Няколко ключови промени в социалната сфера обявява правителството в чаканата вече три месеца управленска програма. Тя беше приета днес от Министерския съвет и 208-те й страници вече са публикувани. Сред изобилие от клишета се забелязват и някои конкретни заявки.
До края на следващата година управляващите ще променят три закона, за да прехвърлят пенсиите и добавките, несвързани с осигурителен принос, към системата за социално подпомагане. За такава промяна се говори при много правителства, но тъй като това предполага сериозни промени в социалната система, никой до този момент не ги е реализирал. Мярката не би следвало да има и финансов ефект, тъй като поне досега се е коментирала просто като прехвърляне на едни средства от една институция в друга с цел по-добра яснота за състоянието на държавното обществено осигуряване.
Сред заявките е и повишаване на тежестта на осигурителния стаж при определяне размера на пенсиите, като това също е коментирано многократно, но на този етап не може да се каже какво точно се има предвид. Записано е също, че ще се подготвят промени в Кодекса за социално осигуряване с цел разширяване на кръга на социалноосигурените лица за повишаване на обхвата и приноса в осигурителната система, без да има детайли в какъв смисъл ще са въпросните промени – не се споменава например в контекста на сива икономика и пр. Планира се и увеличаване на добавката от Учителския пенсионен фонд, също без детайли.
По отношение на осигурителната тежест е заявено само ежегодно актуализиране на минималните и максималните осигурителни доходи, но това не значи, че няма да има и повишаване на самите осигуровки.
ТЕЛК и НЕЛК
Заявява се в най-общи щрихи реформа в медицинската експертиза. До декември 2027 г. трябва да има промяна на начина за извършване на индивидуалната оценка на потребностите на хората с увреждания, за да се обвърже финансовата подкрепа с реалните потребности, но и тази заявка на този етап е твърде обща. Любопитен детайл тук е, че създаването на механизми за проследяване на резултатите от подкрепящите мерки за хората с увреждания и засилване на контрола са мерки от спешен порядък, но са планирани за изпълнение чак в края на 2028 г.
По отношение на ТЕЛК има и други намерения. В решенията например ще се включва оценка на функционалността, която да позволява определяне на заетостта, която може да упражнява съответното лице. Сега това е сред най-критикуваните особености на нашата система – че експертното решение не измерва работоспособността, а само трупа проценти за различни заболявания. Записано е и разработване и внедряване на алгоритъм за дигитален мониторинг върху издаването на ТЕЛК решения и кръстосана проверка на достоверността на информацията по пътя на пациента в НЗИС, включително осигурена свързаност с информационната система на НАП.
