Възможността гражданите да инвестират пряко в държавни ценни книжа (ДЦК), без посредници и такси, ще е налице най-рано след година и половина – и то при условие, че финансовият министър въобще реши да я използва. Така излиза от промените в Закона за държавния дълг, които парламентът одобри на второ четене по предложение на "Прогресивна България" (ПБ).
Предното правителство подхвана инициатива да се възстанови тази отдавна прекратена възможност, с която българите да инвестират своите обезценяващи се спестявания, а държавата да взима назаем от собствените си граждани. ГЕРБ внесе законови поправки, според които финансовото министерство щеше да издава специални емисии от ДЦК, които гражданите да купуват чрез онлайн платформа или в пощите, но управлението им си отиде, преди да бъдат приети.
Какво наложиха управляващите
ПБ, макар и принципно да подкрепя идеята, има друг план, както се видя от предложенията, внесени от шефа на парламентарната бюджетна комисия Константин Проданов. Според законопроекта им гражданите ще купуват ДЦК чрез първични дилъри (банки), чрез лицензирани инвестиционни посредници или чрез електронна платформа за директна покупка. До 6 месеца от обнародването на промените министърът на финансите трябва да издаде наредби за изискванията към първичните дилъри и онлайн платформата, а БНБ да измени свързаните подзаконови актове. След като е готова наредбата за платформата, трябва да създаде и самата система – в срок до 9 месеца.
Това прави общо 15 месеца, докато промените влязат в действие. Като се вземе предвид пословичното бавене на държавните институции и честото отлагане, когато се внедряват подобни промени, нищо чудно да отнеме и по-дълго време.
Отгоре на всичко, управляващите запазиха най-проблемния момент в своя законопроект – че министърът на финансите "може" да емитира ДЦК за гражданите. С други думи, министърът ще си решава дали въобще да пристъпи към подобна специална емисия. С това на практика цялата промяна може да се обезсмисли.
Опозицията предлага, ПБ отхвърля
От опозицията опитаха да дадат гаранции, че промените реално ще влязат в действие. Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС беше предложил издаването на такива емисии да е задължително за министъра поне два пъти годишно, като поне една емисия да се организира през 2026 г. Група депутати от ПП и ДБ – Венко Сабрутев, Асен Василев, Владислав Панев и Мартин Димитров, настояваха платформата да се създаде в срок до 12 месеца от обнародването на промените. Управляващите отхвърлиха всичко.
Докато промените се разглеждаха в бюджетната комисия (б. а. - на пленарното заседание дебат въобще нямаше), Константин Проданов обясни, че един финансов министър би трябвало да решава по своя преценка за емисиите, а не да му се вменява като задължение. "Като гражданин и потенциален ползвател на тази възможност за инвестиции в ДЦК бих искал да има такова задължение, но мислейки от институционална гледна точка една идея, повече гъвкавост ми се струва по-уместна", смята депутатът от ПБ.
Що се отнася до 12-месечния срок на ПП и ДБ, на снощната комисия се разбра, че финансовото министерство е поискало да се раздели този срок на две заради наредбите, които ще пише. На недоумението на опозиционните депутати защо е нужно толкова време за наредби, от ведомството отсякоха, че това е "нормален срок", а от БНБ уточниха, че сега било holiday season (б. а. - сезон за почивка).
Съпротива от БНБ
На комисията пролича съпротивата на БНБ към самата идея за директна продажба на ДЦК на граждани. Представителят на банката Велимира Колева – директор на дирекция "Фискални услуги", заяви, че ДЦК се предлагат на Българската фондова борса (БФБ) от 2017 г., като за последните 5 години има само 19 сделки. "Няма интерес", заключи Колева.
"Не че няма интерес, а няма предлагане. Банките изкупуват ДЦК. Проверете колко поръчки "продава" има", контрира Александрина Гюрова от БФБ. Подкрепи я председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански, който посочи, че сделките на фондовия пазар са спорадични, а причината е, че банките не предлагат.
Днес Владислав Панев от ДБ коментира във Фейсбук, че законът "не дава индулгенция на държавата да продава колкото се може повече дълг, а да има повече прозрачност и конкуренция на пазара, така че не само банки да получават лихва".
