Quantcast

Медия без
политическа реклама

Програмата на "Промяната" компресира 4-годишен мандат в 6 месеца

В свръхамбициозния документ се събират в едно приоритетите на трите политически сили, подкрепящи Асен Василев

06 Юли 2022ОбновенаЕкип на Сега
БГНЕС
Така изглежда парламентът, с който трябва да работи кабинетът "Василев".

Черновите на законодателната и управленската програма, подготвени за кабинета „Василев” от ПП, БСП и ДБ, вече са налице и веднага предизвикаха изумление с огромните си амбиции.

От документите излиза, че в следващите 6 месеца бъдещите управляващи, ако въобще стигнат до властта, трябва да изпълнят 4-годишната програма на правителството в оставка на Кирил Петков. Само в областта на законодателството (програмата - тук) са изброени повече от 60 мерки, приемането на които изглежда напълно нереалистично в условията на почти парализиран парламент, обхванат от неспирна политическа конфронтация. А мерките в управленската програма (документът - тук) са на практика неизброими. Изглежда програмите просто събират в едно приоритетите, които всяка от трите политически сили, подкрепящи Асен Василев, смята за важни.

Хаосът, който обхвана политическия живот на страната през 2021 г., докара до плачевно състояние родния парламентаризъм. Двете народни събрания, свикани миналата година, бяха запомнени с краткия си, изпълнен със скандали живот, както и със забележителната си безплодност. Ако не друго, тогава разбрахме колко пагубни могат да бъдат политическият инфантилизъм и безотговорност за държавата и обществото. След такова падение трудно можеше да се очаква да стане по-лошо. Затова началото на настоящия парламент изглеждаше добро. Нямаше лавина от законопроекти, както в двата кратки парламента. За страничните наблюдатели това беше признак, че новото събрание може да изкара по-дълъг и продуктивен живот. Защо така ли? Миналата година депутатите трупаха планини от законопроекти с ясното съзнание, че никога няма дори да ги разгледат, камо ли да ги приемат. Всичко се правеше в името на ПР-а за предстоящите избори. Новото мнозинство на ПП, БСП, ИТН и ДБ не бързаше да кове закони. Движеше се бавно, с намерението първо да уреди своята коалиция, така че да си осигури спокойствие за амбициозната и мащабна законодателна дейност, която обещаваше. Хубав сценарий, лош финал   Половин година по-късно и този парламент е на ръба на гибелта. Внимателно нагласеното мнозинство, постигнато на цената на безумни идеологически и политически компромиси, отиде по дяволите. Депутатите се разцепиха на враждуващи лагери, които не се свенят дори да си посягат физически. Диалог няма, нито желание за компромиси в името на страната. А свършеното от парламентаристите се свежда до един-два законодателни успеха, няколко жестоки кадрови битки, неудовлетворителни със своята половинчатост решения и почти ежедневна, тягостна със своята безсмисленост конфронтация. Свален бе председателят на НС Никола Минчев - и се намират депутати, които броят това за успех.   Законите: Първи стъпки – и дотук   От декември м.г., когато започна работа, до средата на юни т.г. в парламента са внесени 153 законопроекта. От тях около 1/3 (49) вече са обнародвани като закони. За повечето публиката така и не разбра.   Един обаче привлече огромно обществено внимание – промените в Закона за съдебната власт, с които беше ликвидирано специализираното правосъдие. Създадени при управлението на ГЕРБ, специализираните съд и прокуратура станаха пословични като „бухалки” на еднопартийната власт. Затова премахването им беше знак, че четворната коалиция е готова да заличи наследството на бившите управляващи. Първата крачка към правосъдната реформа беше направена, но втората така и не дойде. С разпадането на мнозинството е трудно да се очакват каквито и да било сериозни промени в правосъдието, да не говорим за промени в конституцията или пък смяна на главния прокурор Иван Гешев. А това беше основно обещание преди изборите. В самото начало на мандата си управляващите приеха решение, което остави сериозно отражение върху икономиката – наложиха 3-месечен мораториум върху цените на тока, парното и водата. Мярката обра критиките на частните енергийни дружества, но беше единственото, което хрумна на депутатите, за да спрат временно галопиращите цени. Друго решение на Народното събрание с огромен ефект – както за бизнеса, така и за политиката, беше разплащането с пътно-строителните фирми. Ставаше въпрос за милиарди левове задължения на хазната към бранша, които са останали от управлението на ГЕРБ. Макар и мъчително, четворната коалиция първоначално постигна съгласие за мярката. Впоследствие обаче, когато започна бруталната раздяла между ИТН и останалите управляващи формации, казусът затъна във взаимни обвинения в корупция и обслужване на мафията. Въпросът за държавния бюджет, както и за бюджетите на здравното и пенсионното осигуряване, държи депутатите будни от началото на мандата досега. Най-напред трябваше да гласуват, че за първото тримесечие на годината ще се прилагат бюджетите от 2021 г., тъй като не им достигна времето да приемат новите преди началото на 2022 г. През април успяха да добутат новите бюджети. Бушуващата криза обаче ги принуждава да ги актуализират – а заради липсата на мнозинство може и да се провалят.   За Украйна: Малко и съвсем не от сърце   Изненадващо колко пестелива беше работата на депутатите по отношение на войната в Украйна, избухнала на 24 февруари т.г. Вярно, Народното събрание осъди с декларация руското нашествие. Но съвсем не единодушно и безусловно. БСП и „Възраждане” отхвърлиха българската подкрепа за санкциите срещу Москва. Останалите в четворната коалиция се примириха с позицията на социалистите. Същото се случи и когато парламентът обсъждаше дали страната ни ще предостави оръжие и боеприпаси на украинската армия. В крайна сметка заради непреклонността на БСП управляващите постигнаха компромисно решение, според което украинска бойна техника евентуално ще бъде ремонтирана в български заводи. И в двата случая – и с декларацията, и с решението, депутатите заеха половинчати позиции, които не удовлетвориха никого в разделеното ни за войната общество. Само и само да се опази коалицията.   Временните комисии: Върхът на безсмислието     Това, което настоящият парламент произвежда в изобилие, са временните комисии. До момента са създадени 6 такива. Единствената, която свърши каквато и да било работа, е комисията, изработила новия правилник на Народното събрание. Разгорещени от амбициите си за бърза и мащабна промяна, управляващите сформираха временна комисия за промени в конституцията. И до момента тя не е провела дори едно заседание. Под давлението на опозицията пък бяха гласувани цели три комисии, занимаващи се с енергетиката – от руския природен газ до казуса Gemcorp. За едната дори не се събра мнозинство да й бъде определен председател. Досега и трите също не са произвели нищо. Освен скандали. Заради свирепите политически сблъсъци в пленарната зала всякаква продуктивна работа става невъзможна. Оттук нататък парламентът може да свърши нещо единствено чрез скрити договорки – при това за всеки отделен законопроект или решение.

 

В СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА - ОТКАЗ ОТ РЕФОРМИ

Новата управленска програма отстъпва от заявените намерения за реформи в коалиционното споразумение, като ги заменя с изливане на допълнителни пари в пенсионната система. Според коалиционното споразумение сега трябваше да имаме приключили анализи на пенсионната система и на категориите труд; план за цялостна реформа с оглед базиране на реалния принос към системата; увеличаване на тежестта на всяка година стаж след пенсионна възраст; прехвърляне на социалните плащания към социалното подпомагане.

Нищо от това не беше включено в черновата на програмата, но авторите й явно са размислили, защото в окончателния вариант все пак се появява мъглявото обещание за "продължаване на политиката за възстановяване на справедливостта в пенсионната система", като хоризонтът е бюджет 2023 и 3-годишната прогноза. Законодателни промени не са предвидени.

Основната част от идеите в социална политика са за увеличаване на плащания от държавното обществено осигуряване. Вдовишките добавки трябва да се увеличат от 26,5% на 30% от 2023 г. (в черновата беше 28%). Добавката от Учителския пенсионен фонд, изплащана на пенсионирани учители при общите условия, трябва да се увеличи от 0,33% на 0,5%.

Един от малкото останали ангажименти от коалиционното споразумение е приемането на формула за автоматично определяне на минималната заплата и максималния осигурителен доход, което трябва да е факт до 30 септември. Предвидено е и до края на годината да се подготви реформа в ТЕЛК и законови промени за подобряване на достъпа до медицински изделия (до 25 ноември). Като закон в социалната област е записан само вече готовият, но чакащ обсъждане в НС закон, с който социалното подпомагане трябва да мине от гарантиран минимален доход (смешната сума от 75 лв.) към линия на бедността (413 лв. в момента). Той трябва да е факт до 4 ноември.

 

ИКОНОМИКА И ФИНАНСИ

Първо място тук заема промяна в Закона за защита на конкуренцията, с която се намалява мандатът на членовете на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) на 5 години. Освен това трябва да бъдат избрани нови ръководства на БНБ, Комисията за финансов надзор (КФН) и Сметната палата. Целта на всички тези промени е "премахване на злоупотребите с цените на горивата и основни стоки", пише в програмата. А крайната дата за извършването им – 30 септември.

Повишаване прага за регистрация по ДДС на 100 000 лв от 1 януари 2023 г. и на 166 000 лв. от януари 2024 г. е друг приоритет. В Народното събрание вече има законопроект на ДБ в тази посока, който се очаква още тази седмица да бъде приет на първо четене.

Друга задача е да продължи техническата подготовка за приемане на еврото на 1 януари 2024 г., като се изготви анализ на последствията от въвеждането му, който да стане основа на мащабна разяснителна кампания. Анализът трябва да е готов до края на септември. 

Предвижда се изваждане на Дирекция "Финансово разузнаване" от ДАНС и прехвърлянето й обратно към финансовото министерство в срок до 31 юли.

В областта на енергетиката се предлагат две тарифи за ток и парно. Първата трябва да покрива базово потребление, на по-ниска цена. Акцентира се на гарантиране на сигурността на газовите доставки, включително чрез диверсификация и подписване на дългосрочни договори за доставка. За запълване на капацитета на газохранилището в Чирен е даден срок 30 септември.

Сред приоритетите са ускоряване на процесите, свързани с изграждане на нови ядрени мощности и активна работа по процеса на преминаване на АЕЦ „Козлодуй“ на алтернативно ядрено гориво, както и бърза рехабилитация на авариралите мощности на ПАВЕЦ Чаира.

Планират се законодателни промени и борсови правила за осигуряване на дългосрочни договори за електроенергия на поне 80% от потреблението в страната до края на годината. До септември трябва да се финализират плановете за справедлив преход за Стара Загора, Кюстендил и Перник.

 

ПРАВОСЪДИЕ, МВР, ОТБРАНА

Програмата предвижда избор на нови членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на Инспектората към ВСС, чиито мандати са изтекли или предстои да изтекат през 2022 г. За целта обаче е необходимо квалифицирано мнозинство от 2/3 от депутатите. Това е и причината към този момент да не са стартирали процедурите по избор, макар и срокът за съвета да изтича тези дни, а този за инспектората към него – преди години. В самата програма е отбелязано, че това ще се случи „при наличие на конституционно мнозинство“. В програмата няма и дума за двете празни места от парламентарната квота в Конституционния съд, които се запълват и с обикновено мнозинство, но които този парламент досега държи празни, вероятно заради несъгласие кой да ги заеме.

До края на този месец ПП, БСП и ДБ си поставят срок Бойко Рашков да бъде избран за председател на антикорупционната комисия КПКОНПИ, преди да почне нейното реформиране. То пък трябва да е приключило до 23 септември.

До средата на септември пък трябва да минат промените в Закона за съдебната власт, с които европейските прокурори в България ще се обособят в отделна структура.

Създаването на механизъм за разследване на главния прокурор се предвижда да стане до края на септември.

В сферата на сигурността и вътрешните работи се планира оптимизиране на регионалната структура на МВР в съответствие на данните от новото преброяване на населението, както и промяна на Инструкцията за назначаване и за израстване в системата на МВР. Записана е също идеята за връзка между ТОЛ системата и КАТ с цел автоматизиран контрол на трафика.

В главата „Международни отношения и отбрана“ е вписана „активна работа за присъединяване към Шенген“, както и удължаване на срока на паспортите на 10 години.

 

ОБРАЗОВАНИЕ

В образованието някои от обявените за изпълнение мерки и без това са почти на финала си - създаването на образователен "облак" с достъпни материали за ученици например ще е готово през септември, а по промените в учебните програми от 1 до 10 клас вече започнаха серия от допитвания до учители, ученици и родители. Безплатните учебници до 12 клас фигурираха и в предната програма, като министър Денков вече обяви, че това е планирано да стане от учебната 2023/24 г. Сега е записано същото - че въвеждането им ще започне постепенно от 2023 г.

Управляващите отново обещават да направят анализ на оптималния брой учебници по предмет за всеки клас, както и промяна в системата за оценяване на пригодността на учебниците - до 31 декември т.г. Не е много ново и обещанието за повишаване на стипендиите за висше образование за ученици и студенти с нисък социално-икономически статус и/или високи постижения от 2023 г. Предишното бе за "нова система за стипендии на учениците".

Липсват например мерки, предвидени в старата програма до края на 2022 г. - като промяна на закона за професионалното образование и законови промени за подобряване на приобщаващото образование.

 

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

В сферата на здравеопазването е планирано въвеждане до края на годината в експлоатация на първата от шест въздушни линейки и определяне на локациите на десет центъра за спешна помощ при инсулти. Същият е крайният срок и за оптимизиране на разположението на екипите по спешна помощ, за да могат да пристигат до пациент в населени места средно под 10 минути. Евентуален кабинет "Василев" обещава до 31 октомври да има одобрен финален план за национална детска болница, а до края на т.г. - оценка на статута на болниците и тяхното финансиране. Промяна в софтуера на електронните рецепти, които да включват най-евтиния генеричен заместител и неговата цена, е друга мярка, обещана до 31 октомври.

Тук липсват обещаните от кабинета "Петков" нови методични ръководства за лечение и диагностика, както и законови промени, гарантиращи дейностите и структурите в трудно достъпни и отдалечени райони като инфекциозни, родилни и детски звена и отделения, както и социално значими за съответния регион звена да бъдат финансирани на база капацитет и потребност.

Планирано е да се приемат промени в цели 6 закона - за лечебните заведения, за здравето, за здравното осигуряване (свързани с дигитализацията), за лекарствените продукти в хуманната медицина, за хората с увреждания и за трансплантация на органи, тъкани и клетки.

 

ПЛАНЪТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ

И в този документ мандатоносителят се е изкушил да манипулира с числата около Националния план за възстановяване и устойчивост. В законодателната програма е включен списък със законите, които България трябва да приеме, за да може да иска второ плащане по плана. В текста обаче се казва, че второто плащане е от 13 млрд. лв. Това е цялата сума по плана. Второто плащане е в размер на 724 млн. евро и трябва да бъде заявено в средата на 2023 г.

 

ЗАКЪСНЯЛО ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ

Обявените намерения за промени в структурата и функциите на Министерския съвет всъщност са вече известни идеи със закъсняваща реализация. В списъка са влезли местенето на агенцията по горите и на тази по храните към МС, местене на съдебната защита от финансовото към правосъдното министерство, преминаването на одита на средствата в земеделието към финансите. Част от това законодателство е готово и до приемането му така и не се стигна до вота на недоверие, който свали кабинета "Петков". Готови са и новите проектоправилници на МС и МФ.

 

РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ И ТРАНСПОРТ

Въпреки че програмата е с хоризонт от 6 месеца, в нея са включени планове за подписване на споразумение с Румъния за проектиране и изграждане на цели 5 моста над Дунав и подобряване на водоплаването по реката. До края на годината се планира да се възложи и проектирането на тунела през Петрохан и тунела при Прохода на Република, на автомагистрала Хемус, както и на продължението на автомагистрала Черно море от турската до румънската граница.

Предвижда се въвеждане на "немските изисквания за пътно строителство", включително стандартите за текущ ремонт и поддръжка, както и разработване на типова документация за обществени поръчки в областта на пътното строителство, а лабораторните проби ще се правят от независими лаборатории.

Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) ще се отдели като отделна агенция към Министерския съвет до края на юли. Трябва да бъде взето и "финално правно решение" на казуса със съществуващите незаконни възлагания за текущ ремонт на пътища и инхаус възлаганията.

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 2 април?