Мнозинството от "Прогресивна България" запази кариерните бонуси за шефовете в съдебната власт, макар да предлагаше отпадането им с промените в Закона за съдебната власт. Редакциите в устройствения закон на съдебната система бяха окончателно приети днес от Народното събрание. Целта им е да бъде уреден изборът на следващия състав на Висшия съдебен съвет, който да замени настоящия, чийто 5-годишен мандат изтече през октомври 2022 г.
Само преди седмица, по време на заседанието на правната комисия, правосъдният министър Николай Найденов изнесе неофициални данни, че хора на ръководни позиции в съдебната система масово напускат, за да получат кариерен бонус - повишение без конкурс. Министърът посочи, че за една седмица около 80 предимно заместници на административните ръководители са подали оставка от постовете. Така те могат да се възползват от сегашната законова уредба, която позволява да останат редови магистрати в органите, в които са били на ръководна длъжност. "Прогресивна България" се канеше да промени текста от съдебния закон, регламентиращ, че по изключение за ръководител или негов заместник може да бъде назначен съдия или прокурор от по-ниско ниво. А когато магистратът освободи ръководната длъжност, той избира дали да се върне в органа, от който е дошъл, или да остане на по-високото ниво. По принцип от по-ниско на по-високо ниво се преминава само с конкурс. Но има и случаи, в които някой стане зам.-шеф за няколко месеца, колкото да се спаси от конкурса и директно да получи повишение.
В крайна сметка обаче ПБ се отказа от тези промени. "Оттеглихме го, защото професионалната общност се изказа отрицателно", обясни днес от парламентарната трибуна Димитър Петров. Той увери, че промяната ще бъде в следващ пакет промени в съдебния закон, защото не трябвало да е прибързана.
ПП и ДБ призоваха мнозинството да размисли, защото "ако ще си говорим за съдебна реформа, това е едно добро начало" (Мирослав Иванов, ПП). В крайна сметка обаче предложението текстът да намери място в промените в Закона за съдебната власт не получи подкрепа.
Мнозинството не се отказа и от това магистратите да гласуват за своята квота в съвета по окръжни вместо по апелативни райони. Оправданието е, че така ще им е по-лесно. ПП и ДБ настояваха за гласуване на апелативно ниво въпреки незначителното неудобство от пътуването, за да се гарантира тайната на вота на магистратите. В малките окръжни съдилища и прокуратури ще е ясно кой как е гласувал, смятат от опозицията. ПБ пък контрира, че е по-важно избирателната активност да е висока.
Изборите в съдебната власт, които ще бъдат организирани от настоящия Висш съдебен съвет, трябва да бъдат проведени до 17 октомври, регламентираха още депутатите по предложение на ПБ. За сметка на това парламентът не сложи срок за себе си. Ако изборите не вървят паралелно, могат да се получат аномалии, както в настоящия състав - магистрати, неизбрани от колегите си за членове на съвета, да се промушат през парламентарната квота.
