Нова индустриална политика обявява, че ще развива правителството на Румен Радев в публикуваната в сряда управленска програма до 2030 г.
Тя се изразява в приоритетно развитие на производства с висока степен на преработка, така че България постепенно да премине от износител на суровини към производител на материали, компоненти и крайни изделия с висока добавена стойност, е записано в документа. Ще бъдат идентифицирани стратегическите и критичните суровини, ще се ускорят разрешителните режими за стратегически инвестиции и ще се насърчава внедряването на нискоемисионни, ресурсно ефективни, роботизирани и автоматизирани производствени технологии.
Един от ключовите приоритети на управлението ще бъде приемането на нов Закон за публично-частното партньорство, който трябва да бъде приет до декември 2026 г. "Законът ще създаде липсващата нормативна рамка за подготовката, структурирането, финансирането, управлението и контрола на публично-частните инвестиционни проекти през целия им жизнен цикъл. Така държавата ще може системно да мобилизира частен капитал, технологична експертиза и управленски капацитет за ускорено изграждане на транспортна, енергийна, водна, цифрова, социална и индустриална инфраструктура", се посочва в програмата.
Правителството си дава срок до юни 2027 г. с промени в Закона за насърчаване на инвестициите да облекчи административните процедури и да подобри инвестиционната среда, включително и чрез въвеждане на нови целеви инвестиционни стимули за подкрепа на инвеститорите. В документа обаче не се споменава какви може да бъдат тези нови стимули, наред със сегашната държавна помощ за осигуряване на терени, довеждаща инфраструктура и поемане на част от разходите за осигуровки на работната ръка.
С приоритет ще се развиват и модернизират индустриалните паркове и индустриалните зони като един от основните инструменти на икономическата политика и привличането на инвеститори.
Предвижда се до юни 2027 г. да се създаде и фигурата на независим инвестиционен омбудсман за съдействие при конкретни казуси по инвестиционните проекти. Той ще защитава инвеститорите от административен и корупционен натиск и ще помага при арбитражни дела в инвестиционни спорове и правни анализи.
Предвижда се изграждане на национален One-Stop-Shop"за стратегически инвестиции – единна цифрова платформа и координационно звено, които заедно с инвестиционния омбудсман да осигуряват регистрация на бизнес и първо разрешително в рамките на 5 работни дни. Правителството си обаче си дава срок за изпълнение на тази задача чак декември 2028 г.
За стартиращи иновативни компании се предвижда приемане на нормативна рамка (start-up законодателство), която представлява облекчен регистрационен и регулаторен режим, уреждане на дяловите опции за служители и облекчени условия за привличане на висококвалифицирани специалисти от трети държави. Срокът за това ново законодателство е декември 2027 г.
Програмата обещава и пакет „Данъчни стимули за иновации“ в Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица, който трябва да е разработен до юни 2027 г. - въвеждане на patent box режим за доходи от интелектуална собственост, данъчен кредит за разходи за научноизследователска и развойна дейност и облекчено данъчно третиране на дяловите опции (stock options) за служители в стартиращи и иновативни компании.
В програмата е заложена и реформа в системата на възнагражденията директорските и контролните бордове в публичните предприятия чрез изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия със срок декември 2026 г. Ще бъде премахната практиката за автоматично нарастване на възнаграждения, обвързани с минималната работна заплата и ще се въведе стриктно определен максимален размер на възнагражденията на шефовете в тези дружества.
И тази власт обещава намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса и оптимизиране на административните услуги, като конкретна програма как да стане това ще се появи до декември 2027 г.
