До голяма степен разочароващи са предложенията на правителството на Румен Радев в сферата на външната политика. В управленската му програма по темата са отделени шест страници, които, с изключение на вниманието, отделено на дипломатическата служба, не се различават от общите и клиширани представи, които лансираха предишни управления.

Не се взима отношение към близките до България конфликти – войните в Украйна и в Близкия Изток (Иран, Ливан и Ивицата Газа), нито отношенията с участниците в тези войни (Руската федерация, Украйна, Иран, САЩ и др.), нито въздействието им върху България като член на ЕС и НАТО. Бие на очи липсата на анализ на влиянието на политиките на американския президент Доналд Тръмп, които преобръщат системата на международните отношения. Изглежда конкретните решения по външната ни политика ще останат в тесния кръг около премиера Радев и външния му министър Велислава Петрова.

В увода на главата, посветена на външната политика, се констатира, че е постигната основната цел на българската дипломация за последните 35 години – членството в европейските и евроатлантическите структури, с изключение на присъединяването към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

"Тази рамка остава основополагаща за българската външна политика. Дневният ред обаче е вече различен. Резултатът се измерва не с факта на членството, а с ефективността, с която то се използва. България има интереси, чиято защита е нейна собствена отговорност, и разполага с капацитет да допринесе за устойчивостта на съюзите, от които е част", обяснява се там.

Набляга се на познатата постановка, че "географското положение е основното геополитическо предимство" на България, от което трябва да се възползваме с превръщането му в "реална инфраструктура" – енергийна, транспортна и цифрова. Посочва се, че трябва да действаме като външна граница на ЕС и НАТО; да участваме активно при вземането на общите решения на ЕС и да защитаваме интересите си в него, конкретно по отношение на следващата Многогодишна финансова рамка за периода 2028-2034 г.; да поставяме икономическата дипломация в центъра на двустранните отношения. Изреждат се обичайните за всеки кабинет формулировки за развиване на двустранните отношения с балканските държави, членките на ЕС, САЩ, Канада и т.н.

Значително внимание се отделя на дипломатическата служба – да се осъвремени законът, по който работи (но няма конкретен срок за това); да се приеме нов устройствен правилник на външното министерство (също няма срок); да се осигури по-конкурентно възнаграждение на дипломатите, обвързано с резултати в работата (до декември 2026 г., вероятно свързано със следващия държавен бюджет); да се разшири дипломатическото присъствие на страната ни (до май 2030 г.), като най-общо се посочва, че това ще се отнася до "регионите по транспортните и енергийните коридори и пазарите с потенциал за българския износ и инвестиции".

Конкретно сред задачите, които си поставя кабинетът, влизат: домакинство на среща на високо равнище на тема свързаност, която да постави България като ключов регионален фактор за транспортни, енергийни и дигитални коридори между Азия и Европа. (срок – юли 2027 г.); българска кандидатура за член на Съвета по правата на човека на ООН (срок – декември 2028 г.); създаване на Център за морска сигурност в Черно море (срок – май 2030 г.); подготовка на второто българско председателство на Съвета на ЕС (срок – май 2030 г.) и др.