начин ще се прилага тази разпоредба и кой подлежи на санкциониране при нарушаването ѝ.
