Първоначалният анализ на останките на дрона, взривил се на българска територия, показват, че най-вероятно се касае за дрон примамка “Майя”, съобщи министерството на отбраната. "Този тип дронове се използват широко от украинските въоръжени сили. Към момента няма причина да се смята, че инцидентът е преднамерен", добавят оттам.

Украински дрон-примамка от този вид  прелетя Черно море през май и падна на улицата в турския град Самсун, след като повреди покрив и удари два прозореца на сгради. Той обаче не носеше взрив. Предполага се, че е използван за заблуда на руската ПВО при атака на Крим и е бил отклонен от руската система за радиоелектронна защита.

"В 8:10 ч. тази сутринта имаме инцидент - с нахлул дрон в българското въздушно пространство, както и взривяване на дрона на 100 м навътре в българска територия от посока границата с Румъния", съобщи министър-председателят Румен Радев, след спешно заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет. По думите му това се случва до компресорната станция на Румъния, на 200 м от бившия КПП от България и Румъния и на 1000 метра от нашата компресорна станция на Трансбалканския газопровод.

"Гранична полиция" е регистрирала силен шум и черен дим, след което е чут и взрив в района на Генерал Тошево. Дронът е паднал в слънчогледова нива. Районът е отцепен, няма пострадали, нито поражения по сгради и инфраструктура.

Ами ако руски дрон удари в Добрич или Варна

04 Юни 2026

Премиерът каза, че произходът на дрона тепърва ще се установява, защото останките са доста обгорели. При всички случаи обаче не става дума за аматьорски дрон, защото е имало голямо количество взрив.

Дронът не е засечен нито в румънското, нито в българското въздушно пространство. "Нямаме информация и от Комбинирания център за въздушни операции в Тореон, който следи въздушното пространство над цяла Южна Европа", добави той. Става дума Обединеният център за въздушни операции на НАТО, разположен близо до Мадрид, Испания. Неговата основна задача е да планира, координира и наблюдава мисиите по охрана на въздушното пространство (Air Policing) и въздушната отбрана в Южна Европа.

Според Радев малките дронове са трудни за засичане, особено като летят и на ниска височина.

Министерство на отбраната вече засилва мерките за сигурност в района - най-вече средства за радиоелектронна борба, както и зенитно-ракетни комплекси. "До 31 юли районът се пазеше със самолети МиГ-29. От 9:00 на 31.07, в резултат на случващото се в Румъния, усилихме наблюденията на въздушното пространство с разполагане на допълнителни сили и средства - там са прехвърлени ЗРК, вертолети "Кугър" и самолети Су-25. Разположени са и допълнителни радиолокационни станции на съответните радарни постове," каза министърът на отбраната Димитър Стоянов.

Премиерът каза, че въпросът ще бъде обсъден на предстоящата среща на Североатлантическия съвет следващата седмица, на който Полша ще представи детайли за свалените ракети и дронове на нейна територия, Румъния ще запознае съюзниците с инцидентите с дронове, България също ще представи сегашната ситуация.

РЕАКЦИИ 

Надежда Нейнски: Да кажат защо не видяхме дрона още във въздуха 

"Модерната национална сигурност не започва с това да установим чий е дронът, след като е паднал. Тя започва с това да го видим, докато още е във въздуха", написа в социалната мрежа "Фейсбук" бившият външен министър Надежда Нейнски. 

"Бил ли е видян от нашите системи за въздушно наблюдение? Бил ли е проследен? И ако не — къде е „сляпата зона“ в системата ни за противодействие на дронове? Това са въпросите, на които обществото трябва да получи ясен отговор", изтъкна още Нейнски. Тя допълни, че случаят е показателен за нуждата от общ европейски щит срещу дронове по Източния фланг — от Балтийско море до Черно море, с общо наблюдение, обмен на данни и координирана система за реакция. 

Ивайло Мирчев: Това е  потенциален инцидент срещу критична инфраструктура 

"Днешният инцидент край Кардам трябва да бъде разследван като потенциален инцидент срещу критична инфраструктура на държава от НАТО. Ако бъде установена руска връзка, посланието ще бъде трудно за объркване: сплашване, проверка на реакциите ни и опит да се покаже, че европейската критична инфраструктура може да бъде достигната. Това не е демонстрация на сила. По-скоро би било знак, че Кремъл разширява натиска извън бойното поле – към държавите, които помагат на Украйна и прекъсват енергийната зависимост на Европа от Русия. Отговорът не трябва да бъде страх. Трябва да бъде повече сигурност, повече съюзническа координация и още по-бързо изграждане на енергийната независимост на България и региона", коментира съпредседателят на ДБ Ивайло Мирчев в социалните мрежи.

Христо Гаджев: Ако е руски дронът, се надявам да не влезем в извинителен режим към Русия

"Дрон се е самовзривил на българска територия до ключов газопровод. Все още не е ясен произхода му. Ако дронът е украински подозирам, че до довечера това ще е по всички медии. Но ако се окаже руски (което е доста по-вероятно), да не стане така, че правителството да почне да оправдава и омаловажава инцидента. Румъния вече реагира много по-твърдо след поредица от руски дронове в нейното въздушно пространство — включително с експулсиране на руски дипломат. Надявам се нашето да не влезне в извинителен режим към Русия, както направи с Иран. Ако е руски това ще е поредна ескалация и провокация от страна на Руската федерация към НАТО и в частност България. Да видим как правителството на Румен Радев ще защити националния ни интерес", написа във "Фейсбук" депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

Кирил Петков: Затова държавите инвестират в сделки с дронове с Украйна
"Ако се чудите защо държави като Естония, Дания, Германия и Латвия подписват т.нар. drone deals с Украйна, причината е проста – те искат да изградят собствен капацитет за производство на така наречените интерсептори. Това са дронове, които струват под 5000 евро и могат ефективно да свалят атакуващи дронове, вместо за всяка подобна заплаха да се изстрелват многократно по-скъпи противовъздушни ракети или да се вдигат бойни самолети. Това е стратегическо мислене в интерес на националната сигурност: да инвестираш в способности предварително, а не след поредния инцидент да заграждаш мястото на взрива и да обясняваш на хората какво се е случило.
За подобни решения не е достатъчно само да се говори – трябва да се действа. Вместо да влагаме политически усилия в това кой руски олигарх да бъде изваден от санкционния списък, по-разумно е да започнем сътрудничество с Украйна в областта на дроновете и да изградим производство на такива системи в България, използвайки техния практически опит и технологичните решения, доказали се в реални бойни условия.
Ако наистина мислим за българската сигурност, а не за руските интереси, трябва да последваме примера на държави като Естония и Германия. Това е инвестиция не само в отбраната, но и в българската индустрия, технологии и способности", написа бившият премиер Кирил Петков във "Фейсбук".