Проблемите за прозрачността около газовото споразумение с турската държавна компания „Боташ“ отново останаха без конкретен отговор от страна на премиера Румен Радев. На въпрос от БГНЕС относно детайлите по замразяването на сделката, министър-председателят отклони темата и прехвърли отговорността за информацията към търговските дружества.
На въпрос кога ще стане публично известен протоколът от замразяването на договора с „Боташ“, както призоваха някои политически лидери на опозиционни партии, Радев отговори: "Обърнете се към търговските дружества. Само те имат правото, ако решат, да публикуват този договор".
Оригиналното споразумение между „Булгаргаз“ и „Боташ“ беше подписано на 3 януари 2023 г. по време на служебното правителство, назначено от президента Румен Радев. Договорът осигуряваше достъп на България до турската газопреносна мрежа и LNG терминали за срок от 13 години.
Условията по сделката обаче предизвикаха остри критики, тъй като в нея липсваше клауза за прекратяване, а при предсрочно разваляне от българска страна се предвиждаха 100% неустойки. Най-тежкият финансов ангажимент задължаваше „Булгаргаз“ да плаща такса от около 500 хил. евро на ден за резервиран капацитет, независимо дали реално пренася природен газ или не. Това доведе до натрупване на огромни разходи за държавното дружество за услуга, която не се ползва пълноценно, като според анализатори потенциалната сметка за страната е можела да достигне до 3 млрд. евро.
На 6 юли 2026 г., след среща в Анкара между Румен Радев и турския президент Реджеп Тайип Ердоган, „Булгаргаз“ и „Боташ“ подписаха протокол за временно замразяване на договора. Паузата е със срок от 15 месеца, като през този период българската страна ще заплаща единствено за реално използвания капацитет от турските терминали. Липсата на публичност около подписания протокол обаче катализира политическото напрежение у нас през последните месеци.
А през последната половин година, откакто правителството на Радев встъпи официално в длъжност, темата за „Боташ“ е обект на полярни политически коментари, като опозицията изрази сериозни съмнения за скрити отстъпки към Анкара.
От ПБ защитиха оригиналния договор с турската компания. Депутатът Петър Витанов заяви, че първоначалните планове са включвали изгодни споразумения с Унгария и Сърбия, които впоследствие са били "разрушени от следващите управляващи". Според него договорът умишлено не е бил променен по-рано, за да бъде използван като „политическа дъвка“ за персонални атаки срещу Радев.
От ПП-ДБ поискаха незабавно публикуване на протокола, като Николай Денков публично постави въпроса дали предоставянето на 33% дял на турска компания в блока „Хан Тервел“ в Черно море не е директна компенсация за замразяването на газовия договор. Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев също попита каква е цената на паузата и какво е обещано на Ердоган в замяна.
От ГЕРБ подходиха с ирония. Владислав Горанов коментира ситуацията със замразяването, сравнявайки я с класическия виц за човек, който се удря с камъни и се радва, когато не се уцели. Делян Добрев пък написа в профила си във фейсбук, че Радев нищо не е давал на Турция.
