Да не е човек на мястото на ПП-ДБ. Тъкмо живна покрай протестите с мечта за 121 депутати и Румен Радев се впусна на партийния терен. Същевременно долетяха немислими новини - Кирил Петков и Лена Бориславова няма да са в листите, всички чакаме вест от Хасково в тях ли ще е Атанас Атанасов.
Предизвикателството "Радев" и организационното състояние са ключовите фактори за предизборната кондиция на формацията. Темата с Радев е подобна на няколко пъти "Борисов", малко и като "Пеевски" в годините назад. От една страна, 99% от електората на ПП-ДБ очаква да чуе "Никога с него", клетвата да бъде спазена. От друга, опитът сочи, че
след малко гняв, сълзи и сополи
престъпването бива простено (сглобката или историческият компромис винаги се оценени като безалтернативна саможертва). От трета страна, "Никога" означава не неуспех по пътя към властта, а самоизключване - няма политическа сила на света, която се самоизключва. Не им е лесно на лидерите на ПП-ДБ в такава ситуация - повечето изказвания съдържат условия към Радев, "Никога" е съчетано с "На този етап". Реално няма голямо значение какво точно се обещава, след като обещанията не са били спазвани и се прощава - но определено темата за Радев ще е водеща за и спрямо ПП-ДБ в следващите месеци - всеки
ще гледа и съди коалицията по нея,
нещо като to be, or not to be сред дежавюто на българската политика.
Нещата ще бъдат още по-трудни, ако Илияна Йотова избере за служебен премиер Андрей Гюров. Това не само би било знак и мост за сътрудничество с центровете около Радев, включително с поглед към президентския вот - но и ще прехвърли отговорността за провеждането на парламентарните избори върху ПП-ДБ. И докато всичко това е неясно бъдеще, два други момента са добре видими сега:
Обвиненията на Радев спрямо правителството на Кирил Петков за договора с "Боташ" ("Панорама", БНТ) бяха резонно опровергани от самия Петков. Обадиха се и други фигури. Но замълча Асен Василев, вицепремиер тогава. А точно Василев е лидер на ПП днес, Петков е втора цигулка - прилича на тактическа разсеяност, при която контрата срещу Радев не идва партийния връх.
Радевият Иво Христов каза, че в ГЕРБ има "разумни, почтени и кадърни хора" ("Денят с Георги Любенов", БНТ). Също и че ПП-ДБ не е "неизбежен коалиционен партньор" в плановете на експрезидента.
Делян Пеевски оглушително мълчи втора седмица
за новия партиец. Най-отекналото изречение от бележития автор Бойко Методиев е "Имам по-голяма вяра на Радев, отколкото на ПП-ДБ". Всичко това е шах, който излъчва сигнали, че ако формацията се прави на интересна, бъдещата власт ще я подмине. Насреща козът на ПП-ДБ е, че държи патента "промяна, реформа, европейски път" - без тази значка всяко управление е временно, може да бъде свалено от протести. В крайна сметка, ако ПП-ДБ прояви принципност спрямо всички довчерашни врагове и остане вън от властта, ще се е получила една вероятно задоволителна за феновете и последователна, но иначе много кофти ситуация. Ще излезе, че ПП-ДБ
за лудо е разчистила пътя на Радев
- един от враговете - просто му го е разчистила с протестите, нищо друго.
В целия този контекст има още нещо, в което трайно с годините се превърна "градската десница" на партиен терен, а не се забелязва. Като изключим "Възраждане", които смятат да бесят наред един ден, всички други участници не изключват сътрудничество помежду си - просто електоратите им не изискват червени линии. Единствено привържениците на "градската десница" живеят живот чрез "Никога с....". И то спрямо 3-4 адресата едновременно. Но пък същите привърженици
не са толкова многобройни, че да осигурят абсолютно мнозинство
Това винаги изправя лидерите им пред затрудения, които колегите им нямат.
Колкото до втората тема за ПП-ДБ - вътрешното състояние, то случките са и важни, и не. Разривът между Василев и Петков в ПП е важен, но скучен след Цезар и Брут, Бойко и Цветан, Корнелия и Атанас... - дори кога Радев ще изхвърли Николай Копринков е безинтересно, след като историята подсказва, че тъй и тъй ще се случи. Втръснала тема са и споровете между ПП и ДБ, вътре в ДБ, всеобщите за място в листите - винаги настават предизборно, но не влияят значително на резултата - електоратът се мобилизира. По-важно за формацията е да успее в кампанията с набиране на "доброволци, пазители на вота" - римейк на "Ти броиш" от 2021 г., чрез която се осигуриха застъпници и в малки селища.
Накратко: промяната продължава насред демократичната ни България. Обаче все така никой не знае докъде ще стигне.
