Какъв парадокс имаме в лицето на "Прогресивна България" (ПБ) – огромен изборен резултат, правителство на по-малко от два месеца, а вече изкарва недоволни хора на улицата! Обяснението може да се търси в различни посоки – погрешни управленски решения, лоша комуникация с обществеността, засилваща се конфронтация с опозиционно настроени групи. В случая със сегашните управляващи и трите фактора са налице.
Почти всеки ход на ПБ се сблъсква с критики и съпротива. Пример за това стана прословутата "евтина кошница" с потребителски стоки и въвеждането на "справедливите цени". Сложният проблем с растящата инфлация беше сведен до списък с храни, които (се твърди, че) ще се предлагат на по-ниски цени, както и заплахи към търговците, че контролните органи ще ги подгонят с удвоена сила. А хората усещат, че това е показност, която няма да свърши работа – нали помнят гръмогласно обявената и пропаднала инициатива на Делян Пеевски за "Магазин за хората".
А решението на ПБ да извади т.нар. ковид добавка от увеличението на пенсиите? Всеки пенсионер щеше да загуби по 2.39 евро, за което управляващите обявиха (с впечатляваща арогантност), че "не всички пенсионери ще умрат от глад заради тези пари". После пък предложиха промяна в помощите за отопление – да се изплащат на два пъти, за да не се затруднява бюджетът. С подобни мерки името на управляващата партия звучи като смешка – колко "прогресивен" трябва да си, за да правиш бюджетни икономии по този начин?
Върхът на лошите решения (засега) е проектът на държавен бюджет, представен от правителството на Румен Радев. Дефицит от 7.2 млрд. евро, планове за теглене на заеми до 10 млрд. евро и оскъдни промени в огромните разходи, с които държавният апарат натоварва данъкоплатците – така накратко изглежда визията на ПБ за публичните финанси за тази година. Държавните служители ще плащат осигуровки, но с такава компенсация, че нетните им доходи да се запазят същите. Орязване на заплати в публичния сектор няма да има, освен на изборните длъжности. Страхът от реформи на управляващите е очевиден и разбираем – тази година предстоят президентски избори, а догодина – местни.
Това се вижда и от липсата на промени в съдебната система – една от най-невралгичните точки на държавата. ПБ се отказа да премахне т.нар. кариерни бонуси на магистратите – възможността да получат повишение без конкурс, с аргумента, че "професионалната общност се изказа отрицателно". Естествено, че така ще се изкаже, те искат да си запазят привилегията!
Управляващите не посмяха и да поискат от членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) да декларират офшорни сметки и членство в масонски ложи. Отгоре на всичко се оказа, че ГЕРБ смята да подкрепи безусловно хората на Радев за назначенията от парламентарната квота във ВСС. От ПБ не реагираха, но определено не изглежда добре, когато помощ ти обещават същите, срещу чието влияние в съдебната власт твърдиш, че се бориш.
Нищо няма да се промени и в изборната система. Управляващите, в пълна съгласуваност с останалите парламентарни сили, запазиха модела на партийни квоти в избирателните комисии. Това е най-дълбокият проблем на българските избори – но за какво управляващите да му търсят решение, след като просто могат да превземат модела чрез собствени назначения. Така направиха с Централната избирателна комисия (ЦИК), която беше напълнена с политически обвързани лица, а статуквото в системата беше здраво укрепено.
Румен Радев успя да ядоса и българските граждани, настояващи за по-силен натиск върху Русия. Той отказа да подкрепи планираните европейски санкции срещу руския патриарх Кирил. Така отправи символичен жест на приятелство към Кремъл, макар че в същото време застана зад удължаването на действащите санкции. Дали в Брюксел и Москва ще се вържат на двойната игра на Радев? Едва ли. Във всеки случай, с това той мобилизира противниците си достатъчно, за да си спечели първи протест под прозорците на Министерския съвет.
Кабинетът "Радев" още не е навършил и два месеца, но грешките и скандалите вече се стоварват като лавина отгоре му. Засега управляващите се облягат комфортно на парламентарното си мнозинство и високия личен рейтинг на бившия президент. Но недоверието във властта им расте, а имиджът на ПБ като реформаторска сила се пропуква и това ще продължи с всяка нова грешка или гаф.
